Еволюцията на революцията в главата на един патолог на антикомунистическия преход

Иво Инджев

Доверени на симбиозата между властта и предполагаемите й синдикални опоненти източници съобщиха в интернет за „мъжко ръкостискане” между Бойко Борисов и юбиляря Константин Тренчев, който имаше навика да навиква от „мъжки” позиции сините си врагове като „седерасти”.

Кръглата 60 годишнина на доктора-патолог е почел и президентът Петър Стоянов (седесар, но не и „седераст” за превратаджията Тренчев, организирал десетки стачки срещу правителството на СДС през лятото на 1992 г.) , издаде в. Сега в сайта си тази вечер.

Като става дума за стачки и Тренчев, споменът ме връща към стачката, след която второто правителство на Андрей Луканов подаде оставка на 29 ноември 1990 г. Споменавал съм случката, но нека се повторя с малко повече подробности.

Пет дни по-рано, в съботната вечер, секретарката на Андрей Луканов ме изненада с телефонно обаждане: „говорете с министър-председателя”. Не бях говорил с него преди. Виждал го бях отблизо два пъти- веднъж на една пресконференция в „София прес” (на която си говореха с Кеворкян на „Кево” и „Андрей”) и втори път при предаването на властта в сградата на Министерския съвет в София през лятото на същата година, когато стана премиер за първи път (и когато чух с ушите си отиващия си военен министър Добри Джуров да заявява, че е готов да се върне, ако бъде повикан да помага).

Както вече съм споменавал, Луканов, говорейки ми на ти, ми нареди като изпълняващ длъжността директор на БТА (след като близо година отказваше да ме предложи за президентски указ за титуляр, въпреки подписката на колегите ми с такова искане), ми нареди агенцията да разпространи окръжно до всички медии, че журналистите, дръзнали да пишат за предстоящата стачка, „ще си имат работа с прокуратурата”. Обясних му, че каналите за информация на БТА в този късен час вече са закрити (тогава беше така), но той настоя да наредя неговото изявление да бъде излъчено от редакция Международна информация (тя дежуреше и нощем, за да снабдява радиото с новини).

Пришпорих ладата, моята голяма материална придобивка от Кореком за 4 години оцеляване сред бомбите, стрелбите, атентатите и отвличания в Ливан, и пристигнах спешно от квартал „Младост” в телевизията. Там, след като звъннах предварително, ме чакаха „съзаклятници” от …”Подкрепа”.

Един от тях, Александър Стайков, ме преведе през изпадналата в ступор униформената охрана, която пазеше по онова време самото студио, а не само входа на телевизията. С ватерполисткия си гръб Сашо залости врата на студиото, отвъд която вече се бях оказал.

На метри от мен новините в късната емисия четеше Бетина Чампоева. Намерих стол, пренесох го и седнах до нея докато тя се задъхваше в четенето. Бетина запази самообладание и само ме изгледа въпросително, когато настъпи пауза. Взех думата и обясних, че съм тук да призова българските журналисти да не се подчиняват на заплахата на премиера Луканов, разпространена от БТА. Ако се поддадем на този шантаж , казах, това означава за събитията в центъра на София отново да научаваме от чуждите радиостанции , както при комунизма. Окачествих намесата му като опит за задушаване свободата на словото.

Тази случка, разбира се, няма да видите в ретроспекцията на славните 55 години на БНТ. Бетина Чампоева обаче е говорител на българското Външно министерство днес и може да бъде питана, ако някой се съмнява в автентичността на моето резюме. Сашо Стайков, съсед от моя квартал в София – също.

Аа, да не забравя какво ме подсети да занимавам читателите с тази дреболия.

Пристигайки в телевизията (тогава тя ни беше единствена), най-напред ме заведоха в гримьорната, както си му е редът. Уж гримирани, но бели като платно, там седяха като наакани деца лидерите на синдикатите, от чието име бе обявена за понеделник стачката- Константин Тренчев и Кръстю Петков, на които Луканов също се беше обадил. И понеже се беше обадил и на водещия на „Панорама” Иван Гарелов (тогава предаването се излъчваше в събота), вождовете на бунта чинно чакаха да ги поканят в спряното предаване, вместо което на екрана на единствената ни телевизия се мъдреше син екран. Дълго и без обяснение.

