Страх и тишина във все по-разделена Либия

Ройтерс

На пръв поглед животът в либийската столица изглежда нормално. Кафенетата са пълни с клиенти, които пият капучино, а в добре заредените магазини се продава всичко – от италианско бельо до френско сирене.

Но както в дните на Муамар Кадафи, много жители предпочитат да не говорят за политика в Триполи, където управлява самопровъзгласило се правителство, откакто през август въоръжена фракция, наречена „Либийска зора“, превзе столицата, изгонвайки своите съперници.

В Източна Либия, където действа международно признатото правителство, а бивш генерал се сражава с ислямистки бойци, повечето либийци са също толкова предпазливи, страхувайки се, че ако отправят някакви критики, ще бъдат заклеймени като предатели или по-лошо.

Произвеждащата петрол държава сега на практика е разделена на две – международно признатият министър-председател Абдулах ат Тани на практика е блокиран в източната част, откакто загуби контрола върху Триполи, а съперническата администрация държи столицата и нейните околности.

И двете правителства са подкрепяни от някогашни бунтовнически бригади, които се обединиха, за да свалят Кадафи през 2011 г., но после започнаха да воюват помежду си, а Либия се плъзга към гражданска война.

Тежковъоръжените групи се бият на различни фронтове за територия и контрол върху петролни пристанища. Според ООН от лятото са убити стотици цивилни, а 400 000 са разселени вътре в Либия.

След като страната е поляризирана между двете съпернически фракции, които взаимно се заклеймяват като предатели, терористи или военнопрестъпници, много либийци обясняват, че – както по времето на Кадафи – е най-добре да не говориш много и да избягваш неприятностите.

„Оставям политиката вкъщи“, каза предприемач, представил се като Махмуд. Подобно на други интервюирани жители на Триполи, той предпочете да не си казва и фамилията, защото го е страх от репресии.

„Човек не иска да си навлича неприятности, като критикува правителството или въоръжените групи“, заяви той, седейки с хора от семейството си в голямата гостна стая на дома им в Триполи.

„Политическата обстановка в Либия сега е на принципа „или си с мен, или си против мен“, каза той.

Повечето дипломати и чуждестранни компании напуснаха Триполи, откакто през лятото силите на „Либийска зора“ се биеха със съпернически групи, за да ги изтласкат от града, чието летище беше разрушено при продължилия седмици ракетен и артилерийски обстрел.

Активисти за правата на човека, журналисти и поддръжници на Тани или на въоръжена група от Зинтан, която беше изгонена от „Либийска зора“, избягаха от столицата, подлагани на заплахи или нападения, казват „Амнести интернешънъл“ и „Хюман райтс уоч“.

Правозащитни организации документират подобни случаи и на изток, където Тани се е съюзил с бившия генерал Халифа Хафтар, който използва военни самолети, за да атакува граждански летища в обявената от него битка срещу ислямистите.

Поддръжници на „Либийска зора“, които се страхуват за сигурността си, избягаха в Триполи от Бенгази и други източни градове, където казват, че са подложени на преследване.

„Вече не се чувствах спокойно“, каза журналист, намирал се в Бенгази до септември. „Човек не може да критикува Хафтар, иначе ще бъде набеден за ислямист“, заяви той.

Политически графити След като хората избягват да говорят за политика, дебатите в Триполи се преместват по стените, където и двете страни се атакуват с графити – практика, останала от въстанието срещу Кадафи през 2011 г., когато уплашените жители нощем пишеха със спрейове лозунги.

„Не на Карама“, пише на една стена, имайки предвид кампанията на Хафтар срещу ислямистите. Някой друг е написал „да“ върху думата „не“. А трети е добавил „Либийска зора“ до „Хафтар“.

Графитите за Карама са съсредоточени в централния квартал Фашлум и предградието Таджура – райони, които се разбунтуваха още в началото срещу Кадафи. Но не липсват и графити в подкрепа на „Либийска зора“ или ислямистки организации като „Мюсюлмански братя“ и „Ансар аш шариа“, която е определяна като терористична организация от Вашингтон.

Новите управници в Триполи усилено се стремят да покажат, че животът тече нормално, като канят на посещение чуждестранни журналисти. Някои африкански и азиатски дипломати се завръщат, макар че избягват открито да контактуват с непризнатото правителство.

Някои чуждестранни бизнесмени останаха, но дейността е почти замряла, тъй като паричните преводи от Либия са много трудни.  Централната банка се опитва да запази доларовите си резерви, намалели в резултат на загуба на петролни приходи заради боевете.

„Нямам особено много работа тези дни“, каза Мохамед, който ръководи компания, помагала на чуждестранни инвеститори да си подготвят документацията. Усещането за изолираност се подсилва от напускането на чуждестранни авиокомпании – местата за малкото чуждестранни връзки, поддържани от либийски превозвачи, са заети от седмици.

Много чужденци си тръгнаха миналия месец, след като въоръжени лица нахлуха в луксозния хотел „Коринтия“ и убиха девет човека, включително американец и французин. Хотелът беше основното място, където отсядаха делегациите, които все още посещаваха Триполи. Другите два главни хотела – „Риксос“ и „Радисън блу“ – вече бяха затворили.

След нападението полицията показва по-засилено присъствие в Триполи, но много жители предпочитат да си стоят у дома вечер – магазините затварят рано, а хората избягват да излизат по улиците.

„Вече не излизам много вечер, за да ходя при приятели“, каза либийски държавен служител. „Или спя у някой приятел, или си тръгвам много рано“, заяви той.

БТА