Израелска предизборна кампания в Америка
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху не би могъл да се надява на по-добра трибуна. Две седмици преди израелците да се отправят към изборните урни, той ще направи обръщение от Конгреса по покана на председателя Джон Бейнър – републиканец, приятел на Израел.
От тази толкова забележима сцена Нетаняху ще представи себе си като пазител на израелската сигурност – за разлика от Барак Обама, който ще бъде смъмрен заради предполагаемата му готовност да се съгласи на преговори с главния враг на Израел – Иран. Екипът на Обама, който обикновено игнорира Нетаняху като нещо неприятно, е ядосан, че американското правителство не е било потърсено дори за мнение преди посещението. А президентът отказа да приеме израелския министър-председател.Съперниците на Нетаняху у дома побързаха да го обвинят, че поставя себе си над връзките на страната си с главния й съюзник.
Нетаняху „вреди на сигурността на Израел и неговите войници заради политиката“, казва бившият му министър Ципи Ливни, която сега е съпредседател на основната опозиционна партия. Някои израелски генерали също са разтревожени. „Официално нивото на сътрудничество във военната област и обмена на разузнавателна информация е високо, както винаги“, казва висш офицер. „Но на по-лично ниво в отношенията между двамата лидери има известно недоверие и това затруднява нещата“, казва той.
Съветниците на Нетаняху казват, че въпреки това речта му ще се хареса на избирателите му. „Те са загрижени повече да отстояват интересите на Израел, а не толкова дали има някакъв дипломатически спор с правителството (на САЩ)“, казва правителствен служител. Нетаняху е достатъчно силен, за да се изправи срещу американския президент, нещо повече, каквито и претенции да има в отношенията между двамата мъже, „Белият дом много добре брани стратегическия си съюз с Израел“, добавя той.
Обтягането на отношенията между израелските лидери и американските президенти преди избори в Израел не е нещо ново.
През 1992 г. Джордж Буш, ядосан от разрастването на еврейските селища на Западния бряг, не даде някои искани от израелците гаранции за заем. Това помогна на Партията на труда на Ицхак Рабин окончателно да спечели изборите. През 1996 г. Бил Клинтън свика „среща на миротворците“ с участието на световни лидери в египетския курорт Шарм ел Шейх, за да подкрепи отслабващата кампания на Шимон Перес срещу Нетаняху, но напразно.
Израелските политици, които обработват Конгреса чрез своите лобита при един непокорен президент, могат да упражняват голямо влияние. Нетаняху, който беше политически аташе в посолството на Израел във Вашингтон в началото на 80-те години на 20 век, е специалист в това отношение. През октомври Нетаняху дори си придаде важност, позовавайки се на „американските ценности“, след като Обама отново се оплака от строителството на селища.
Близкото му приятелство с еврейско-американския хазартен магнат Шелдън Аделсън, водещ дарител на Републиканската партия, му дава допълнителни възможности за влияние. Неговият посланик във Вашингтон Рон Дермер също има тесни връзки с републиканците.
Някои израелци се безпокоят, че Нетаняху ненужно се ежи. Отношенията му с Обама така и не се възстановиха напълно, след като Аделсън похарчи над 100 милиона долара за кандидат-президентската кампания на Мит Ромни през 2012 г.
Израелски експерти се чудят дали Нетаняху не би могъл да загуби дълготрайната двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса. Засега хората на Обама са ограничили критиките си до гневни изблици в частни разговори и дребни публични възражения. Но лидерът на малцинството в Конгреса Нанси Пелоси намекна, че демократите може да не присъстват на речта на Нетаняху в Конгреса. „Виждам го по телевизията всяка неделя сутрин“, казва тя.
БТА