Стачката, за която импулсивната реакция на временния шеф на БТА била (по думите на други синдикални лидери) изиграла ролята на нещо като детонатор насред разколебаването от заплахите за въвеждане на военни шофьори на мястото на стачкуващите от градския транспорт, все пак се състоя.

Храбростта на доктора се завърна, когато отново беше активиран. Но не срещу Луканов и БСП, а срещу правителството на СДС през 1992 г. – правителство, за чието сваляне този път приносът му никак не беше бутафорен.

Бедни ми Тренчев, защо не напусна „Подкрепа” още тогава, добре гримиран в предверието на онази стачка- колко беди щяха да бъдат спестени на България!

Р.S. Добавям малък щрих за еволюцията на революцията в главата на доктора-суперантикомунист, регистрирана чрез интервю с него във вестника на Петата колона „Стандарт” от 7 февруари 2015 г., поместено днес в русофилския сайт CROSS.

В отговор на въпрос за „либералния модел” и неговото (капиталистическо) загниване – любима опорна точка на сиризоидите в България, Тренчев отговаря:

„Този модел – неолибералният, започва да се пропуква. Дори неговите архитекти, които са 1% от населението на света и владеят над 50% от богатството, дори те са уплашени. Те чувстват вече клокоченето на този вулкан и си дават сметка, че каквото и да правят, не могат да спрат процесите и се чудят как да ги омекотят. “Сириза” в Гърция, “Подемос” в Испания са симптоми, че нещо трябва да се промени. Не казвам, че те ще успеят – може би няма да успеят, но са симптом, че сегашният модел се пропуква. Дори не казвам, че ги одобрявам.

– Но и вие сте призовавали за пазарна икономика с човешко лице?

– Оказва се, че това е доста трудно съвместимо. Човешко лице може да има в общества, където съществува ценностна система, основана на религиозен фундамент. Ние се водим християнска държава и християнска цивилизация, но не сме. Не може да бъдеш християнин от време на време. Ти или споделяш ценностите и ги практикуваш без принуда, или другото е лицемерие. Неолиберализмът всъщност унищожи Бога.

Той замести старите ценности с нови. Религията на неолиберализма е: Купувайте, консумирайте, взимайте кредити, пак купувайте – и така, докато един ден се тръшнете и умрете. Храмовете на тази нова религия са бутиците и моловете, а нейните светии са мерцедесът, айфонът и версачето. Ако това е достатъчно за човек, който преди всичко е духовно същество, добре. Но се оказва, че не е. Оказва се, че човек изпитва духовна пустота и търси възможност да я запълни. Явно смисълът не е в айфона и версачето. Втората световна тенденция, която се развива пред очите ни от известно време, е оспорването на еднополюсния модел, който се наложи след 1990 г. Много се промени съотношението на силите в този свят. Има нови държави, които се развиват бурно и искат да вземат своето полагаемо място. Това предизвиква конфронтация със старите лидери.

– Русия ли имате предвид?

– И Русия, и Китай, и Индия. Това са държави, които започват да отправят предизвикателства срещу еднополюсния свят (краят на „еднополюсния свят”, доминиран от Америка,е базисната опорна точка на кремълската пропаганда в наши дни- бел. ivo.bg). И това противостоене може да се изрази във форми, които да придобият разрушителни размери.”

Така преминава съмнителната слава на един мой набор, извървял пътя от крясъците срещу комунизма, мотивиращи посткомунизма, до днешните официални поздравления от БСП за приноса му за мирния преход, по време на който се перчеше като Волен Сидеров с пистолет на кръста и се заканваше непрекъснато как гьостерицата всеки момент щяла да заиграе срещу комунистите.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.