На 9 май да си спомним за „Альоша“

в. Газета виборча

Съветски антиполски плакат от 1939 г.

Президентът на Полша Бронислав Коморовски издигна идеята денят на победата над хитлеристка Германия да бъде честван на Вестерплате. Вацлав Радживинович правилно отбелязва в „Газета виборча“ (30 януари), че „День победы“, честван на 9 май в Русия, е не само голямо пропагандно мероприятие, но и важна дата в календара и съзнанието на обикновения руснак.

Кореспондентът на вестника пише: „Легендата за великата военна трагедия, за огромните жертви и накрая за зашеметяващата победа представлява тук нещо като светска религия. Разбира се тя се разпространява и от пропагандата, но и без официалната агитация народът искрено вярва в своята мисия на освободител. Обикновеният руснак ще бъде дълбоко обиден от отсъствието на световните лидери на Червения площад. А пропагандата вече умело представя планираните тържества на Вестерплате като опит да се открадне Победата. И с това нищо не може да се направи“.

Дали наистина не може? Присъствието в Москва явно не влиза в сметките. Това би било капитулация пред насилието, което Русия от година упражнява в Украйна. Но дали най-добрият начин да се отговори на руската пропаганда е да се прави среща на Вестерплате, където освен на президента на Украйна и вероятно на пратеници на балтийските държави не можем да се надяваме на някакво значимо политическо представителство? Поляците нямат кой знае каква причина да изпитват топли чувства към онези, които заедно с освобождаването от хитлеристката окупация им донесоха комунистическа неволя.

Това обаче не означава, че трябва да забравим за съдбата на „Альоша“ – „обикновения момък, безименния войник, изнесъл на плещите си войната“ – както пише Вацлав Радживинович. Това би била голяма несправедливост. За огромна част от населението съветските танкове са били синоним на освобождение от всекидневния терор на окупацията. Те донасят истински мир, даже ако този мир впоследствие се оказва фактически робство.

„Альоша“-та, който в много случаи е бил подтикван от пистолета на някой чекист да атакува немските позиции, е също жертва на режима, както гражданите на страните, на които по заповед на Сталин е отнемал свободата. Победата над Хитлер беше мит, използван с пропагандна цел през цялата история на СССР и изпълняващ подобна функция и днес.

Докато властта в Кремъл не се смени, шансовете за това на 9 май да се чества и паметта на жертвите на комунистическия режим са нулеви. Обаче това не променя факта, че ние, поляците, и нашите съграждани от ЕС можем да се преклоним искрено пред падналите по фронтовете на Втората световна война, които режимът на Путин, също като съветските генерални секретари преди това, пропагандно използва за укрепване на своята власт.

Така че, европейски лидери – на отивайте на 9 май в Москва, но положете цветя на някое гробище на загинали войници от Червената армия, например в Полша, Германия или Украйна. В Полша не липсват такива места, най-голямото от които е гробището в Бранево (преди: Браунсберг), на границата с руската Калининградска област. На това гробище на територията на бившата Източна Прусия има над 30 хиляди гроба. А на следвоенната територия на Полша има гробове на около половин милион червеноармейци.

Почитта към покойниците е дълбоко залегнала в полската традиция. Нека протегнем ръка към обикновените руснаци над гробовете на загиналите в тази страшна война, и да оставим за друг случай споровете за тълкуването на историята. Вярно е, че една протегната ръка може да попадне в празно пространство. Но значението на такива жестове, както в случая с писмото на полските епископи до германските*, се оценява не след месеци и години, а дори след десетилетия.

Емпатията към чувствителността на руската памет не може да означава приемане на лъжата – за природата на комунистическия тоталитаризъм. Но може и трябва да означава свеждане на глава над гробовете на обикновените руснаци, дали живота си в трагичната битка с един режим по заповед на друг режим. Можем да разчитаме, че поне за част от руснаците това ще бъде доказателство, че пропагандата на властта за враждебните натовски режими, обкръжили Русия, не съвпада с фактите.

Това е не само наше морално задължение, но и в наш най-дълбок политически интерес. Именно руснаците страдат най-много от кремълското самодържавие. Именно от тях в крайна сметка зависи дали тази власт ще се задържи, дали ще има мандат за агресивна политика към съседите, вкл. и чрез оръжие, както е в Източна Украйна.

Трябва да се борим обикновеният руснак да стане наш съюзник в сблъсъка с Кремъл. Днес това изглежда като mission impossible. Но не беше ли така някога и с полско-германското помирение? Важно е на този ден, на 9 май, да прозвучат силно думите – казани солидарно от немци, руснаци, украинци, поляци и всички европейци – над гробовете на загиналите през последната голяма война: „Никога вече война!“. Послание, което отдавна не е звучало толкова опасно актуално.

БТА

* През 1965 г., по време на Втория ватикански събор, в писмо до германските епископи, подписано от 34 полски епископи, се дава прошка и се моли за опрощение. – Бел. прев.