Лудите гръцки левичари имат една добра идея

Победният митинг на СИРИЗА. Снимка: от тв екрана

Сред популистката реторика, която помогна на крайнолявата партия СИРИЗА да спечели парламентарните избори в Гърция, има една идея, която би трябвало сериозно да се обмисли, особено от Германия: да се съживи растежът в еврозоната, като се облекчи дългът на най-сериозно засегнатите страни.

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас, който положи клетва в понеделник като гръцки премиер, отдавна призовава за „Европейска дългова конференция“ – среща на върха, на която лидерите от региона да намалят изтощителните задължения на Гърция и на други финансово притеснени правителства от еврозоната. За разлика от останалата част от програмата на партията, тази идея има смисъл.

Гърция вече получи известно облекчаване на дълга, но не достатъчно, за да бъде устойчива фискалната й позиция. Ципрас призовава за отписване на около една трета.

Има много исторически прецеденти за намаляване на дълга в такъв размер. Един случай особено би трябвало да намери отклик сред германските представители, които са сред най-заклетите противници на облекчаването на дълга. След Втората световна война германските кредитори признават, че пълното изплащане на дълга на страната ще направи възстановяването по-трудно и може да дестабилизира цяла Европа.

През 1953 година те се споразумяват да опростят около 50% от дълга на Западна Германия, а останалата част да зависи от икономическото представяне. Кредиторите на страната тогава признават, че намаляването на дълга е в техен собствен интерес. Днес Германия е най-могъщата страна кредитор в еврозоната.

Продължителната финансова и икономическа криза, наред с пропуските във финансовото и регулаторно управление във всички посоки, остави Гърция и други страни в тежко положение.

Обезпокоена, че едно допълнително облекчение на дълга ще насърчи разточителното харчене, Германия се противопоставя на отписване на част от дълга и настоява за жестоки финансови икономии.

Резултатите са катастрофални. В Гърция всеки четвърти работник е безработен и според някои оценки почти половината население сега е живее в бедност.

Тази наложена тежка ситуация не подобрява способността на страните да изплатят дълговете си, както и не способства за подобряването на икономическите перспективи на ЕС. Бавният растеж подкопава финансовите ползи от икономиите. Въпреки намаляването на разходите и увеличаването на данъците Гърция, Италия, Португалия, Испания и дори Франция няма да могат в близко бъдеще да сведат съотношението дълг-брутен вътрешен продукт до определения за еврозоната максимум от 60% .

Опрощаването на дълга, обвързано с икономически реформи, подкрепящи растежа, би помогнало. В някои страни разходите за обслужване на дълга надхвърлят 10 процента от държавните разходи. Част от тези пари биха били по-добре използвани за разходи, които ще върнат хората на работа. По-високата заетост и по-бързият растеж ще улеснят правителствата в изплащането на останалите им задължения. Затова, при тези толкова тежки условия, истинската цена на намаляването на дълга за кредиторите е ниска – в най-лошия случай, а в някои случаи дори тази цена би могла да бъде отрицателна.

Би могло да има и други ползи – преди всичко намаляване на мъките, наложени на Гърция и други страни, както и възстановяване на широката подкрепа за европейския проект. Като главен участник в проекта Германия се оказва в доста печеливша позиция. Отказът й да подкрепи допълнително намаляване на дълга е икономически вредно и политически опасно. В свой собствен интерес Германия би трябвало да помисли отново.

Още по темата: Правителство с ляво ДНК в Гърция

П. Цуциас
в. Етнос

Новият гръцки министър-председател Алексис Ципрас избра екип с ясно ляв „знак“, като включи в него лица извън собствената си партия СИРИЗА, но и поднесе доста изненади.

Кабинетът се състои от вицепремиера Янис Драгасакис, който ще отговаря за координацията на икономическите министерство, за 13-те министри, 20-те втори министри и шестимата заместник-министри.

Кабинет с „ляво ДНК“, но и с много изненади е най-характерното нещо за новия правителствен екип. Неговата структура е с лява ориентация, но наред с това той е ориентиран и към хора извън редиците на партията СИРИЗА.

Съставът на новото правителство включва 13 министри, 20 втори министри и шестима заместник-министри. Екипът е „нов“, но със създаването на четири „мегаминистерства“ възникват въпросителни, тъй като е налице непосредствена необходимост от координация, по простата причина, че няма време, нито пък възможности за гратисен период.

Особено засилена в тази нова правителствена конфигурация е ролята в нея на вицепремера Янис Драгасакис, който ще отговаря за важни продуктивни министерства, но и ще играе централна роля в преговорите с международните кредитори.

Върху Драгасакис пада отговорността за координация на работата на икономическите министерства. Той ще председателства също и Националния съвет за икономическа политика, както и Националната комисия, която ще се договаря с кредиторите.

През последното денонощие Ципрас не спираше да „зачерква“ и да „пише“ имена с цел да ограничи броя на членовете на министерския съвет, макар че сегашният екип е един от малобройните след идването на власт на демократичните режими в Гърция. Правителството на СИРИЗА с участието на партията „Независими гърци“ се състои от 40 членове плюс министър-председателя. В него има 34 мъже и шест жени. Все пак нов елемент в него е прибягването на премиера до технократи и до лица, идващи от други политически формации.

Сегашният председател на Техническата камара на Гърция (ТЕЕ) Христос Спирдзис, който участва в кабинета като втори министър на инфраструктурата, транспорта и комуникационните мрежи, произлиза от средите на партията ПАСОК и през последните две години се дистанцира от нея.

Изненада е и изборът на икономиста Димитрис Мардас като втори министър на финансите, на технократа Костас Фотакис като втори министър на изследванията и иновациите, а също така и на университетския преподавател Никос Параскевопулос и на идващия от средите на Демократичната левица ДИМАР Янис Панусис.

Изборното споразумение с Еколозите-Зелени остави своя отпечатък и в състава на кабинета бе включен и Янис Циронис, както и други министри.

„Писането и зачеркването на имена“ от страна на Ципрас предизвика известен смут, тъй като се говореше, че Панос Скурлетис ще стане министър на вътрешните работи и административното преструктуриране, но в крайна сметка той пое министерството на труда. Изненада бе и назначаването на министерски пост на евродепутата Янис Катрунгалос, тъй като той стана втори министър на административната реформа.

Такава изненада бе поднесена и с назначаването на депутатката Надия Валавани за втори министър във финансовото министерство, тъй като до последния момент се говореше, че тя ще участва във външното министерство. Наред с това бяха опровергани и сценариите, че депутатът Евклидис Цакалотос ще заеме централно място в министерството на финансите, тъй като бе определен за втори външен министър.

Все пак, Цакалотос с изявлението, което направи, даде да се разбере, че ще участва в националните преговори на страната с кредиторите за дълга.

Партньорството с партията „Независими гърци“ доведе до назначаването на Панос Каменос за министър на отбраната, както и до участието на още четирима в новата правителствена схема.

Същата партия е претендирала за поста на Панайотис Сгуридис като заместник-министър на аграрното развитие, но нейното предложение е било отхвърлено.

Колкото до вътрешнопартийната структура на СИРИЗА, Панайотис Лафазанис поема критичното министерство на производственото преструктуриране, околната среда и енергетиката. В новия кабинет участват още трима представители от т. нар. „лява Платформа“ в партията СИРИЗА. Това са Никос Хундис, Димитрис Стратулис и Костас Исихос.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.