САЩ подкопават глобалния договор за мир

Джими Картър е 39-ят президент на САЩ, носител на Нобелова награда за мир през 2002 година за усилията си за “намиране на мирно разрешение на международните конфликти, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за насърчаване на икономическото и социално развитие.” Снимка: Ройтерс

Като се отказват от много от ядрените споразумения, сключени през последните 50 години, САЩ изпращат противоречиви сигнали на Северна Корея, Иран и други страни, които имат технологичен капацитет да създадат ядрено оръжие. Предложените споразумения с Индия допринасят за това объркване и още повече подкопават глобалния договор за мир, олицетворяван от международния режим за неразпространение на ядрените оръжия.

В същото време не се правят съществени стъпки, за да се ограничи световният арсенал от почти 30 000 единици ядрено оръжие, притежавани от САЩ, Русия, Китай, Франция, Израел, Великобритания, Индия, Пакистан и вероятно Северна Корея. Глобалният Холокост сега е също толкова възможен заради грешки и неправилни преценки, колкото беше и в периода на Студената война.

Ключовото сдържащо споразумение между петте основни ядрени сили и над 180 други страни е сключеният през 1970 година Договор за неразпространение на ядрените оръжия. Основната му цел е „да се предотврати разпространението на ядрените оръжия и технологиите за производство на такива оръжия, както и да се съдейства за постигане на ядрено разоръжаване“. На последната конференция за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие в ООН през 2005 година отказаха да участват само Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея – първите три страни имат модерен ядрен арсенал, докато ядрените възможности на четвъртата са в зародиш.

Американското правителство не даде добър пример, след като по-рано се оттегли от Договора за противоракетната отбрана, налагащ ограничения върху изпитанията на ядрени оръжия и върху разработването на нови видове заряди и носители. Договорът забранява и прилагането на често използваната преди това политика на заплахи за „първо използване“ на ядрено оръжие срещу неядрени държави. Тези решения на САЩ насърчиха Китай, Русия и други страни по договора да предприемат ответни действия.

Знаейки за ядрените амбиции на Индия още от 1974 година, аз и други американски президенти следвахме последователна политика: никакви продажби на ядрени технологии или неподлежащо на контрол ядрено гориво на Индия или която и да е друга страна, отказала да подпише Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Днес тези ограничения започват постепенно да отпадат.

Не се съмнявам, че политическите лидери на Индия са също толкова отговорни при управлението на ядрения арсенал на страната си, колкото и лидерите на петте първоначални ядрени сили. Има обаче една съществена разлика: първоначалните ядрени сили са подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия и са престанали да произвеждат радиоактивни материали, които могат да се използват за производство на ядрени оръжия.

Индийските политици трябва да поемат същите ангажименти и да се присъединят към останалите ядрени сили в подписването на Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрени оръжия. Вместо това обаче те отказаха да направят това и настояват за неограничен достъп до международно съдействие за произвеждане на радиоактивни материали в количество, достатъчно за създаването на 50 ядрени заряда годишно, което значително надхвърля предполагаемите сегашни възможности на Индия.

Ако исканията на Индия са приемливи, защо други технологически напреднали участнички в Договора за неразпространение на ядрените оръжия като Бразилия, Египет, Саудитска Арабия и Япония – да не говорим пък за по-неблагонадеждни страни – трябва да продължават да се ограничават?

Получила колебливо одобрение от страна на САЩ за политиката си, Индия все още е изправена пред две пречки: приемливо споразумение с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и разрешение от Групата на ядрените доставчици, в която участват 45 държави и която – засега – забранява ядрената търговия с всяка държава, отказваща да приеме международните ядрени стандарти.

Неядрените членки на Групата на ядрените доставчици са Аржентина, Австралия, Австрия, Беларус, Белгия, Бразилия, България, Канада, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Япония, Казахстан, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Южна Африка, Южна Корея, Испания, Швеция, Швейцария, Турция и Украйна. Ролята на тези държави и на МААЕ не е да попречат на Индия да разработи ядрена енергия или дори ядрено оръжие, а по-скоро да гарантират, че тя ще действа като всички други отговорни държави на планетата, които са подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия и са се съгласили и с други приемливи ограничения.

Ядрените сили трябва да дадат пример чрез самоконтрол и като избягват по-нататъшни отклонения от международните ограничения, предвидени в Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Всеки избор, който правят днес, ще остави наследство – смъртоносно или мирно – за бъдещето.

По материали от БТА