Путин изглежда като най-големия победител от преговорите за спиране на огъня в Украйна

Преговорите в Минск. Колаж от туитър

Европейските лидери са скептични, че мирният план ще сработи, пише британският в.“Гардиън“ по повод сключените вчера в Минск договорености за спиране на огъня в Източна Украйна.

Изданието посочва, че вчера европейските лидери са похвалили Германия и Франция за уреждането на спиране на огъня и мирен план за Украйна, но че в личен разговор изразявали скептицизъм относно това дали постигнатите след маратонските преговори в беларуската столица договорености ще дадат резултат.

Опасенията им са, че усилването на боевете преди примирието, което трябва да влезе в сила в неделя, бързо може да се превърне в кървава баня. „Следващите 48 часа ще са решаващи“, заявил цитиран от „Гардиън“ европейски дипломат на Европейския съвет в Брюксел.

Вестникът пише, че САЩ са изразили предпазлив оптимизъм на фона на ескалацията в боевете. Изданието отбелязва предупреждението на Белия дом, че продължаващите боеве в Украйна нарушават духа на постигнатото в Минск споразумение.

Цитирани американски официални представители изразяват предпазлив оптимизъм, заявявайки, че „истинският тест за споразумението ще е в пълното му и недвусмислено прилагане, включително трайно прекратяване на военните действия и възстановяване на контрола на Украйна над границата й с Русия“. В друга своя, редакционна статия за шансовете пред постигнатите договорености „Гардиън“ посочва, че Минското споразумение само по себе си няма да донесе мир, „ако не се научим как да се справяме с енигматичния Путин“.

Минското споразумение дава „искрица надежда“, че краят може би вече се вижда, пише „Дейли телеграф“, цитирайки думи на канцлера на Германия Ангела Меркел. Изданието посочва също, че споразумението е сключено след безпрецедентен натиск на руския президент Путин върху сепаратистите, но че лидерите са предупредили, че предстои още много работа.

„Не беше нито всеобхватно решение, нито пробив, но Ангела Меркел говори за искрица надежда. Но след изтощителните 16-часови преговори в Минск краят на конфликта в Украйна може най-накрая вече да се вижда“, отбелязва вестникът.

В друга, аналитична статия на „Дейли телеграф“ по темата, озаглавена „В едностранчивото споразумение от Минск не се иска нищо от Путин“, се посочва, че постигнатите договорености изглежда не изпълняват исканията на Украйна и в най-добрия случай ще замразят конфликта в момент когато преимуществото е на страната на подкрепяните от Русия сепаратисти.

Бунтовниците хвалят споразумението като път към признаване и го представят като победа за сепаратистките републики, отбелязва „Файненшъл таймс“.

„Сега думите трябва да бъдат последвани от дела“, пише германският „Велт“, цитирайки изказване на канцлера Меркел в Брюксел. Изданието отбелязва, че след срещата на върха на ЕС в белгийската столица тя е дала да се разбере, че новите санкции срещу Русия ще влязат в сила – въпреки договореностите от Минск.

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ отбелязва, че Путин би могъл да сложи край на войната в най-кратки срокове. Но търси ли той изход от този конфликт, пита се изданието, посочвайки, че съмненията в това не са станали по-малко след дългата нощ в Минск.

Путин изглежда като най-големия победител от преговорите за спиране на огъня в Украйна, пише „Вашингтон пост“. Според изданието споразумението може да потуши насилието, но също така спестява на Русия нови санкции и предотвратява изпращането на американски оръжия за Украйна. „Вашингтон пост“ цитира и мнението на анализатори, според които дори боевете да затихнат, насилието е възможно да се възобнови преди някоя от по-широкообхватните мерки да може да се приложи, както е станало след предишните договорености от септември.

Най-новият мирен план за Украйна поражда надежди и съмнения, пише „Ню Йорк таймс“. Вестникът отбелязва, че идните дни ще са значителен тест дали обявеното вчера примирие ще бъде по-ефективно за прекратяването на продължаващата вече близо година война в Украйна, отколкото предишното споразумение за спиране на огъня от септември, което до голяма степен е било пренебрегвано.

„Оптимистите посочват присъствието на преговорите на двамата най-важни европейски ръководители наред с това на президентите на Русия и Украйна, Владимир Путин и Петро Порошенко като знак, че споразумението, наричано Минск 2 ще се окаже по-издръжливо, отколкото предишната версия от септември. Песимистите – някои биха ги нарекли реалисти – смятат, че най-новото споразумение само замазва много от постоянните проблеми, които по начало станаха причина за боевете“.

