Румъния изпраща линейки в Молдова в решителна схватка с Русия

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

Румъния се опитва да води Молдова към Европейския съюз, наблюдавайки внимателно руските ходове след като Украйна изгуби контрола над Крим и по-голямата си източна част заради подкрепяните от Русия сили миналата година.

Предоставените на Молдова линейки – една от стъпките, които предприема Румъния за изваждане на източната си съседка от орбитата на Москва, както и предложенията й за по-евтин газ и по-тесни търговски връзки са добре приети от лишеното от средства ново проевропейски настроено молдовско правителство.

Някои местни граждани са нащрек заради намеренията на Румъния, но повечето са й благодарни, защото в молдовските села хората си пробиват път през калта, вървят по неасфалтирани пътища и западни автомобили, като червените линейки Фолксваген, са достатъчно необикновени, за да си спечелят възхищението на децата.

„Хората се обаждат на 903 за линейка, молейки ни да им изпратим червени коли с червени мъже“, казва 35-годишният Йон Пикалау, ръководител в новосъздадената Бърза помощ в молдовския град Бълц, намиращ се на около 60 километра източно от румънско-молдовската граница, който се е обучавал за тази работа шест месеца в Румъния.

Москва предупреждава Молдова, че стремежите й за по-тесни връзки с Европа може да станат причина да загуби контрола си над Приднестровието завинаги, така както Украйна изгуби Крим, както и да доведат до увеличаване на цената на газа от Русия, който е основният й доставчик.

Румънското правителство е непреклонно и макар да казва, че разглежда Русия като сериозна заплаха за сигурността, възнамерява да предприеме битка, която засега е повече икономическа, отколкото военна.

„Основното оръжие на Русия не са нито самолетите, нито танковете или фрегатите, а енергията“, каза румънският премиер Виктор Понта в телевизионно интервю за молдовска медия през ноември. Той обеща напредък в газовата връзка с Молдова.

Населението на Молдова, разделено на няколко етнически групи, посреща действията на Румъния със смесени чувства, като някои ги смятат за отпор срещу Русия, а други се притесняват, че Румъния се опитва да погълне Молдова, която се присъединява към Велика Румъния след Първата световна война, но е анексирана от Съветския съюз през 1940 година.

Сега е разделена между румънско-говорещо мнозинство и отцепилия се регион Приднестровие, подкрепян от Русия като един от няколкото „замразени конфликти“, които държат сепаратистки региони в бивши съветски републики под крилото на Москва.

Главнокомандващият войските на НАТО генерал Филип Брийдлав казва, че руските сили може лесно да анексират Приднестровието. Москва отрича подобни планове.

Членката на ЕС и НАТО Румъния подкрепи подписването на търговско споразумение между Молдова и ЕС през юни. Русия прибягна към ограничаване на вноса на вино, плодове, зеленчуци и месо за Молдова, а Румъния замени Русия като най-големия търговски партньор.

Молдовците сега могат да пътуват без визи в шенгенското пространство, а Румъния строи 43-километров тръбопровод през границата като алтернатива на руските доставки на газ. Проектът първоначално ще покрие около пет процента от енергийните нужди на Молдова, а Румъния възнамерява да удължи тръбопровода до молдовската столица Кишинев, предлагайки газ за 1010 леи (263 долара) за 1000 кубични метра без транспортните такси, които все още се договарят. Цената на руския газ е повече от 300 долара.

Молдовският министър на икономиката Андриан Канду каза, че това е „ключов проект, създаващ основата на бъдещата интеграция на Молдова към вътрешния пазар на Европейския съюз“.

Румъния финансира около три четвърти от първоначалната цена на тръбопровода от 26 милиона евро и се очаква да финансира и удължаването му, а Кишинев търси международно финансиране за тръбопровода. Критиците отбелязват, че газът все още не е потекъл и се съмняват дали удължаването към Кишинев някога ще бъде построено. Канду оценява разходите за удължаването да са в размер на 200 милиона евро, като 120 милиона от тях ще бъдат инвестирани от Румъния.

Освен че обучава медицинските служители от град Бълц, Румъния дари пет линейки на града, а медицински хеликоптери от Румъния скоро ще летят през границата, за да превозват пациенти до Кишинев, а такива с румънско-молдовско гражданство, вероятно до румънския град Яш.

„Има силно политическо желание от двамата министър-председатели за постигане на тази цел“, казва румънският заместник вътрешен министър Раед Арафат.

Румъния дари още автобуси и книги на молдовски училища. От 1991 година са издадени 500 000 румънски паспорти на молдовци, а молдовски граждани, сред които и министър Канду, са учили със стипендии в Румъния. Подобна помощ се подкрепя от румънците, три четвърти от които подкрепят обединение с Молдова.

Графити и надписи в подкрепа на обединението се виждат по стени, стълбове и влакове в Румъния, а през февруари бе създадена многопартийна група в парламента в подкрепа на обединението. В Молдова обаче само част от депутатите в парламента открито подкрепят обединението.

„Хората в Румъния са наши братя, така че мисля, че помощта им е искрена“, казва 45-годишният молдовски бизнесмен Василе Брагис, „но повечето молдовци подкрепят независимостта на Молдова“.

Присъединяването към ЕС може да се окаже дълъг процес. Новата Европейска комисия казва, че не предвижда нови членове в идните пет години. За да получи Молдова статут на кандидат член е необходимо да изпълни критериите за човешки права, върховенство на закона и да бъде призната за действаща пазарна икономика.

51-годишният Петър Нейковчен, служител в общината на град в гагаузкия регион в Северна Молдова казва, че малцинства като българското, гагаузкото, украинското и руското се чувстват застрашени от по-тесните връзки с Румъния и са безразлични по въпроса за ЕС.

„Ние българите и гагаузите смятаме присъединяването към ЕС като комплициран процес, който ще отнеме десетилетия, докато сътрудничеството с Русия е реалност, постижимо утре“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.