Новата роля на Германия

Джордж Фрийдман. Снимка: от тв екрана

Германският канцлер Ангела Меркел, придружавана от френския президент Франсоа Оланд, се срещна с руския президент Владимир Путин на 6 февруари. После разговаря с президента на САЩ Барак Обама на 9 февруари. Основната тема беше Украйна, но първият въпрос, засегнат на пресконференцията след срещата с Обама, беше Гърция. Гърция и Украйна не са свързани от гледна точка на американците. Но са свързани от гледна точка на Германия, понеже и двете са показателни за новата роля на Германия в света и произтичащите от нея неудобства за страната.

Интересно е да поразсъждаваме колко далече стигна Германия за доста кратко време. Когато Меркел пое поста си през 2005 г., тя стана канцлер на една мирна Германия в един обединен Европейски съюз. Германия загърби собствените си амбиции и се приобщи към Европа, в която щеше да бъде едновременно просперираща и свободна от геополитическото бреме, отвело я в толкова тъмни дебри.

Ако не споменът, то поне страхът от Германия беше намалял в Европа. Съветският съюз го нямаше, а Русия беше в процес на възстановяване от най-тежките последици на разпадането му. Основният проблем за ЕС беше какви пречки трябва да преодолеят страните, желаещи да станат негови членки. Германия беше в позиция, рядко отреждана й от историята. Тя се намираше в състояние на спокойствие, сигурност и международна колегиалност.
Светът, с който Меркел се сблъсква днес, е плашещо различен.

Европейският съюз е в дълбока криза. Мнозина обвиняват Германия за кризата, изтъквайки, че агресивната й експортна политика и настояването за икономии обслужват собствените й интереси и са посели семената на кризата. Тя е обвинявана, че използва еврото да обслужва собствените си интереси и че прокарва в ЕС политика, защитаваща собствените й корпорации. Представата за една добра Германия се изпари в голяма част от Европа – основателно или не.

На много места се възродиха някогашните образи на Германия, ако не в центъра на много страни, то със сигурност в разрастващите се периферии. Реално, макар и в по-малка степен отпреди Германия се превърна в страната, от която другите европейци се страхуват. Малко страни се натискат за членство в Европейския съюз, а сегашните членове нямат почти никакво желание да се разширяват границите на блока.

В същото време мирът, за който Германия копнееше, е в опасност. Събитията в Украйна възбудиха страхове у Русия от Запада, Русия анексира Крим и подкрепи бунта в Източна Украйна. Действията на Русия разпалиха опасения у САЩ за възраждане на руска хегемония, а САЩ обмислят дали да въоръжат украинците и да разположат въоръжение за американските войски в Балтика, Полша, Румъния и България. Руснаците вещаят страшни последици и някои американски сенатори настояват за въоръжаване на украинците.

Ако е прекалено да се каже, че светът на Меркел се срива, няма да е прекалено да се каже, че нейният свят и Германия са се променили по начин, който би бил немислим през 2005 г. Общата финансова криза в Европа, която доведе до рязко покачване на национализма, както в начина, по който действат държавите, така и в мисленето на гражданите, заедно със заплахата от война в Украйна преобърна света на Германия. Нейната цел беше да избегне поемането на водеща политическа или военна роля в Европа. Сегашната ситуация прави това невъзможно. Европейската финансова криза, започнала преди седем години, отдавна престана да бъде предимно икономически проблем и вече е политически. Украинската криза поставя Германия в изключително неблагоприятно положение да играе водеща роля в усилията да не се допусне един политически проблем да се превърне във военен.

Германската загадка

Важно е да се разбере двойнственият проблем, с който се сблъсква Германия. От една страна, Германия се опитва да запази Европейския съюз. От друга страна, тя не иска да носи бремето да поддържа това единство. В Украйна Германия бе сред първите, които подкрепиха демонстрациите, довели до идването на сегашната власт. Не смятам, че германците са очаквали руската или американската реакция. Те не желаят да участват в какъвто и да е военен отговор срещу Русия. В същото време германците не искат да оттеглят подкрепата си за правителството в Украйна.

