Защо имаме нужда от Механизма за сътрудничество и проверка

Докладът по Механизма за сътрудничество и проверка, който бе публикуван вчера от Европейската комисия, показва защо това наблюдение е все още необходимо на Румъния.

Ако частта за съдебната система е в голямата си част в ред, политическата част е все още много проблематична и тя продължава да застрашава правосъдието.

От една страна имаме отличниците: Национална дирекция за борба с корупцията, Национална агенция по прозрачност, Върховен съд, Висш съвет на магистратурата. Това вече не е непременно изненада. Това са консолидирани институции, независими, с ясни постижения. Единствената по-съществена критика по отношение на съдебните инстанции се отнася до големия брой условни присъди за корумпирани политици.

От друга страна – достатъчно дълъг списък от изоставащи от политическата зона. На първо място парламентът, критикуван по редица въпроси. Първият, разбира се, е начинът, по който неколкократно бяха отхвърляни исканията на Националната дирекция за борба с корупцията за наказателно преследване или арест на парламентаристи – откази, които бяха определени като спорни или лишени от обективни критерии.

Сред критиките не липсва и въпросът за помилването и амнистията, който макар да изглеждаше решен, се прероди в нов законопроект, както и факта, че „остава ясното усещане, че липсва консенсус в парламента в полза на приемането на строги закони в сферата на прозрачността“.

Правителството е санкционирано за злоупотреба с наредби, а адвокатът на народа – защото „има резерви в оценката по отношение на момента, в който да използва правомощията си да сезира Конституционния съд за спешни правителствени постановления, а това самоограничаване създава по очевиден начин разминаване, което в настоящата институционална рамка в Румъния не може да бъде преодоляно от други фактори“. Докладът подчертава факта, че сегашният адвокат на народа е бил избран с гласовете на една единствена партия.

Докладът по Механизма за сътрудничество и проверка обръща внимание на теста, който ще представлява назначаването на нов ръководител на Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма, и в този контекст – на риска от политическа намеса в назначенията на ръководни постове в магистратурата.

Значи, ако разгледаме нещата в цялост, от този доклад произлиза една не непременно нова реалност, но сериозна, тъй като е хронична.

Политиката продължава да представлява важна опасност за съдебната система, на която или поставя препятствия, като в случаите с парламентаристите, или опитва да я контролира чрез политически назначения.

Ако поне бяхме видели от критикуваните някакъв проблясък, грам съжаление, минимална склонност към анализ, пак щеше да е добре. Не видяхме подобно нещо.

„Аз мисля, че все пак би трябвало всички да положим усилия, за да придобие парламентът по-добър имидж. (Председателят на Камарата на депутатите – бел. ред.) Валериу Згоня дори опитва…Все пак парламентът е основна институция на демокрацията, единствената, в която е представен целият румънски народ и ако се напада парламента, се напада демокрацията, това е атака срещу демокрацията“, казва Ливиу Драгня.

Тоест демократичният парламент, бедничкият, е под ужасната обсада на представителите на Европейската комисия – това ли да разбираме от вицепремиера, обвинен и изпратен на съд? Г-н Згоня – онзи, за който разбрахме от Ливиу Драгня, че искрено се опитва, казва, че не е напълно съгласен с доклада: „Механизмът за сътрудничество и проверка е механизъм, който създава едно партньорство в борбата с корупцията. Парламентът има важна роля, но не е източник на проблеми за имиджа на Румъния“.

Вярно, че след като се смяташ за колега с Михай Витязул (княз на Влашко, Трансилвания и Княжество Молдова, живял през 16 век – бел. ред.), може наистина да имаш малко различна представа за реалността спрямо тази на твоите съвременници от Букурещ и Брюксел, нали така? Г-н Понта изглежда, че живее в паралелна реалност, в която е независим премиер, а не шеф на партията, която е направила най-силен парламентарен щит срещу борбата с корупцията. Интересува го само какво казва докладът за правителството: „Правителството няма никакъв проблем с Механизма за сътрудничество и проверка. Ние получаваме добри оценки, разбира се“.

А частта за правителствените наредби за кой се отнася, не е ли за правителството? Точно защото положението е такова, Румъния не може да си позволи все още да се отърве от Механизма за сътрудничество и проверка. Защото такъв, каквото е – неприятен и донякъде унизителен, този механизъм представлява гаранция, не абсолютна разбира се, че определени граници няма да бъдат преминати, както за малко да стане през 2012 г.

БТА