Аз съм Странджа – в нормалните страни и в България…
В нормалните страни след такива призиви и опити за народни движения, посрещнати с огромен интерес от хиляди българи, подписали петиция на тази тема за два-три дни само, като този на малкотърновския кмет Илиян Янчев, започват тотални проверки и дебати за причините, довели до народния гняв, започват обсъждания, в случая на сечта и състоянието на Странджа!
На единствената територия, която е попаднала в защитения план на Централна и Източна Европа, мястото на Бога, тоест на уникалния прелетен път „Виа понтика“ на птиците…
Мястото, което е обявено преди цели двайсетина години за природен парк, с администрация, заплати и тъй нататък, а още няма план за … управление…
И всичко това е пред очите и под контрола на народа!
В нормалните страни при такъв случай започват безпощадно да се изнасят и разкриват фактите. Търси се най-правилен и удачен начин за излизане от кризата.
Но на територии като тази в България, която май остана единствена в света толкова и така закрита, дори и повече, както бе в онова тоталитарно време при Варшавския договор, започват … пресконференции на тези, които всъщност трябва сами да отговарят!?! А те започват пак да “ доказват“, че бялото не е бяло, а черно… Тоест, крадецът вика – дръжте крадеца…
Нещо повече – най-яростните защитници на провеждащите геноцида над планината се оказват… тъкмо шефове на тези институции, които би трябвало да контролират и да наказват престъпниците!?!
Е, няма друга такава държава, пардон, територия, нали?
Всъщност кой го беше казал – “ България е единствената страна,и то член на Европейския съюз, в която мафията си има държава“…
Забравих.
Ще ми помогнете ли, приятели?
Димо Райков
П.П. Няма и друга такава страна, където след толкова изписано нещо, да ти пишат настоятелно – къде да подпиша петицията, г-н Райков?
Ами, подпишете, мили мои, там, върху вече обезглавените буки и дъбове, върху бистрата вода на Велека, върху бездънното небе на Странджа… Да, върху безкрайно синьото странджанско небе с ококрените звезди…Ех, Странджа…
А може и върху тлъстите сметки на „грижовниците“ на Странджа…
Въпрос на избор, нали? Избор ли?