Спиране на огъня или траен мир? Имаме ли сделка в Минск?

На срещата в Минск. Снимка: АФП/БТА

След 17 часа преговори, продължили и през цялата нощ, лидерите на Германия, Франция, Русия и Украйна постигнаха съгласие по сделка, която трябва да сложи край войната в Източна Украйна.

Сделката включва спиране на огъня в зоната на конфликта в Донбас, което ще влезе в сила в 00:00 часа по киевско време на 15 февруари и ще бъде последвано от изтегляне на тежките въоръжения на враждуващите страни.
Ако се съди по първоначалните информации и изявления, изтеглянето ще е „от сегашната разделителна линия за украинските войски и от линията, определена на 19 септември миналата година в Минските споразумения“ – за проруските сепаратисти.

Срещата завършва с два документа. Първият представлява декларация на Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко, с която те поемат ангажимент да спазват суверенитета и териториалната цялост на Украйна и да провеждат редовни срещи, за да се гарантира изпълнението на минските споразумения.

Вторият документ се нарича „Комплекс от мерки за изпълнение на минските споразумения“ и е подписан от Контактната група, в която участват украински и руски специални пратеници, представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на двете самообявили се сепаратистки „народни републики“.

Документът се определя като пътна карта за постигане на мир . Той съдържа 13 точки, първата от които гласи: „Незабавно и всеобхватно спиране на огъня в някои райони от Донецка и Луганска области на Украйна, което строго да се изпълнява от 00.00 ч. киевско време на 15 февруари 2015 година“.

Споразумението съдържа клауза, „гарантираща освобождаването и размяната на всички заложници и незаконно задържани лица въз основа на принципа „всички срещу всички“.

В комплекса от мерки се предвижда още „изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника и наемници от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ, както и разоръжаване на всички незаконни групировки“.

Има надежда

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че остава много работа за вършене по украинската криза, но споразумението в Минск е реален шанс за подобряване на ситуацията, съобщи Ройтерс. „Всички въпроси са засегнати в този текст, подписан от Контактната група и сепаратистите“, каза френският държавен глава в съвместно изявление с германския канцлер Ангела Меркел.

„След 17 часа преговорите в Минск свършиха: прекратяване на огъня от 15 февруари в нула часа, после изтегляне на тежките оръжия. В това има надежда“, написа в „Туитър“ Щефен Зайберт, говорител на Меркел.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че споразумението не е всичко, за което си е мечтала Германия, но е крайно необходима стъпка встрани от насилието и към нов политически импулс.
„Най-важното е, че Москва и Киев се споразумяха за прекратяване на огъня. Заздравихме споразуменията от Минск от миналия септември. За някои това няма да е достатъчно. Би ни се искало повече, но за толкова успяха да се споразумеят президентите на Украйна и Русия“, каза министърът.
Преговорите бяха изключително трудни, двете страни преговаряха добросъвестно и няма да предприемат в следващите дни никакви действия, които биха застрашили примирието, добави той.

Путин – трайно политическо уреждане

По думите на руския президент Владимир Путин е решен и комплекс от въпроси, „свързани с трайното политическо уреждане“. „Тук има няколко позиции: първата е конституционна реформа, която да вземе под внимание законните права на хората, живеещи на територията на Донбас“, каза президентът на Русия.

Следват позиции за „решаване на граничните въпроси, съгласувано с опълчението от Донбас; хуманитарни въпроси, прилагане – тоест задействане, на приетия по-рано закон за специалния статут на тези територии – Донецк и Луганск“, посочи Путин.

Във връзка с твърдения на сепаратистките формирования, че техни сили са обкръжили край Дебалцево войски на Киев, Владимир Путин изрази надежда, че страните в конфликта в най-близко време ще проявяват сдържаност до пълно спиране на огъня в Украйна, за да избегнат „излишно, никому ненужно кръвопролитие“.

По време на преговорите руският лидер и президентът на Украйна Петро Порошенко са постигнали договореност да възложат на военни експерти разследване, „за да установим какво всъщност се случва сега в житейските реалности и да се опитаме да разработим поне какъв да е комплекс от мерки за верифициране на взетите решения, за проверка и за спазването им от двете страни“, цитира ТАСС изявлението на Владимир Путин.

Като пример за разногласия руският държавен глава посочи ситуацията с украинската армейска групировка край Дебалцево, която Киев не смята за обкръжение, отбелязва агенцията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.