Какво ще се случи, ако Гърция банкрутира?
Изглежда, че новото гръцко правителство няма никакъв интерес от продължаването на европейската спасителна програма. С това държавният банкрут и изхвърлянето от еврозоната са почти неизбежни, посочват експерти.Страните-кредитори настояват Гърция да приеме продължаване на финансовата програма за помощ. Но и те знаят, че“ гръцкият премиер Алексис Ципрас ще преглътне това само ако е добре овкусено“, казва главният икономист на Комерц банк Йорг Крамер в интервю за Дойче веле.
Компромисът би могъл да бъде разсрочване на изплащането на двустранните кредити на 50 години, отлагане на плащането в първите десет години и намаляване на и без това ниските лихвени проценти, казва той.
Освен това, допълва Крамер, кредиторите биха могли да се договорят за един вид замяна – те може да се съгласят Гърция да прекрати договорената по-рано приватизация и намаляването на броя на държавните служители, ако в замяна на това Атина се справи ефикасно с укриването на данъци и корупцията, за което радикалната лява СИРИЗА се застъпваше силно в предизборната кампания. Част от евентуален компромис може да бъде и изплащането от ЕС на последния транш от пакета помощи за Гърция в размер на 1,8 милиарда евро, казва Крамер.
След провала на срещата на министрите на финансите от еврозоната вчера икономистите от Комерц банк увеличават значително шансовете за държавен банкрут и напускането на европейския валутен съюз. Ако Гърция банкрутира, тогава и държавните облигации, които са в гръцките банки, ще бъдат без стойност, казва Крамер.
Тогава и Европейската централна банка /ЕЦБ/ трябва да спре изтичането на пари за осигуряване на ликвидност.Защото на ЕЦБ не й е позволено да поддържа жива банкова система, която вече не е ликвидна. Гърция би била отрязана от потока пари и с това фактически би излязла от Европейския валутен съюз.
От друга страна Гърция може да се опита отново да въведе драхмата.Мнозина експерти виждат в това най-добрата възможност, чрез драстична девалвация от около 50 процента да се възвърне отново гръцката конкурентност. Така пътуванията в Гърция ще бъдат много по-евтини и по такъв начин ще укрепне толкова важната за страната туристическа индустрия.Също така и евтините продукти за износ ще могат да деблокират местната икономика. Но продуктите и услугите, които Гърция внася от чужбина, ще станат много по-скъпи. И новата драхма обаче би имала огромен недостатък.
Защото независимо какво ще се случи, дълговете на Гърция няма да бъдат изтрити, а ще останат непроменени, и то в евро. Заради девалвацията на собствената валута на Гърция направените дългове ще нараснат драстично, ако гърците трябва да връщат старите дългове в евро с новата евтина драхма. Кредиторите, а това би било особено пагубно за гръцките банки, са заплашени от пълна загуба на всичките си вземания.
Още една опасност е т.нар. атака на банките, т.е. възможността гърците да изпразнят сметките си в местните банки, за да защитят стабилното евро от обръщане в слабата драхма. Това може да доведе до колапс на националните банки и да събори цялата гръцка платежна система.
Все пак, без нови кредити страната трудно ще може да финансира текущите си разходи. Гърците биха се оказали пред тежки времена. Държавата трябва да се постарае да поддържа функционирането на социалните системи и да продължи да плаща на служителите и пенсионерите. Орязванията биха засегнали и държавната инфраструктура, болниците, обществения транспорт, сметоизвозването и образователната система.
Гръцкият банкрут ще струва на Германия 80 милиарда евро. Излизането от еврозоната, напротив, няма да струва нищо, а тъкмо обратното, написа неотдавна президентът на германския Институт за икономически изследвания Ханс-Вьорнер Зин в своя статия във „Виршафтсвохе“. „Гърция може да извърши девалвация само ако напусне еврозоната и така да стане конкурентна, за да може изобщо да върне част от дълговете.“ Германското правителство смята, че напускането на еврозоната от Гърция е поносимо, преди всичко защото други страни в криза, като Испания, Португалия и Ирландия, са на път да се оправят.
Освен това ЕС и Европейската централна банка предприеха мерки за предотвратяване на преливането на кризата от Гърция в останалите страни от еврозоната. Тук е и Европейският стабилизационен механизъм, „тежък“ 500 милиарда евро, от който в случай на необходимост може да се помогне на държавите. От друга страна, благодарение на много хлабавата валутна политика на ЕЦБ, Европа се възстановява икономически бавно, но сигурно.
БТА