Изчезва ли египетският памук?

Хеба Салех

Синоним на лукс, египетският памук е прочут по целия свят. В Египет т. нар. бяло злато е възхвалявано в песни и филми, финансира сватби и дава възможност за изплащане на дългове в плодородната делта на Нил. Някогашната опора на египетската икономика и източник на богатството на мнозина търговци намалява от години заради промените в правителствената политика, свиването на вътрешния пазар и колебанията на международните цени на памука.

Сега египетското правителство реши да спре субсидиите за фермерите, отглеждащи памук, които бяха въведени едва миналата година. Това разгневи земеделците и провокира предупреждения, че те могат да спрат да отглеждат културата. „След изявлението на министъра (от миналия месец) фермерите ще предпочетат да засаждат нещо друго. Според мен ще бъде засаден по-малко памук и идния сезон цените ще се повишат“, посочи Мохамед Фараг, който ръководи Съюза на независимите земеделци.

Субсидията бе на стойност 200 долара на федан (площ, равняваща се на малко над един акър) и правителството се надява, че спирането й ще насърчи фермерите да отглеждат памукови насаждения, само ако имат договор за памука. За лошо организираните фермери в Египет, които имат слабо влияние при преговори, субсидията бе значителен стимул да произвеждат културата, която се радва на голямо търсене.

Египетският памук е конкуриран единствено от сорта American Pima. Той се отличава с особено дългите си влакна, които могат да бъдат изпредени във фини прежди и използвани за изтъкаване на луксозни платове. САЩ и Египет доминират в пазарната ниша за висококачествен памук, като всяка от страните има пазарен дял от 40 %.

Висококачествените видове са 90 % от памучните насаждения в Египет. Останалите 10 % са за памук със средно дълги влакна. Производството и износът на Египет намаляваха дори преди отмяната на субсидията. Според министерството на земеделието на САЩ през 2006 година Египет е изнесъл 221 000 тона памук. Миналата година пък са били експортирани едва 50 000 тона, според ръководителя на асоциацията на износителите Alcotexa Мефрех ал Белтагуи. Близо 50 % от памуковата реколта на Египет е за чуждестранните пазари, а останалата част се използва в местното производство. „Обработваемата площ намалява, тъй като за фермерите памуковите насажденията носят по-малка печалба от алтернативите.

Всички страни, които произвеждат памук, дори САЩ, имат някаква форма на субсидии“, допълва Ал Белтагуи. Вътрешното търсене на висококачествен египетски памук е слабо, каза министърът на земеделието Адел ел Белтаги, когато обяви края на субсидиите. Местната текстилна промишленост разчита на вноса на по-евтини сортове с къси и средно дълги влакна, които са по-подходящи за производство на тениски и деним, съставляващи основната част от продукцията на е гипетските шивашки фабрики.

Заради излишъка от висококачествен памук през 2013 година миналата година правителството е трябвало да субсидира и текстилните компании, които предат и тъкат памука, за да намали непродадените запаси, а много от са изпитвали недостиг на ликвидни средства фирми от държавния сектор. Според фермери и износители излишъкът от миналата година се е появил, тъй като чуждестранните купувачи са отхвърлили част от реколтата, защото е била смесена с памук от по-ниско качество.

Правителството обаче настоява, че бъдещето на фермерите не е в субсидиите, а в предварителното договаряне на цените с купувачите. „Обликът на сектора се промени“, казва Али Исмаил, високопоставен представител на министерството на земеделието. „Тези, които искат памук за износ, трябва да платят прилична цена за него. Имаме 360 компании, които работят с памук, и когато реколтата стане готова, те оказват натиск върху фермерите да понижат цените. Искаме те да се договарят с фермерите предварително“, подчерта той.

Белтагуи от асоциацията на износителите обаче посочва, че за членовете й е невъзможно да предложат на фермерите предварително договорена цена, тъй като за дълговлакнестия памук няма фючърсен пазар.

„Това може да навреди на фермера или на продавача. Ако в крайна сметка пазарната цена се окаже по-висока от договорената, фермерът ще се откаже от продажбата. Ако пък е по-ниска, купувачът ще изчезне“, отбелязва той. Белтагуи иска правителството да предлага на фермерите субсидия, ако цената спадне под определен праг.

Експерти твърдят, че местните проблеми не трябва да отклоняват вниманието от факта, че за висококачествения памук все още има международен пазар. Според мен винаги ще има пазарна ниша за внос на египетски памук, дори в Китай и Индия, които също са износители, посочва Андрей Гуитчунц директор на търговските анализи в International Cotton Advisory Committee – асоциация на правителствата на страните, произвoдители и потребители на памук, чиято централа е във Вашингтон.

„Ако производството на египетският памук се удвои, то международният пазар пак ще бъде в състояние да го поеме“, отбелязва той.

БТА