Антиислямските протести в Германия отслабват, но емоциите не са утихнали

Асошиейтед прес

Какво се случи с антиислямското движение ПЕГИДА в Германия? Изглежда, че то губи позиции, след като миналата година привлече вниманието със седмичните си демонстрации, които първо събираха стотици, а после и десетки хиляди хора.

Преди месец 25 000 души участваха в шествие в източния град Дрезден, носейки плакати, на които пишеше „Спрете мултикултурализма“ и „Ислямът не е част от Германия“. Според полицията протестът срещу „ислямизацията на Запада“ в понеделник е привлякъл малко над 4000 човека.

Намаляването на броя на участниците може отчасти да се обясни с опозоряването на един от основателите на движението Луц Бахман, който се оттегли, след като в социалните медии се появиха материали, показващи как той обижда чужденците и позира, дегизиран като Адолф Хитлер. Този скандал предизвика разцепление в движението.

Но експерти казват, че поддръжниците на ПЕГИДА може да са се уплашили и от непрекъснатите критики, на които са подложени от германски медии, църкви и политици, дори от канцлера Ангела Меркел. Което навежда на мисълта, че по-ниската посещаемост на проявите не означава непременно, че движението е умряло.

„Опасността е, че симпатизантите все повече ще се отдръпват от класическата политика и ще изчакват избори, за да изразят истинските си чувства“, каза политологът Вернер Й. Патцелт от Техническия университет в Дрезден. Той добави, че проблемите, които са накарали много германци да се включат в понеделнишките шествия на ПЕГИДА и са подтикнали още повече да посетят страницата на движението във Фейсбук, не са изчезнали.

Една от малкото политически партии, подкрепящи ПЕГИДА, е „Алтернатива за Германия“, която миналата година спечели места в законодателните събрания на източните провинции Бранденбург, Тюрингия и Саксония. В неделя тази нова сила в германската политика за първи път влезе в парламента на западногерманска провинция, като спечели 6,1 процента от гласовете. Партията, известна със съкращението си AfD (А Еф Де), си изгражда социалноконсервативен образ с твърда реторика по въпросите на престъпността и имиграцията.

Партията се харесва на избиратели, които се чувстват излъгани от десноцентристкия християндемократически блок на Меркел, който постепенно отслабва съпротивата си по въпроси като двойното гражданство за имигранти и осиновяването на деца от хомосексуалисти.

Тези, които се страхуват открито да показват подкрепата си за ПЕГИДА, сега може просто да гласуват за А Еф Де, каза Патцелт. „Те може да се утвърдят като партия вдясно от християндемократите“, заяви той. „А това значително би променило вътрешнополитическата игра“, каза Патцелт.

Критици на ПЕГИДА казват, че откритата й съпротива срещу имиграцията има още един тревожен ефект: през трите месеца от октомври до декември, когато с всяка седмица протестите ставаха двойно по-многолюдни, броят на крайнодесните нападения срещу бежанци и жилища на търсещи убежище хора се удвоиха в сравнение с предишните тримесечия.

„Очевидно е, че неонацистите се чувстват окуражени да рисуват свастики и да извършват палежи в резултат на настроението, което създават гневните граждани от десницата“, каза депутатката от партията „Левите“ Ула Йелпке.

Представители на властта в Дрезден провеждат срещи с обществеността в опит да охладят този гняв и да покажат, че се отнасят сериозно към тревогите на избирателите. Но на един въпрос те нямат отговор: как да се реши проблемът със значително увеличаващия се брой бежанци, пристигащи в Германия.

Миналата година имаше 173 072 нови молби за убежище в страната – почти двойно повече от предишната година и пет пъти повече, отколкото през 2004 г. Оказва се, че мнозина са мюсюлмани, бягащи от конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан.

Германия се нуждае от имиграция, за да компенсира намаляващата си работна ръка, но малцина от пристигащите кандидати за убежище имат необходимите умения или подходящи културни корени, за да се впишат безпроблемно в германското общество, особено на изток, където страхът от исляма е по-силен.

„Проблемът не е самата имиграция, а липсата на политическа воля за управляване на тази имиграция и постигане на интеграция“, каза Патцелт.

БТА