Защо въоръжаването на Украйна ще има обратен ефект

Владимир Путин поднови своята война срещу Украйна, а САЩ и Европа не знаят как да отвърнат. Докато Европа явно е решила, че не е нужно да засилва икономическите санкции, някои във Вашингтон призовават за доставки на смъртоносни оръжия за Украйна.

Но въоръжаването на Украйна вероятно ще има обратен ефект.

То поражда риска да заблуди страната – която сега се стреми да стане член на НАТО, – и тя да повярва, че САЩ ще направят нужното, за да бъде победена Русия. То поражда и риска да подтикне Русия да разшири мащаба на войната, защото Москва знае, че САЩ и съюзниците им от НАТО няма да стигнат до края, доколкото интересите им не са достатъчно силно засегнати. Не са от полза честите сравнения с войната в Босна, където американската програма за въоръжение и обучение обърна хода на войната и наложи мир. Сърбия беше дребна риба в сравнение с Путиновата ядрена Русия.

Остава изводът, че САЩ и съюзниците им не желаят да воюват с Русия заради Украйна и че Украйна няма интерес от ескалация на война, която почти сигурно ще бъде изгубена. Нещо повече – в момента, когато САЩ доставят оръжията и обучението, необходими за промяна на бойното поле, Путин вече ще е завзел територията, която иска да задържи. Колкото по-бързо украинските лидери разберат това, толкова по-добре.

Тъй като решимостта на Европа да налага допълнителни санкции намалява, естествено е желанието да се намерят други средства за сдържане на руския президент. Все пак Украйна е в ужасяваща ситуация. Несъмнено затова група от бивши отговорни фигури от сигурността на САЩ призовават за създаването на програма от три милиарда долара за снабдяване на украинците с американски безпилотни самолети, противотанкови оръжия и друго отбранително смъртоносно оборудване. Целта не е да бъдат победени руснаците, казват бившите служители, а да бъде възпрян Путин, като се увеличи цената на атаката.

Те „яростно“ отхвърлят опасението, че американското оръжие в украински ръце ще подтикне Путин да разшири конфликта – с аргумента, че досега той не се е нуждаел от провокация, за да напада Украйна. Но тъй като Путин е действал видимо агресивно до този момент, това едва ли означава, че военната намеса на САЩ няма да го накара да направи нещо повече. Наистина е трудно да видим как влизането на американско военно оборудване и инструктори би направило нещо друго освен да подтикне Путин да разшири конфликта.

Украйна вече купува оръжие от други страни от региона, но ако нещо е в състояние да стресне руските хора, за да се съгласят с открита война срещу братята славяни в Украйна (засега те не я приемат), това би била идеята, че ще се сражават не с украинци а с НАТО – военния съюз, за когото от деца са били приучавани да вярват, че цели тяхното унищожение.

Намеренията на САЩ да доставят само „отбранителни“ оръжия може би е отличителна черта, важна в САЩ, но тя е без значение за Русия. Противотанковите оръжия и даже радарите, които ще позволяват на украинските военни да локализират и поразяват артилерийски позиции на врага, все пак ще убиват руски войници.

Обикновените руснаци ще ги възприемат като нападателни оръжия, даже без помощта на подстрекаващата пропагандна машина на Русия.

Това са големи рискове, което могат да бъдат избягнати. Ако целта на военната помощ не е да бъде победена Русия и нейните подставени лица, а да бъде оказан натиск върху Путин, тогава оръжията трябва да бъдат съпроводени от благовидна дипломатическа процедура. Обаче през декември президентът Петро Порошенко подписа закон за прекратяване на неутралния статут на Украйна и заемане на курс към членство в НАТО. Така бе отстранено минималното изискване за дипломация, която да доведе до мир.

