САЩ си затварят очите пред подновените репресии в Египет
Режимът на Абдел Фатах ас Сиси в Египет отново показа своята насилствена и цинична природа миналия уикенд, когато страната отбеляза четвъртата годишнина от народната революция, свалила някогашния лидер Хосни Мубарак.
Повече от 20 протестиращи бяха убити от полицията, включително либералната правозащитничка Шайма ал Сабаг, която беше застреляна в гърба, докато отивала към площад „Тахрир“ в Кайро, за да поднесе цветя. Петима очевидци, опитали се да свидетелстват за убийството й, бяха обвинени в провеждане на незаконен протест.Въпреки че Сиси обеща да освободи журналисти и млади активисти за годишнината, никой от дванайсетимата журналисти, пратени от режима в затвора, включително австралиеца Питър Грест и канадеца Мохамед Фадел Фахми, не беше освободен. Нито пък либералните водачи на демонстрацията от 25 януари 2011 г., с която започна революцията – те бяха затворени от режима на Сиси за нарушаване на драконовския закон срещу протестите. Нито някой от 176-мата демократично избрани членове на парламента, които остават в затвора наред с бившия президент Мохамед Морси.
Вместо това бяха освободени двамата синове на Мубарак, срещу които след революцията започна съдебно преследване по обвинения в корупция; снети бяха и обвиненията срещу бившия лидер. Самият Сиси произнесе реч, в която предупреди египтяните да „внимават, когато отстояват правата си“, и добави, че макар „никой да не е против правата на човека“, те не са негов приоритет.
За съжаление, мнението на Сиси се споделя от президента Обама, който нееднократно демонстрира политика, поставяща отношенията на САЩ с режима в областта на сигурността над загрижеността за правата на човека в Египет. Миналата седмица правителството успя да спечели одобрение от Конгреса за разпоредба, която ще му позволи напълно да възобнови помощта за Египет, дори режимът да не предприема стъпки за възстановяване на демокрацията или освобождаване на политическите затворници. То вече доставя на Кайро хеликоптери „Апачи“, които бяха спрени след преврата от юли 2013 г.
Обама оправдава новия си подход към Куба, като повтаря израза, че ако една политика не постига успех в продължение на половин век, тя би трябвало да бъде изоставена. Но мрачната 70-годишна история на американска подкрепа за арабски диктатори, която има голям принос за хаоса, обхванал сега региона, не пречи на президента отново да подхваща тази политика към Сиси, както и към новия крал на Саудитска Арабия Салман, когото той ухажваше във вторник в Рияд.
Белият дом може да каже, че репресиите на Сиси, макар и най-суровите, които е виждал Египет през последните десетилетия, са за предпочитане пред кървавата анархия, каквато е обхванала Сирия или Либия.
Но с убийствата на мирни противници като Сабаг, заглушаването на медиите и затварянето на светски продемократични активисти като водачите на демонстрацията от 25 януари Ахмед Махер и Мохамед Адел режимът увеличава вероятността за процъфтяване на екстремистки групи.
В действителност насилието, извършвано от бойци, заклели се във вярност на „Ислямска държава“, се увеличава при управлението на Сиси, както показва голяма поредица от нападения на Синайския полуостров в четвъртък.
Трудно е да се предвиди бъдещето на арабския Близък изток в такова размирно време, но един от най-малко вероятните резултати е отново да се възцари стабилност под властта на военни лидери като Сиси, ръководещи в стила на 50-те години на 20 век. Като пренебрегва неговата бруталност и подновява обичайните двустранни бизнес отношения, правителството на Обама залага на погрешната карта.
БТА