Турция и нейните кюрди: блянове за автономия

Една вечер неотдавна в Джизре, старо кюрдско селище край река Тигър в Югоизточна Турция, едно семейство скърби. Мухамад, техният 20-годишен син, е загинал в битка срещу джихадистите от „Ислямска държава“ отвъд границата в сирийския град Кобане, малко преди кюрдските сили да обявят победа на 16 януари.

„Джизре даде 17 мъченици за Кобане“, казва Муллах Касем, имам, който дойде да поднесе съболезнования. Панкюрдските чувства се задълбочиха по време на битката срещу „Ислямска държава“, на свой ред подклаждайки дългогодишния бунтовнически дух на Джизре, където легендарният кюрдски емир Бедр Хан се изправи срещу османците в началото на 19-ти век. „Джизре е наш, Кобане е наш, ние трябва да се бием и за двата града“, казва майката на Мухамад Селма.

Кюрдската работническа партия /ПКК/ започна да се бори за кюрдско самоуправление през 1984 г. Голям брой хора бяха убити в Джизре през 1992 г., когато турските сили откриха огън срещу цивилни, които празнуваха кюрдската Нова година въпреки заповедите да останат по домовете си. Мухамад е бил задържан в затвора за една година за хвърляне на камъни срещу полицейска кола. „Той беше само на 14 години, когато обеща да се присъедини към ПКК“, си спомня Селма.

Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ направи безпрецедентни предложения към кюрдите, облекчавайки забраните за езика и преговаряйки с излежаващия доживотна присъда лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан. В сила е двугодишно примирие.

Споразумение, даващо на кюрдите повече права, е на масата в рамките на пакет, за който ПСР се надява, че ще накара прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ да подкрепи нова конституция, включваща изпълнителни правомощия на президента, след изборите в Турция на 7 юни.

Много кюрди обаче смятат, че държавата стои зад насилието, което наскоро обхвана Джизре. Най-малко шестима души загинаха, четири от които деца. 12-годишно момче беше застреляно, вероятно от силите за сигурност, на 14 януари. Един полицай беше арестуван за инцидента.

Безредиците започнаха през октомври, когато Турция отказа да разреши на кюрдските бойци да отворят коридор към Кобане. То ескалира в улични боеве между поддръжници на ПКК и на Хюда-Пар, ислямистка кюрдска партия, чийто предшественик Хизбула (която не е свързана с едноименната ливанска милиция), беше използвана от турската държава за борба срещу ПКК през 1990-те години. ПКК твърди, че Хюда-Пар има връзки с „Ислямска държава“ и че Турция подкрепя и двете. Хюда-Пар и Турция отричат тези твърдения. В планинския район Джуди край Джизре мъже и жени се трупат около печки на дърва, докато провеждат нощни бдения на „контролно-пропускателни пунктове“, за да държат Хюда-Пар и турските сили навън. Могилите от пръст служат като барикади.

Знамена на ПКК и портрети на Йоджалан са окачени по улиците.

„Държавата не може да идва тук, ние отговаряме“, хвали се 16-годишният Сами. Като хиляди кюрди, той едва свързва двата края, като събира реколта в Западна Турция. „Започнах да ходя по полетата още в корема на майка ми“, казва той. Безработицата в Джизре достига 70 процента спрямо 10 процента на национално ниво, казва Лейля Имрет, 27-годишна кметица от ДПН.

Тя твърди, че ДПН ще спечели минималните 10 процента от националния вот, необходим за влизане в парламента, на изборите през юни. Партията използваше независими кандидати, за да надхитри десетпроцентното правило. Но този път планира да участва в изборите като партия, въпреки че проучванията сочат, че може да не успее да прескочи бариерата.

В регионалната столица Диарбекир много кюрди не искат да бъдат част от турския парламент така или иначе. „Ние трябва да съставим наш собствен парламент, обединяващ всички кюрдски партии“, казва Съткъ Зилан от кюрдското движение „Азади“, ориентирано към исляма. Бизнесменът Шахисмаил Бедирханоглу обвинява правителството. „Тяхната политика по отношение на Кобане засили сепаратистките импулси. Ако ДПН не е представена в парламента, напрежението може да излезе извън контрол“, предупреждава той.

По на запад, в Шърнак, който се намира срещу Кобане, около 200 000 сирийски кюрди, които избягаха от войната, предпочитат да живеят в груби лагери, ръководени от ДНП, вместо в лъскавия бежански комплекс, изграден от правителството. „Ние се чувстваме свободни и у дома си тук“, казва Неджаха, вдовица от войната. В местното гробище беше добавен район за „мъчениците от Кобане“, където се виждат 66 гроба. Но Мухамад беше погребан в Кобане. „Няма нужда да го връщаме обратно. Все е Кюрдистан“, казва майка му.

БТА