Таджикистанско-афганистанската граница: за какво се готви Душанбе
Дойче веле
Таджикистан е разтревожен от ситуацията по границата с Афганистан. Душанбе обсъжда зачестилите престрелки в южните гранични райони и очаква помощ в укрепването им от своите партньори.
* * *
Ръководствата на таджикистанските правоохранителни органи информират за многобройни въоръжени отряди, струпани на афганистанския бряг на р. Пяндж. Силовите шефове предупреждават за заплахи и подсилват граничните войски. Експертите разработват вероятни сценарии за развитие на събитията по южните граници на Таджикистан.
Опити за пробив на границата През 2014 г. таджикистанските военни установиха над 100 нарушения на пропускателния режим по границата с Афганистан, включително с употреба на оръжие. Началото на тази година включи нови събития в графика на учебно-бойната дейност на граничарите в Таджикистан. През януари им се наложи да осуетят цели четири опита за въоръжен пробив на границата. Нарушителите предприемат все по-дръзки атаки.
На 19 декември 2014 г. група бойци плени четирима таджикистански военни. Заложниците още не са освободени; преговорите продължават. На 18 януари при стрелба откъм Афганистан на отсечката край Шуроабад бе ранен боец от таджикистанските гранични войски. Зачестилите бойни сблъсъци принудиха Душанбе да подкрепи поделенията, охраняващи границата с Афганистан. От 28 декември те носят службата в засилен режим.
Успоредно с въвеждането му основният контингент от Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ) бе изтеглен от Афганистан; междувременно изявления направиха редица руски дипломати. Специалният представител на руския президент за Афганистан Замир Кабулов например съобщи, че по таджикистанско-афганистанската граница се събират въоръжени отряди, наброяващи близо 5000 души. Кабулов предположи, че през 2015 г. те може да минат към активни действия.
Опасения във връзка с положението на тази граница сподели през януари вътрешният министър на Таджикистан Рамазон Рахимзода. Той заяви, че бойните групи, разположени на афганистанската й страна, са подразделения на талибаните и на Ислямското движение на Узбекистан.
Възможни сценарии Гузел Майтдинова, оглавяваща Центъра за политически проучвания в Душанбе, представи пред Дойче веле два прогнозни варианта за развитие на събитията по границата през 2015 г.
Според нея бойните отряди в северните афганистански провинции изглежда ще се занимават само с вътрешни проблеми, следвайки директивите на пущунски командири, заявявали неведнъж, че нямат интерес към бившите съветски републики.
Друг възможен сценарий предвижда отряди ислямски радикали от постсъветски страни да направят опит за пробив през таджикистанско-афганистанската граница. „Едва ли обаче биха започнали мащабно настъпление. Най-вероятно ще гледат да се промъкват на групички, за да се настанят в някоя централноазиатска страна, може би търсейки там привърженици“, обяснява Майтдинова. При това положение тя очаква да расте напрежението около Ферганската долина, където има нерешени междуетнически противоречия, изостряни от икономически проблеми.
По думите й, изтеглянето на международните сили от Афганистан и днешното влошаване на обстановката по границата съвпадат с въвеждането на по-строго миграционно законодателство в Русия. Стотици хиляди бивши трудови мигранти може да се върнат в Таджикистан, щом бъдат внесени в забранителните списъци за влизане в Руската федерация. При днешния недостиг на работни места в родината им не е за пренебрегване рискът част от бившите гастарбайтери да се включат в екстремистки групировки.
„Властите в страната би могло да предложат на Русия по линия на ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност, б. р.) да обезсили миграционните правила, що се отнася до таджикистански граждани, и да обяви амнистия с цел предотвратяване на социално-политическо напрежение“, посочва Майтдинова.
Горещи граници Общата дължина на таджикистанско-афганистанската граница е 134 километра – близо 60 на сто от цялата бивша граница на Съветския съюз с Афганистан. Днес Душанбе е изпратил там близо 16 хиляди граничари – почти двойно по-малко, отколкото използваше СССР през 80-те. В сравнение с онези времена и с периода 1992-2005 г., когато в Таджикистан имаше руски граничари, бие на очи и друга качествена разлика – таджикистанските гранични войски нямат подкрепа от въздуха и не им достигат модерни системи за контрол на браздата.
Според оценки, оборудването на таджикистанско-афганистанската граница с необходимата техника ще изисква най-малко 45 милиона долара. Цифрата бе огласена през март 2014 г. на международна конференция за граничното сътрудничество между Таджикистан и Афганистан. По същото време Душанбе отправи към партньорите си молба за помощ.
На 23 септември 2013 г. в Съвета за колективна сигурност на ОДКС бе взето решение Таджикистан да получи военнотехническа помощ, подсилваща потенциала на граничните му войски. И до днес обаче решението не е изпълнено изцяло, оплаква се Душанбе. „Ако Русия и страните от ОДКС протакат след тези обещания, Таджикистан най-вероятно ще се наложи да търси подкрепа от други партньори – Китай, Индия или Европейския съюз“, заключава таджикистанският експерт по проблемите на сигурността Комеб Джалилов.
БТА