Кипър – вратата, през която армията на Путин може да влезе в ЕС

Руско издателство в Лимасол. Снимка: фирмен сайт

Русия получи от Кипър предложение да изгради военновъздушни и военноморски бази на територията на тази страна. Като се има предвид, че Кипър е една от 28-те членки на ЕС, тази кипърска стъпка предизвика сериозна загриженост сред европейските съюзници.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис заяви, че страната му е готова да бъде домакин на руски военни бази на своя територия. Официален договор между двете държави би трябвало да бъде подписан на 25 февруари, посочва руският сайт Лента.ру., съобщава американският „Бизнес инсайдър“.

Между нашите две страни има стар договор, който ще обновим и обогатим с още някоя клауза. Същевременно ще предложим на Русия определено сътрудничество, каквото имаме и с други страни, като Германия и Франция, заяви Анастасиадис и добави, че „Кипър и Русия имат традиционно добри отношения и те няма да се променят при никакви обстоятелства“.

Това изявление на президента на Кипър дойде, след като Русия неотдавна изрази желание да изгради военни бази на острова.

Това, което е интересно, е фактът, че Кипър е една от 28-те членки на ЕС, които въведоха санкции срещу Русия заради конфликта в Украйна. Все пак Кипър, както и Гърция, внесе доза безпокойство в Европейския съюз, след като изрази съпротива срещу въвеждането на допълнителни санкции срещу Русия с констатацията, че „голям брой членки мълчаливо споделят тяхното мнение“.

Искаме да избегнем бъдещо влошаване на отношенията между Русия и Европейския съюз, заяви президентът Анастасиадис, след като отказа да участва в разширяването на санкциите срещу Русия.

Източници от ЕС посочват, че мненията около Русия са дълбоко поделени и докато едни смятат стъпките на Кипър за „червена тревога“, други мълчаливо одобряват тази политика.

Предполага се, че Русия ще използва военната авиобаза „Андреас Папандреу“ и международното летище „Пафос“ в югозападен Кипър, което е само на 50 км от британската база „Акротири“. При това на руския флот ще бъде разрешено трайно да използва пристанище Лимасол.

Пристанището Лимасол граничи с британска военна база, която представлява важна стратегическа точка на действията на НАТО и средище на електронен надзор на военните дейности на алианса.

„Раша тудей“ посочва, че този договор не е толкова изненадващ с оглед на близкото икономическо сътрудничество между двете държави през изминалите 20 години. Тук преди всичко се има предвид това, че през изминалите две десетилетия руски граждани са прехвърлили над 30 милиарда долара в кипърски банки, съобщи „Раша тудей“.

След кризата, в която изпадна банковата система на Кипър през 2013 г., бе установено, че почти една трета от общия капитал е с руски произход, без да споменаваме големия брой компании от Русия, чието седалище е регистрирано в Кипър.

„Руското присъствие в Кипър е може би най-важният фактор за напредък на нашата икономика. Това се усеща на всяка стъпка – от туризма до пазара на недвижима собственост“, заяви Майкъл Флорентидис, главен икономист в „ХМ“, една от най-успешните компании в Лимасол, която се занимава с предоставяне на финансови услуги.

Паниката в западните страни бе в своя апогей през 2013 г. по време на кипърската банкова криза, когато тази държава разглеждаше възможността да поиска икономическа помощ за излизане от кризата именно от Русия. В тези дни напрежението буквално можеше да се пипне във въздуха. Европа се страхуваше, че Русия ще поиска срещу това морски бази и достъп до държавните резерви от газ.

Накрая Кипър под натиска на ЕС все пак реши да се обърне за помощ към „тройката“ /МВФ, Европейската централна банка и ЕС/. Получиха сумата 10 милиарда евро, като срещу това трябваше да бъде затворена втората най-голяма банка „Лаики“ и да се въведе плащане на еднократна такса върху всички неосигурени депозити, включително и върху депозитите на чуждестранните граждани.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.