САЩ и техните съюзници трябва да заявят ясно на Украйна, че амбициите й за НАТО са нереалистични. Правилно или погрешно, алиансът не желае Украйна за член, а Русия възприема нейното евентуално членство като „червена линия“. Докато положението е такова, САЩ трябва да стоят далеч от Източна Украйна. (БТА Западът търси модус вивенди с Русия на Владимир Путин Вашингтон, 3 февруари /Джо Бидъл от Франс прес/ Какво се случи с „рестартирането“, което Хилари Клинтън предложи на Русия през 2009 г. като знак за нова ера? Нищо кой знае какво, съдейки по студенината в отношенията между Москва и един Запад, който не знае как да се държи с Владимир Путин.

САЩ и ЕС смятат, че раздирането на Украйна и загиналите за девет месеца 5100 души се дължат на възобновяване на руския империализъм, който поражда у някои хора опасението, че ще пламне цялата страна, разположена между Русия и останалата част от Европа.

Вашингтон и съюзниците му обвиняват Москва, че раздухва украинската жарава като екипира и подкрепя проруските сепаратисти. Поради което намирането на допирни точки с най-голямата страна в света е предизвикателство.

Въпросното предизвикателство още повече нараства от това, че САЩ трябва да оставят на Русия възможността да си намери място в дългосрочен план в редиците на международната общност, „където е призвана да играе основна роля“, предупреди миналата седмица бившият държавен секретар Хенри Кисинджър.

Понеже в един многополюсен свят Москва остава първостепенен играч и поддържа специални отношения както със страни от Близкия изток, така и с някои страни във възход от Латинска Америка.

„Според някои хора сега се намираме в периода след-след-Студената война“, отбеляза в петък словашкият вицепремиер Мирослав Лайчак в реч във вашингтонски мозъчен тръст.

Затова е от основно значение да си зададем въпроси за „тази нова ера, за мястото на Русия и нашето място в тази нова ера и най-вече какво ще направим, за да го постигнем“, продължи той.

Засега Западът залага на икономическите санкции, вероятно с надеждата, че резкият спад на рублата и изтичането на капитали подхранват недоволството към управляващите.

„На всички маси в Русия хората се питат за пореден път защо правителството предпочита авантюрите в чужбина пред благоденствието и качеството на живота на собствените си граждани“, възкликна неотдавна Виктория Нюланд, заместник-държавен секретар по европейските въпроси.

Директорката на Центъра за САЩ и Европа в института Брукингс Фиона Хил обаче изтъква, че Западът се заблуждава, ако си мисли, че кроткото чакане санкциите да окажат някакво въздействие е подходящата стратегия.

Москва и Западът „водят война на нерви, а Путин няма да отстъпи. Истинската дилема е да се сложи край на протичащия в Украйна конфликт, същевременно избягвайки въвличане във все по-конфликтни отношения с Путин“, подчертава тя.

Дават се възможни насоки, като споменатите от Федерика Могерини. В изтекъл в пресата предварителен документ шефката на дипломацията на ЕС обясни преди десетина дни, че въпросът за Крим трябва да се остави настрана, за да се обмисли каква форма да приеме диалогът с Москва.

„Политиката ни на непризнаване на анексирането на Крим се запазва. В никакъв случай не забравяме“ подчерта тя след това на посещение във Вашингтон в края на януари.

Обаче „ще е наивно да се вярва, че Русия просто ще изчезне от сцената“, призна тя. „Русия е наш съсед, защото не можем да променим географията. Как да се държим с този съсед в сегашния конфликт и как да се държим след две, пет, десет години?“, изтъкна Могерини.

Очаква се през уикенда държавният секретар Джон Кери да се срещне с руския си колега Сергей Лавров в рамките на конференцията по сигурността в Мюнхен, след посещение в Киев в четвъртък.

Като знак за напрежението между двамата обаче говорителката на Държавния департамент Джен Саки отрече информация на руския вестник „Комерсант“, според който Кери ще посети Русия преди визитата си в Киев.

БТА