Животът в Израел е предизвикателство за еврейските мигранти от Франция
Ройтерс
В оживен супермаркет в Ерусалим елегантно облечена жена, дошла в Израел наскоро, спираше клиентите на магазина и ги питаше дали някой знае френски. Когато най-после намери такъв човек, първият й въпрос към него веднага бе: „Къде е щандът със сиренето?“ За евреите, които идват в „еврейската държава“ от всяко кътче, където има тяхна диаспора, тази стъпка може и да носи успокоение, но също така носи със себе си определени предизвикателства като нов език и култура, непознати социални правила и трудности да намерят работа – да не говорим за щанд за сирене, който по принцип е нещо нетипично за Израел.
Поради възхода на антисемитизма във Франция и безпокойството им, което се подсилва от убийството миналия месец на четирима евреи в супермаркет за кашерна храна в Париж, френските евреи вече станаха най-голямата група нови мигранти в Израел. Делът им възлиза на близо една трета от новодошлите.
Пристигналите за 2014 г. са около 7000, което е двойно повече в сравнение с предходната 2013 г. Очаква се този брой да отбележи увеличение и през тази година, тоест до 15 000 французи да предприемат „алия“ – процес на преместване в Израел.
Въпреки че може и да не се повторят масовите вълни на миграция, които помагат да се изгради държавата в годините след основаването й през 1948 г. – или тези след разпадането на СССР през 90-те години, когато идват над един милион души, алията остава основен стълб на политиката на Израел и двигател на неговата демография.
През историята си страната е привлякла 3,6 млн. евреи от над 90 страни, което е спомогнало за бърз растеж на икономиката и населението, възлизащо вече на над осем милиона души – 80 процента от тях са евреи.
С оглед на огромния приток властите са свикнали да поемат и интегрират бързо голям брой хора, без значение дали са от Етиопия, Франция, Русия или САЩ. Самите мигранти обаче трябва да положат много усилия, за да се приспособят.
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Много млади абсолвенти на университети и специалисти, които попадат в Израел за пръв път, веднага отиват в „Улпан Ецион“ в Ерусалим – първото училище тип пансион, както и приемен център, който от 1949 г. са посещавали десетки хиляди евреи, за да учат иврит.
Освен петмесечното езиково обучение учениците се социализират със съучениците си, като почти всички от тях нямат брак и трябва да са във възрастовата група 22-35 години. Годежите и браковете са често срещано явление.
„В много случаи те оставят всичко: кариера, приятели, семейство, климат, култура“, каза Барух Косцева, директорът на центъра. Самата институция получава част от финансирането си от „Еврейската агенция“ – организация с нестопанска цел, чиято дейност е посветена на евреите, които емигрират в Израел. „За хората не е лесно да направят прехода“.
Голям брой от 250-те души от сегашния випуск са французи. Те посочват устойчивия възход на антисемитизма в родината като причина за преместването си. Макар и около половин милион евреи да продължават да живеят във Франция, в Израел вече има 220 000 души от западноевропейската страна.
Освен убийствата в Париж хората си спомнят и за нападението срещу еврейското училище в Тулуза през 2012 г., както и за отвличането, изтезаването и смъртта на френския евреин от марокански произход Илан Халими през 2006 г.
Въпреки че в Израел спокойно могат да носят звездата на Давид и еврейските шапчици „кипа“, без да се притесняват, те ясно съзнават и предизвикателствата при намиране на работа и справянето с високата цена на живота, несигурността от конфликта с палестинците и понякога грубото отношение на израелците.
„Това е нов манталитет, различен от европейския“, каза Авигел, 24-годишна мигрантка от Париж с магистърска степен по политология и международни отношения, която пожела да се представи само с малкото си име.
„Знам, че в Израел е трудно и заплатите понякога са по-ниски. Но чувствам, че това е моята страна и дойдох, за да бъда част от нея. Вече съм по-непредубедена за възможностите ми за кариера“.
Михаел Горелашвили, 34-годишен зъболекар от грузинската столица Тбилиси положил поредица изпити за правоспособност да упражнява професията си в Израел. Макар вече да има право да извършва по-голямата част от стоматологичните манипулации, няма право да се занимава с ортодонтска практика. Лекарите, които са получили образованието си в бившия Съветски съюз, се изправят пред сходни препятствия, докато завършилите в Европа и САЩ по-лесно осъществяват прехода.
„Това е много голямо предизвикателство“, каза той. „Но поне тук възнагражденията на зъболекарите са по-високи, отколкото в Грузия“.
ПЕТАНК КРАЙ МОРЕТО
Нетания, 180 000-ен град на средиземноморския бряг северно от Тел Авив, се е превърнал в полуофициалната столица на френската общност в Израел, като там могат да се намерят сладкарници, кафенета и няколко агенции за недвижими имоти с френска насоченост. На местен площад има дори и клуб по петанк.
Много френски евреи пенсионери са дошли заради слънцето и морето и дори не говорят иврит. Някои продължават да се връщат редовно във Франция и дори постоянно пътуват между двете места – получавайки прозвището „Боинг алия“.
Това контрастира рязко с подхода на младите мигранти от Франция, Русия и Великобритания, които са дошли, за да започнат нов живот.
Жером Бонанфан, на 38 години, се преместил със съпругата и семейството си преди две години и отворил сладкарница в центъра на града, където се борил с бюрокрацията, за да започне бизнеса си. „Мислех, че ще е по-лесно, отколкото се оказа“, заяви той. „Трудно беше, наистина трябва да свикваш с това“.
Обратно в Ерусалим Йонатан, 33-годишен стажант по право от Ница, обяснява как подробно планирал алията си, намирайки предварително апартамент и работа, като донякъде му помогнала и неговата сестра, която вече се била преместила.
Все пак той смята, че ще са му необходими още две години, за да извърши напълно прехода. „Аз съм французин, привързан съм към Франция“, посочва Йонатан. „Но тук се чувствам у дома. Тук е мястото, където искам да бъда“.
Косцева, директорът на „Улпан Ецион“, който е работил с хиляди новопристигнали мигранти и е насърчавал алия в Австралия и САЩ, посочва трудностите без заобикалки. „Това може и да е Обетовната земя“, каза той, „но не върви с гаранция“.
БТА