25 години след освобождаването на Мандела – съжителството между чернокожи и бели остава проблемно
Франс прес
Южна Африка измина дълъг път към помирението след освобождаването на Нелсън Мандела през 1990 г., но намирането на прочит на общата история между чернокожи и бели остава нерешено предизвикателство на „дъгоцветната нация“.
Днес страната чества 25 години от излизането от затвора на националния си герой, който четири години по-късно стана първият президент, демократично избран от цялото население.
Някои инциденти в последно време обаче показаха, че различните общности са много далеч от оформянето на обща колективна памет за историята на сегрегационисткия режим на апартейда, който държа чернокожите в гражданско безправие в продължение на десетилетия.
Върн Харис, научен ръководител във Фондацията Мандела, се безпокои: „Проектът за помирение е в опасност.“ Според него това може би е защото „южноафриканците се опитаха да се освободят от демоните на миналото си твърде бързо“ с известната „Комисия Истина и Помирение“ (КИП) под председателството на Дезмънд Туту, която започна работа още през 1996 г.
Вярно е, че КИП направи много за сближаването на палачите и жертвите, като амнистира първите (при някои условия), ако се съгласят да признаят престъпленията си. Някои рани обаче все още не са зараснали.
Взетото преди няколко дни решение булевард в Кейптаун да се преименува на Фредерик Вилем де Клерк, последния президент на апартейда и носител на Нобеловата награда за мир заедно с Нелсън Мандела, предизвика недоволство сред чернокожата общност.
Де Клерк е човекът, който освободи Мандела през 1990 г. и постепенно премахна сегрегационистките закони. Той обаче бе и държавен глава във време, когато тайните служби изтезаваха и убиваха чернокожи активисти.
В реч неотдавна Де Клерк осъди „новия, изпълнен с горчилка конфронтационен тон в националния дискурс“ – което според него е антитезата на идеала на Мандела. Той имаше предвид някои изказвания на президента Джейкъб Зума, който редовно хвърля вината за сегашните затруднения върху апартейда и белите.
През януари държавният глава предизвика национална полемика с изказването, че проблемите на страната са започнали, когато първият бял заселник Ян ван Рибек е стъпилв Кейптаун през 1652 г.
Радикална бяла партия незабавно заплаши да съди президента за подклаждане на омраза. Нещо по-неочаквано, бившата лична секретарка на Нелсън Мандела Зелда ла Гранж написа в Туитър: „УМОРИХ СЕ от редовните нападки на Джейкъб Зума срещу белите.“ Ла Гранж, която често е възприемана като символ на евентуалното съжителство между бели и чернокожи, бе засипана от критики и обвинения в расизъм.
„Не сме достигнали крайната цел на пътуването си, направили сме само първата крачка по един дълъг и тежък път.
Преобладаващото мнозинство от южноафриканците живеят в реалност, която все още е силно белязана от периода на апартейда. Това ги разгневява. Старите разделения и разцепления днес са още по-силно изразени“, признава Харис от Фондация Мандела.
Наистина, въпреки появата на богата чернокожа средна и богата класа, жителите на бидонвилиите продължават да са почти изцяло чернокожи. А луксозните квартали в Кейптаун или Йоханесбург остават обитавани почти изцяло от бели.
„Расовите напрежения отново избиват на повърхността от известно време, миналата година беше особено видимо“, констатира Анеле Мтуези, изследовател във Фондацията „Хелън Сузман“.
„След КИП повярвахме, че нещата ще си дойдат на място“, признава тя и изразява съжаление, че предимно жертвите са направили усилието да простят, а обезщетенията не са били на висотата на очакванията.
Тя показва изследване на фондацията си, в което се съобщава, че само 53 процента от южноафриканските бели смятат, че апартейдът е бил престъпление срещу човечеството.
Според Андре Кет, директор на Института за помирение и социална справедливост в Университета на свободната държава, страната „твърде много се съсредоточи върху дейността на КИП и недостатъчно върху това, което трябваше да е демократичен политически проект за обединяването ни“.
Той добавя, че чувството за превъзходство остава изключително разпространено сред белите, но че сегашните изказвания на управляващите не способства за помиряване.
БТА