Желю и закъснелите антикомунисти

Много критики имаше против Желю Желев навремето. И аз, пишещият тези редове съм писал понякога срещу него.

Той отнесе най-тежки нападки от своите. И досега представят неговата пресконференция през 1992 г. в Бояна, на която критикува правителството на Филип Димитров, като предателство. Седесари му гориха книгите пред президентството. Сугарев обяви за втори път гладна стачка, за да принуди Желев да подаде оставка.

Желю беше последователен демократ до края на живота си. Не измени на себе си и си остана някак дисидент дори като стана президент. Никой не може да отрече, че макар получил международно признание и стигнал до върховете на държавата, Желев остана обикновен човек, без властта с нещо да го промени.
Каквото и да приказват сега, 30 години по-късно, Желю Желев беше най-изявеният български дисидент. Минаха години след 10 ноеври 1989 г., наизлюпиха се нови и нови антикомунисти и десни, които се бият в гърдите, че са десни. И започнаха да обясняват, че Желев подменил истинските дисиденти и опозиция, договорил се с комунистите над, под и зад Кръглата маса и т. н.

Глупости.

Никакви дисиденти не е имало да се сравнят с него преди 1989 г. След това той систематично и последователно се бореше да разруши тоталитарната система, законово и без кръв. И това стана. Самата БСП пое курс към многопартийна система и отстъпваше, макар да прие трудно някои искания на Кръглата маса.

Слава Богу, в България преходът мина без кръв. Заради търпимостта и от страна на БСП и разпадащото се статукво, и благодарение на хора като Желев. Той признава в последното си голямо интервю, дадено пред мен, че от СДС е имало екстремисти, които са смятали, че няма „да се оправим“, ако не се пролее малко кръв (виж тук). „Колко малко?“, питал Желю.

И сега има хора, които казват, че трябвало да се пролее кръв, затова не сме се „оправили“. Един от тях е закъснелия антикомунист Стефан Цанев, който разви тази идея преди една година (виж тук). Разгроми комунистите в поредица изказвания. Дисидент и антикомунист с 30 години закъснение. След дъжд качулка.
Цанев пропусна да стане българския Хавел, когато можеше.

Затова си нямахме Хавел. Имахме Желев. Той беше българският Хавел, признат от света.

Минават години, появяват се нови и нови политици, и от дистанцията на времето се вижда, че Желев стои високо, по-високо от днешните.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.