Путин, орките и клонингът Зубков
Юлия Латинина
Известно е, че президентът Путин не обича да взема решения. Отлага вземането им, а когато ги вземе – взема най-компромисното от възможните. Смяната на премиера е прекрасен пример за това.
Какво означава тя от гледната точка на президентската надпревара?
Ами, както и досега, най-различни неща. От една страна, изпратиха в оставка Фрадков, за паника и унижение на „партията на третия мандат”, която искаше да го види като „технически президент”. От друга страна, назначиха абсолютен клонинг на Фрадков, петербуржеца Зубков, тъст на г-н Сердюков (министър на отбраната – б.р.), нашата изгряваща политическа звезда, свързан тясно с Игор Сечин (зам. ръководител на президентската администрация – б.р.) покрай делото ЮКОС.
Т.е., това не е решение. Това е начин да се протака решението и допълнителна гаранция за собствената безопасност, защото новите назначения на нови министри означават, че който и да стане наследник – министри ще бъдат тези, назначените от Путин.
Защото въпросът не е кой ще бъде премиер. А кой ще бъде президент. И този въпрос е отложен.
Както е известно от книгата на Дж. Р. Толкин „Властелинът на
пръстените”, милият симпатичен хобит Фродо, който доброволно се е задължил пред властелините на Запада да отнесе Пръстена на силата до планината Ородруин и да го хвърли в огнената бездна, в края на краищата не издържа. Застанал над пропастта, той си слага пръстена и се провиква: „Размислих. Той е мой!”
Президентът Путин съвсем не ни е хобитът Фродо, но се оказа в същата ситуация. Стои с Пръстена на силата в ръце сред обкръжението си, при това обкръжението му е само от орки и тролове – и ето че трябва да предаде Пръстена на някой от тези орки, тролове или голуми, а властелините на Запада гледат: ще го предаде ли или няма да го предаде?
Няма що, по-сложно от бинома на Нютон.
Формално диспозицията е такава. Има двама официални наследника – Сергей Иванов и Дмитрий Медведев. И има „партия на третия мандат”, която обикновено се свързва с името на зам. ръководителя на президентската администрация Игор Сечин, с близкия до него шеф на ФСС Николай Патрушев, с помощника на президента Виктор Иванов и др.
Тук е важно да се помнят две неща. Първо, „партията на третия мандат” е много голяма. „Партия на третия мандат” са всички онези, които именно при тази конфигурация на властта са получили влиянието, имуществото и активите на разкулачените от тях гномове, а сега се страхуват, че със смяната на Властелина на пръстените всичко, което са докопали, ще се разсее като дим. Защото техните позиции, влияние и могъщество не са свързани по никакъв начин с личните им достойнства, с ума им, с пресметливостта или дори хитростта им, а просто са производна от, да речем, членството им в кооперация „Езеро” (Кооперация за строителство на вилно селище край Петербург с участието на Путин и негови приближени в началото на 90-те години. Твърди се, че именно Зубков е уредил парцелите за вилите – б.р.). Второ, „партията на третия мандат” не са хората, предани на Путин. Това са хора, които са предани на своите пари, получени по времето на Путин. Затова за тях всъщност е важно дали ще останат те, а не дали ще остане Путин. Затова ще ги устрои която и да е фигура, стига да се окаже в точно такава конфигурация с тях, в каквато е Путин. Например Фрадков или (преди него) Устинов. Тази партия по едно време така пробутваше Устинов, че по разкази на свидетели той провеждал колегиите на Генералната прокуратура сякаш е бъдещ президент. Който ще им даде да се разберат на разните Юкоси, за разлика от колебливия слабак Путин. Тъкмо това изяде главата на Устинов.
Това е много важен момент. Няма президент Путин, заобиколен с верни васали, които са му толкова предани, че са готови и Конституцията да прегазят, и костите си да положат, само и само великият Владимир Владимирович да царства вечно. Има тълпа лакеи, които лижат ботуша – и не забравят нито за миг вкуса на този ботуш, а ако някога държавният ботуш се окаже на крака им, ще размажат сегашния му собственик като жаба. Там, в средата, създала Путин, я няма думата „приятел”, има дума „връзка”. В този кремълски Мордор сътрудничеството е предателство. Когато двама се съберат заедно, не се знае дали се сдружават срещу третия или искат да се предадат един друг на третия. Там всеки използва и всеки е използван, и там изменят на всички, които изменят на тях.
Теоретично има три варианта, от които може да избира президентът Путин.
Първо, да си тръгне. При този вариант плюсът е, че президентът Путин ще си тръгне като победител. Ако Луи Наполеон беше напуснал поста на президент на Френската република, щеше да си остане идол на нацията. Но той стана Наполеон III и го очакваше поражението при Седан. Нас също ни чака Седан: падането на цените на нефта, размириците в Кавказ. При този вариант има само плюсове с изключение на един минус. Невъзможно е да висиш над пропастта и да пуснеш въжето. Няма как да свалиш от ръката си Пръстена на силата и да го хвърлиш на орките. Вторият вариант е – да остане. Да остане – означава да дочака Седан, означава никога вече да не лови риба с американския президент. Но и това са дреболии – най-големият недостатък на „да остане” е в това, че в този случай президентът Путин изпада в пълна зависимост от обкръжението си. Да остане – означава че наоколо са само врагове, враждебният Запад, оранжевите шпиони, агентите на Березовски, и само окръжаващите го орки и голуми ще го спасяват всяка седмица от атентати. Да остане – означава да бъде президент, но да стане марионетка.
Третият вариант е – да си тръгне, за да се върне. Да сложи „технически” президент, който след година – две ще промени Конституцията, ще каже, че президентът трябва да се избира за пет или седем години – ще има нови избори и пак ще изберат Путин. Недостатъкът на този вариант е, че в нашия Мордор е трудно да се избере такъв Голум, който да подържи годинка или две Пръстена на силата, а после да го върне. Както показва историческият опит, дори да сложиш на трона клиничен идиот, първото, което прави клиничният идиот е – да излапа покровителя си. Това гълтателно движение се извършва инстинктивно и срещу него няма противоотрова. Управник, който дължи влиянието си не на желязна воля, не на произход от властваща династия, не на въоръжен клан, готов да насече всички на парчета, а просто на креслото, не бива да става от това кресло. Моментално ще му го отмъкнат изпод задника.
Премиерът е сменен, но паниката, обхванала всички без изключение орки в нашия Мордор, е свързана с това, че все пак никой не знае какво окончателно решение ще вземе Властелинът на пръстените.
А проблемът е, че нито едно от решенията не може да бъде добро. Не за Путин – за страната. След като страната се превърна в Мордор, след като всичките й богатства бяха поделени между орките, след като Властелинът на пръстените се заобиколи с подмазвачи и лакеи – всички решения се оказват лоши.