Налице е противоречие, присъщо за германската стратегия. Германците не желаят да изглеждат настоятелни или заплашителни, а същевременно заемат точно такива позиции. В европейската криза именно Германия е най-строгата по гръцкия въпрос, а също и по по-общия въпрос за Южна Европа и катастрофалното й положение със заетостта. В Украйна Берлин подкрепя Киев и така се противопоставя на руснаците, но не иска да бъдат правени каквито и да е очевидни заключения. Европейската криза и украинската криза са огледални образи. В Европа Германия играе водеща, но агресивна роля. В Украйна тя играе водеща, но помирителна роля. И което е по-важно, и в двата случая Германия е принудена – повече от обстоятелствата, отколкото от политиката – да играе водещи роли. Това не е приятно за Германия и без съмнение за останалата част от Европа.

Германците наистина изиграха значителна роля в падането на украинския президент Виктор Янукович от власт. Германия способства за договарянето на споразумение между Украйна и Европейския съюз, но Янукович го отхвърли. Германците подкрепиха протестите срещу Янукович и установиха много тесни връзки с един от лидерите им, сегашния кмет на Киев Виталий Кличко, който бе обучаван по програма за изгряващи лидери, финансирана от Християндемократичния съюз – партията на Меркел.

Германците осъдиха анексирането на Крим от руснаците и подкрепата от Москва за украинските сепаратисти на изток. Германия вероятно няма пръст в тези събития, но бе важен играч. След като осъзнаха, че тази история няма да остане само политическа, а ще придобие военен привкус, германците започнаха да се оттеглят от главната роля.

Но дезангажирането е трудно. Затова те възприеха сложна позиция. Противопоставиха се на руснаците, но отказаха да окажат директна военна помощ на украинците. Включиха се в санкциите срещу Русия, опитвайки се същевременно да играят помирителна роля. За Меркел беше трудно да играе тази дълбоко противоречива роля, но от гледна точка на германската история тази роля не е нелогична. Статутът на Германия на либерална демокрация е централен за самовъзприятието й след войната. И така трябва да бъде. Затова подкрепата за протестите в Киев беше задължителна.

Същевременно Германия – особено след края на Студената война – не се чувства удобно да играе пряка военна роля. Тя го направи в Афганистан, но не и в Ирак. А участие или подкрепа на военно ангажиране в Украйна възражда спомени за събития, в които е замесена Русия, с които тя не желае да се сблъска. Затова Германия възприе противоречива политика. Макар че тя подкрепи едно движение, което бе изцяло антируско, и наложи санкции срещу руснаците, повече от всяка друга замесена сила не желае политическата ситуация да се изроди във военна. Тя няма да се въвлече в каквато и да е военна акция в Украйна и последното нещо, от което се нуждае, е война на изток. След като се намеси от самото начало в кризата и тъй като не може да се оттегли, Германия се стреми да я потуши.

Гръцкият проблем

Германия повтори този сложен подход и към Гърция по различни причини. Германците се опитват да намерят някакъв вид прикритие за ролята, която играят с гърците. Германия изнася над 50 процента от брутния си вътрешен продукт, като повече от половината от износа й е в европейската зона за свободна търговия, която е в основата на проекта ЕС. Германия бълва продукция, която далеч надхвърля вътрешните й нужди. На нея й трябва достъп до пазари или ще се изправи пред тежка икономическа криза.

Но в Европа се издигат бариери. Атаките в Париж предизвикаха искания за възстановяване на граничния контрол. Заедно със заплахите от нападения на радикални ислямисти свободното движение на работна ръка от страна в страна заплаши работните места на местните населения. Ако границите станат бариера за работната ръка и при положение че капиталовите пазари вече са деформирани от продължаващата криза, колко време ще е нужно преди слабите икономики да издигнат протекционистки мерки срещу германските стоки? Икономическата криза даде воля на национализма, тъй като всяка страна се опитва да следва политика, която да е от полза за нея, и в която много граждани – не на власт, но въпреки това силни – възприеха европейските регулации като заплаха за благоденствието си. А зад тези регулации и курса на еврото съзряха ръката на Германия.

Това е опасно за Германия в много отношения. Германия се мъчи отдавна да се отърве от имиджа на агресор, а сега той се появява отново. Национализмът заплашва да завлече страната обратно в презираното й минало, но също заплашва свободната търговия, която е в основата на благополучието й. Германия желае никой да не напуска свободната търговска зона. Еврозоната е по-малко важна, но след напускане на валутния блок, пътят към протекционизма е кратък. Гърция сама по себе си би имала незначително отражение, но ако покаже, че е по-добре да обяви неплатежоспособност отколкото да изплаща дълга си, други страни ще я последват. И ако демонстрира, че напускането на зоната за свободна търговия е по-изгодно, тогава цялата структура може да се разплете.

