Голямата игра с Гърция

в. Катимерини

Атина е въвлечена в една международна игра с несигурен край, след като новото гръцко правителство избра да се придържа стриктно към предизборната си риторика, отхвърляйки каквито и да са преговори и договаряния с тройката кредитори на страната, както и възможността да иска удължаване на гръцката програма или изплащане на висящи траншове от еврозоната.

След взривоопасния климат от миналия петък на фона на открития сблъсък между новия гръцки финансов министър Янис Варуфакис и председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум, тонът сякаш спадна, а основните „играчи“ започнаха да разкриват, макар и частично своите карти.

Но, пътят до критичното заседание на Еврогрупата на 16 февруари е дълъг, като в тази връзка върху новата шахматна дъска стои без отговор засега опцията на германския канцлер Ангела Меркел, която вероятно би могла да се окаже и определяща за крайния изход на тази игра.

„Плюсовете“ за новия кабинет са, че премиерът Алексис Ципрас в петък вечерта подаде първият сигнал за компромис.

Според източници сигналът е дошъл на фона на изявления на Варуфакис, породили опасност дори от спиране на подаването на ликвидност на гръцките банки от извънредния механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ), Фонда за спешна парична ликвидност ELA.

Благодарение обаче на телефонните разговори на Ципрас с Марио Драги и Йерун Дейселблум, както и след неговите разговори с американския министър на финансите Джак Лу, директният сблъсък на Атина с еврозоната бе избегнат. Пред агенция Блумбърг гръцкият премиер каза, че Гърция ще изплати заемите си към ЕЦБ и МВФ. На този фон последва европейска обиколка на Ципрас.

Вчера той бе в Рим, а днес има срещи с Юнкер и Оланд, а възможно е да установи някакъв контакт и с Берлин преди срещата на върха на ЕС на 12 февруари.

В същото време САЩ, както пролича и от силната намеса на Барак Обама, дадоха да се разбере, че ще упражнят влиянието си за оставане на Гърция в еврозоната, тъй като преценяват, че тя продължава да представлява системен риск за световната икономика. Вашингтон открито е демонстрирал несъгласие с политиките на икономии, наложени от Меркел на еврозоната.

В подкрепа на намесата на Обама подейства и фактът, че на фона на шума, предизвикан от позицията, изразена от гръцкия външен министър Никос Кодзиас по въпроса за санкциите срещу Русия заради Украйна, държавният секретар Джон Кери получи от Атина уверения, че новото правителство не обмисля нито завой към Москва, нито пък отказ от избора на предишния кабинет за стратегическо партньорство с Израел и Египет.

Във връзка с това интерес представлява поведението на Франция, Италия и други срани от европейски юг. Париж благоприятства всеки ход на европейската шахматна дъска, оспорващ догматичните рестрикции на Берлин. Разбира се, това не означава, че в крайна сметка Париж ще се конфронтира с Меркел.

Не бива да се забравят и уверенията, дадени още от Саркози на Папандреу, че МВФ няма да се забърква в страна от еврозоната, а същото важи и за Ренци. Естествено, никое социалистическо правителство, а дори и политици, като председателят на Европарламента Мартин Шулц, не биха желали да понесат тежестта от такъв сблъсък с едно новоизбрано правителство на левицата в Гърция.

За разлика от Италия и Франция, Ципрас не бива да очаква много от Испания и Португалия, където ситуацията е тежка.

Как биха подходили другите фактори в тази игра? Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер е приятел на Гърция и иска форматът на тройката да бъде променен. ЕЦБ и Марио Драги, които държат ключовете за ликвидността, не биха искали в следващите критични дни за Гърция да бъдат на първа линия.

Освен това, след споразумението с Меркел за количествените улеснения, Драги не би се конфронтирал с нея заради Гърция. МВФ, от своя страна, пък изглежда все още оглежда програмата на новото гръцко правителство, като интересът на фонда е върху това как управляващата коалиция ще действа, за да се пребори с неплащането на данъци и конфликта на интереси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.