Призракът на бомбардировките над Дрезден и раждането на антиислямската ПЕГИДА

Ройтерс

Седемдесет години са минали, откакто при бомбардировките на Съюзниците над Дрезден загиват 25 000 души и са разрушени неговите барокови църкви и дворци. В града обаче все още витае чувство на негодувание, което осигурява плодородна почва за избуяването на крайнодесни и антимюсюлмански групи.

Всяка година на 13 февруари неонацисти от цяла Европа се събират на възпоменание по повод, както казват те, „бомбения холокост“, който е извършен над германския град по-малко от три месеца преди края на Втората световна война.

Тази година някои се опасяват, че появата на „Патриотичните европейци срещу ислямизирането на Запада“ /ПЕГИДА/ – антиислямска организация, предупреждаваща, че Германия бива завладяна от мюсюлманите, ще придаде сила на крайнодесния митинг и ще засенчи церемонията, на която ще присъстват представители на различни европейски държави.

Неяснотата около броя на загиналите и въпросът дали градът е бил легитимна цел са подхранили „мита за жертвата“, според който преживените от Дрезден страдания са нещо уникално. Той е измислен от нацистите, източногерманските комунисти са го узурпирали, а после е бил подет от крайната десница.

„Какво оправдание може да има за убийството на толкова много цивилни, толкова близо до края на войната? Разбира се, че още се чувстваме така. Това е било военно престъпление“, каза 47-годишният Михаел Пикерт по време на митинг на ПЕГИДА миналия месец.

Организацията изпадна в хаос, след като водачът й се оттегли през януари заради снимки, на които позира като Хитлер. Петима от съоснователите й след това също си тръгнаха, за да поставят началото на конкурентно движение.

В понеделник вечерта, в традиционния за първия ден от седмицата митинг на ПЕГИДА се включиха около 2000 души – доста по-малко от онези близо 25 000, които успя да привлече наскоро. Демонстрация против расизма миналия месец привлече 35 000 души, показвайки, че в града има и силна съпротива срещу десните нагласи.

Но дори и да се окаже просто буря в чаша вода, ПЕГИДА така или иначе успя да разтърси Германия. Канцлерът Ангела Меркел каза, че някои от представителите на движението таят „омраза в сърцата си“, а министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер призна, че то е накърнило репутацията на страната.

Според историци събитията от февруари 1945 г. поне отчасти обясняват причината защо крайната десница се радва на по-широка подкрепа в този източен град, отколкото в останалата част на страната.

Подпомогнати от добра видимост и липсата на германска зенитна артилерия, британските самолети засипват Дрезден със смъртоносна комбинация от експлозивни и запалителни бомби в нощта на 13 февруари, предизвиквайки огнена буря по улиците на града.

През следващите два дни в нападенията се включват американски самолети, попречвайки по този начин на опитите да се прибират ранените и загиналите. За общо четири въздушни атаки Съюзниците пускат над града най-малко 3900 т бомби. Мисията да се всее хаос и да се срине духът на цивилното население е изпълнена.
„Това е въздушното нападение, което протича ужасно правилно“, каза историкът Фредерик Тейлър. Дрезден не е единствен. Други градове, включително Хамбург, Пфорцхайм в планината Шварцвалд и промишлените градове в Рурската област дават десетки хиляди жертви при бомбардировките.

Но за Дрезден това е решителен момент, каза Матиас Рог, директор на Германския военноисторически музей в града.
„Това е мигът, спрямо който се измерва всичко. Той подхранва мита, че Дрезден е невинната жертва на безсмислена война и скрива факта, че е център на нацизма и значимо средище за производството на оръжие“, посочи той пред Ройтерс.

„И макар бомбардировките над Дрезден да са нещо ужасно, ако нямаше 1 септември 1939 г., ако нямаше Варшава, Ротердам, Ковънтри и Лондон, нямаше да има и Дрезден“, каза Рог, визирайки датата на нацисткото нахлуване в Полша, както и поредица чуждестранни градове, бомбардирани от силите на Хитлер.

Непосредствено след въздушните набези срещу Дрезден властите оценяват загиналите на 25 000, но запазват този брой в тайна.
През годините той бива раздуван, понякога дори до 500 000. Това е било удобно за комунистите, които горели от желание да очернят „западния, империалистически“ враг. След падането на Берлинската стена дошъл ред на крайната десница да се възползва от по-големия брой, за да подклажда възмущение.

„Не може да се подценява колко важно е за крайната десница да раздува данните за въздушните нападения. То е от ключово значение за набирането на масова подкрепа, нещо като религиозна вяра“, каза Тейлър пред Ройтерс. През 2010 г. така наречената Комисия на историците оценява официалния брой жертви на най-много 25 000 души – което е близо до първоначалните, прикрити данни.

Дрезден бил известен като „Флоренция на Елба“ заради своите културни забележителности, включително операта „Земпер“ и куполовидната църква Фрауенкирхе – оставена символично в руини, до възстановяването й след Обединението на Германия.
Но според историци в града е имало и легитимни цели.

Цигарена фабрика произвеждала патрони; заводи за фотоапарати произвеждали системи за насочване на торпеда; градът бил и важен железопътен възел. Тейлър казва, че по негово мнение бомбардировките над Дрезден са „спорни от морална гледна точка“.
„Градът общо взето е възстановен, но травмата е силна. Той така и не се е отърсил от ширещата се печал и културния песимизъм“, посочи той. Този климат е благоприятен за организации като ПЕГИДА, които се подхранват от страховете и болките на хората, добави историкът.

Днес, с население от около половин милион души, столицата на провинция Саксония се дава като пример за рядко срещана история на успеха в източната част на Германия. Консерваторите на канцлера Меркел управляват провинцията от Обединението, вече почти 25 години.

Но регионалните избори миналата година показаха, че почти 15 процента от избирателите подкрепят партии с десен уклон – крайнодясната Националдемократическа партия и новата политическа сила „Алтернатива за Германия“, която се възползва от страховете от имиграцията. На този фон директорът на музея Рог каза, че чувства особена отговорност да разруши този мит. „Едно от основните ни послания е, че картината има много лица“.

Мнозина от очевидците на бомбардировките разказват за ужасяващите часове, в които се свивали в мазетата, докато домовете и семействата им горели около тях. „Крещящи хора, горящи като факли, минаваха покрай нас и рухваха на земята. Не можехме да стоим изправени, затова пълзяхме с часове. Около нас беше пълен хаос“, пише роденият през 1932 г. Петер Хофман.
Но има и други истории, като тези на десетките еврейски черноработници, които се спасили от депортация в концентрационните лагери благодарение на хаоса от огнената буря.

БТА