Неспокойни времена в Йемен

Комерсант

Йеменски войници арестуват заподозрян терорист на границата със Саудитска Арабия. Снимка: емптикуортър

Специалният пратеник на ООН в Йемен Джамал Беномар се опитва да изгради диалог между различните политически сили в страната и да предотврати идването на хаос и гражданска война в най-бедната страна от Арабския полуостров. Ситуацията стана неуправляема след военния преврат, извършен от шиитското движение „Ансар Аллах“, което разпусна парламента и заяви, че поема изцяло контрола над страната. За основен орган на властта бе провъзгласен временният президентски съвет, в който бяха включени най-вече хора от движението. Смяната на властта в Йемен може да подкопае позициите на главната сила в региона – Саудитска Арабия, и напротив, да засили влиянието на непримиримия й геополитически опонент – Иран.

* * *

Президентът на Йемен Абд Рабу Мансур Хади подаде оставка в края на януари под натиска на шиитите от племето хуси, превзели столицата Сана. Направи го след безуспешни преговори с ръководството на шиитската партия „Ансар Аллах“, чиито бойци обсадиха накрая президентския дворец иотвлякоха шефа на президентската администрация. Шиитите го обвиниха, че „незаконно е променил“ разработения от тях текст на конституцията.

Според източници на „Комерсант“ от Сана, шиитите били готови да вдигнат обсадата на резиденцията и да оставят президента на поста му, но искали в замяна ключови длъжности в кабинета и „уреждане на конфликта“ в петролната провинция Маариб.
Последното всъщност би означавало земите, където продължават сблъсъци между Ал Каида и „Ансар Аллах“, да минат под шиитски контрол.

Хусите се канеха да сложат свои хора на постовете вицепрезидент, вицепремиер, генерален прокурор, също и да получат няколко министерски портфейла. Освен това настояваха да включат 50 000 свои симпатизанти в редиците на армията и тайните служби.
Президентът сметна, че вдигат мизата твърде много, и предпочете да се оттегли като държавен глава. Друга причина за това решение бе масовото бягство на привържениците му. Хвърляйки оръжието, офицерите от президентската гвардия твърдяха, че Хади е „предал народа, щом преговаря с хусите“.

С атаката срещу президентския дворец хусите успяха да изпреварят противника, смятат експерти, говорили пред „Комерсант“. „Ръководството на „Ансар Аллах“ знаеше, че Хади планира да прати армията из улиците на Сана и да изтласка хусите от столицата – заяви Леонид Исаев от Висшето училище по икономика. – От този момент в Йемен се разви най-острата фаза на конфликта.“

Оставката на висшите длъжностни лица (след президента се оттегли и премиерът Халед Бахах) изобщо не стигна до края на формалната процедура. По закон съответните решения се вземат от парламента, но той не успя да проведе заседание. А през уикенда шиитите направо разпуснаха парламента, обявиха за висш държавен орган създадения от тях временен президентски съвет и така затвърдиха резултатите от преврата. Сега шиитите се опитват да формират временно правителство с участието на своя лидер Абдел Малик ал Хуси и да отложат за по-нататък следващите избори, макар че по-рано сами настояваха за избори час по-скоро.

Хусите получават военна подкрепа от бившия йеменски президент Али Абдула Салех, напуснал поста през 2011 г., малко след като започна „арабската пролет“. Новата политическа реалност накара бившите противници да загърбят някогашните разногласия – Салех неведнъж хвърляше армията срещу хусите. Партията му „Общ народен конгрес“ свика спешно заседание и реши, че при изостряне на конфликта лоялните към бившия лидер военни сили ще вземат страната на хусите.

Всъщност шиитското движение може доста скоро да потърси професионални военни – в Северен Йемен живеят главно шиити и позициите на „Ансар Аллах“ там са стабилни, но сунитският Юг съзря в последните събития заплаха и е готов да окаже съпротива, ако шиитите направят опит да поемат контрол над региона.

Властта на шиитите в Йемен не е призната от нито една държава. Действията им бяха подложени на остри критики от ООН, Арабската лига и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, включващ съседните с Йемен страни от Арабския полуостров, чиито власти следят с тревога развитието в Сана.

Съседите на Йемен обаче са навлезли в период на политическа турбулентност, което е добре дошло за шиитите. „Властите в Саудитска Арабия се наложи да обърнат поглед към вътрешните си проблеми заради смъртта на крал Абдула. Не им остават сили и за Йемен“, смята Леонид Исаев.

Другите страни от Арабския полуостров също не бързат да се месят в йеменските събития. Седемдесет и тригодишният султан на съседен Оман Кабус бен Саид е сериозно болен. Освен това, Оман негласно поддържа връзки с Иран, затова се въздържа от нападки срещу шиитите. Единствено Катар се открои като активен играч в региона – подкрепи финансово един от основните противници на „Ансар Аллах“, ислямистката партия „Йеменски сбор за реформи“ („Ислах“). Но се разбра, че е заложил на „Ислах“ необмислено – хусите без труд пропъдиха от Йемен нейното ръководство.

Експертите свързват успеха на йеменските шиити с подкрепа, получавана от Иран – главния геополитически съперник на Саудитска Арабия. Често се правят сравнения между структурата на „Ансар Аллах“ и устройството на друго движение, спонсорирано от иранците – Хизбула в Ливан. Ако Техеран реши да се включи в конфронтацията открито, Рияд не ще може да остане настрана и занапред. Според политолозите, потърсени от „Комерсант“, засилването на шиитите в Йемен може да дестабилизира ситуацията не само на Арабския полуостров, но и далеч извън пределите му.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.