Германия имаше нужда да направи от Гърция пример и се опита миналата седмица да се покаже непреклонна, наподобявайки донякъде на старата Германия. Проблемът на Германия е, че ако новото гръцко правителство иска да оцелее, не бива да капитулира. То беше избрано, за да се противопостави на Германия. И каквито и да са неизвестните, не се знае дали този дефолт – цялостен или частичен, не е изгоден. И накрая, Гърция може да наложи свои правила. Ако гърците предложат част от плащанията, ще откаже ли някой, ако алтернативата е нищо? Така Германия се сблъсква с една от реалностите на своята позиция – реалност, която може да се проследи до обединението й през 1871 г.

Макар икономически мощна, Германия е крайно несигурна. Силата й зависи от способността и волята на други страни да й дадат достъп до пазарите си. Без този достъп германската сила ще се разпадне. С Гърция германците искат да покажат на останалата част от Европа какви ще са последиците от неплатежоспособност, но ако Гърците така или иначе обявят неплатежоспособност, единствената поука може да се окаже, че тя работи. Точно както в миналото, Германия е едновременно властна и несигурна.

По отношение на Гърция германците не могат да рискуват да разклатят Европейския съюз и не могат да са сигурни кой конец, ако бъде дръпнат, може да го разплете.

Тезата на Меркел във Вашингтон

Имайки това предвид, Меркел пристигна във Вашингтон. Изправена пред цялостна криза в ЕС, Германия не може да си позволи война в Украйна. Заплахите от САЩ, че ще въоръжат Украйна, са онова, от което тя не се нуждае. Не че Германия има малка армия и не може да участва, а в случай на необходимост, да се отбранява. Но ако едновременно с това отстоява твърдостта си към Гърция, тя може да бъде сметната за най-силния играч в Европа – роля, която не може да понесе.

Така тя пристигна във Вашингтон, търсейки смекчаване на американската позиция. Но американската позиция също е сложна. Отчасти тя е свързана с човешките права, които не може да се пренебрегват като аргумент за взимане на решения от никоя администрация. А по-дълбоката причина е фактът, че от сто години, като се започне с Първата световна война и се мине през Втората световна война и Студената война, САЩ следва един строг императив – да не се допусне европейски хегемон на континента.Така независимо от всякакви дебати по въпроса опасенията на САЩ от доминирана от Русия Украйна възроди страха от миналото, че руснаците може да се опитат да наложат хегемонията си.

Парадоксалното е, че Германия, на която САЩ два пъти попречиха да се наложи като хегемон, се опита да убеди Вашингтон, че по-голяма военната активност в Украйна няма да реши проблема. Американците знаят това, но също така знаят, че ако отстъпят, руснаците ще го изтълкуват като възможност да действат. Германия, която помогна и за тази, и за европейска криза, сега иска от САЩ да отстъпят. Молбата е разбираема, но отстъплението просто не е възможно. Тя трябваше да донесе нещо от Путин, като например обещание да оттегли подкрепата си за украинските сепаратисти. Но Путин също се нуждаеше от нещо: обещание за автономна провинция. Засега Меркел се примирява с това, но американците го намират за неприемливо. Автономна украинска провинция неизбежно би станала база за подкопаване на останалата част от страната.

Това е класическият германски проблем, представен по два начина. И двата произлизат от непропорционалната сила, прикриваща истинска слабост. Германците се опитват да преобразят Европа, но заплахите им оказват все по-малко въздействие. Германците се опитаха да преобразят Украйна, но се озоваха в капана на руската реакция. И в двата случая проблемът е, че нямат достатъчно сила, освен да изискват подчинение от другите. А е трудно да го получат. Това е стар германски проблем: германците са твърде силни да бъдат пренебрегвани и твърде слаби да налагат волята си. В историята германците са се опитвали да увеличат мощта си, за да могат да налагат волята си. В сегашния случай нямат намерение да го правят. Ще бъде интересно да проследим дали волята им може да се наложи, когато силата им е недостатъчна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.