Комерсант: „Триумфална дипломатическа победа“ на Путин

Вчерашната среща на „нормандската четворка“ в Минск приключи с подписване на декларация за уреждане на конфликта в Донбас. Взети бяха решения, които може да сложат край на войната. Естествено, ако се изпълняват, пише руският в. „Новие известия“.

В преговорите участваха руският президент Владимир Путин, украинският лидер Петро Порошенко, френският държавен глава Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел. В подробен репортаж от Минск „Комерсант“ твърди, че Порошенко „известно време“ е настоявал в приетия „Комплекс от мерки за изпълнение на Минските споразумения“ да се включи текст за разполагане на миротворци, „но не е бил чут“. Документът според вестника показва, че преговорите „са изисквали големи компромиси“.

Владимир Путин „тази нощ и тази сутрин направи всичко, каквото искаше“, пише обаче кореспондентът и нарича срещата „триумфална дипломатическа победа“, каквато днешният руски лидер „навярно не е имал изобщо“. „Той имаше по-скоро военни“ победи, допълва авторът на „Комерсант“.

„Московский комсомолец“ изтъква, че Путин и Порошенко „по абсолютно различен начин“ са коментирали новите договорености за мир между Киев и сепаратистите, приподписали вчерашното споразумение.

Руският лидер акцентира върху пълното спиране на огъня, изтеглянето на тежките оръжия, признаването на новата разделителна линия между войските, формирана след настъпление на опълченците, и „трайното политическо уреждане“, включващо конституционна реформа.

Порошенко пък нарече ключови точките за изтегляне на всички чуждестранни военни формирования, военна техника и наемници, за териториалната цялост на Украйна и за провеждане на местни избори според украинските закони. Като цяло подписаното споразумение отразява и руските, и украинските предложения – с подкрепата на Берлин и Париж „играта на нерви“ приключи що-годе наравно, обобщава вестникът.

Западните лидери също дадоха различни оценки за преговорния резултат, допълва той. Оланд, който симпатизира на Путин, говори за глобално споразумение за спиране на огъня и политическо уреждане на кризата, а по-предпазливата и недоверчива Меркел само „се надява“ конфликтът да бъде решен по мирен път, без да си прави „прекомерни илюзии“, цитира двамата държавници „Московский комсомолец“.

Новото споразумение не включва решение „по най-проблемната засега точка – Дебалцево“ в Източна Украйна, където според сепаратистите техни сили са обкръжили войскова групировка на Киев, отбелязва пред „РБК дейли“ Арно Дюбиен, шеф на Френско-руския аналитичен център „Обсерво“.

Докато влезе в сила обявеното примирие (в полунощ на 15 февруари, б. р.), явно се очакват най-ожесточени боеве и в Дебалцево, и другаде. Ако се стигне до 200-300 жертви за коя да е страна, това ще провали започналия мирен процес и за жалост подобно развитие е твърде вероятно, прогнозира експертът. „Нормандската четворка“ даде надежда, но не спря войната, пише в заглавие „Независимая газета“, според който „съдбата на Минск-2 се решава в битките край Дебалцево“.

В Минск бе постигната „победа на общия знаменател“, но „взаимните претенции“ на участниците все още са факт, „затова осъществяването на договореностите е под много голям въпрос“, коментира руският аналитик Владислав Белов. Според него занапред „САЩ ще задълбочават конфликта, година или две ще имат интерес от това, а ЕС ще се опитва да го решава“.

„Меркел и Оланд трябва да се научат да отделят провокациите от реалната ситуация в региона (…) Колкото повече им стигнат силите на Берлин и Париж да обясняват на партньорите си в САЩ и ЕС, че те не бива със същата твърдост, както преди, да реагират на провокации откъм двете страни, без да търсят причините, толкова по-успешно ще се реализира Комплексът от мерки“, казва експертът. Той нарича примирието „крехка конструкция“; „ако Брюксел отново реши да наложи санкции на Русия, това ще е първият удар срещу тази конструкция“, добавя наблюдателят.

Повечето украинци са за мирно решаване на конфликта в Донбас, сочат цитирани в „Росийская газета“ данни от проучване в Украйна през януари-февруари т. г., необхванало обаче сепаратистките зони. Според анкета на „Рисърч енд брандинг груп“, 61 на сто от жителите на страната подкрепят стремежа към мирно решение, 29 процента са за силов сценарий, а 10 на сто не дават отговор.

Путин, Меркел, Оланд и Порошенко „използваха шанса“ и „цяла нощ твориха история“, цитира московският официоз коментар на Константин Косачов, който оглавява външнополитическия комитет на Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент.

Засега обаче няма твърди основания да сме убедени, че успехът е окончателен. „Партията на войната“ не е изчезнала. По думите на Косачов, в Украйна има доста влиятелни сили и хора, крайно заинтересовани конфликтът да продължи, добавя „Росийская газета“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.