Как убийството на студентката Йозгеджан обедини и раздели Турция

Жестокото убийство на 20-годишната студентка Йозгеджан Аслан обедини и раздели Турция. Представяме ви резюме на ужасяващото престъпление и отраженията от него в пет точки.

Толкова малко инциденти в последно време са успявали да обединят народа на Турция, страна силно поляризирана по политически възгледи. А реакциите на обществото към бруталното убийство на 20-годишната студентка Йозгеджан Аслан също така включват някои аспекти от това, което разделя страната.

1) Какво се случи с Йозгеджан Аслан? Йозгеджан Аслан, която бе студентка по психология в университета Чаг в южния турски окръг Мерсин бе убита на 11 февруари. Обгореното й тяло бе открито в речно корито два дни, след като семейството й съобщи за изчезването й. Шофьорът на микробуса, на който се качила, за да се върне вкъщи, призна, че е убил момичето. Той бе арестуван на 16 февруари с двама съучастници.

2) Какво казват хората на улиците? Хиляди хора излязоха по улиците на безпрецедентни демонстрации в знак на траур и гняв след погребението на 14 февруари. Макар имамът да помоли жени, събрали се за погребението, да отстъпят назад по време на погребалната церемония, жените не му обърнаха внимание, като носеха ковчега на Аслан преди и след молитвата.

На друго място в Турция редица жени заклеймиха доминираната от мъже система, че задълбочава проблема, свързан с убийствата на жените и домашното насилие. В същото време някои консервативни гласове заклеймиха „западния начин на живот“ заради подхранването на случаите на изнасилвания, разгневявайки много хора. „Аз съм потенциално мъртва“, написа на 16 февруари журналистката от в. „Хюриет“ Мелис Алпхан.

3) Какво казват политиците? Двете дъщери на турския президент Реджеп Тайип Ердоган посетиха семейството на жертвата, за да изразят съболезнованията си на 14 февруари преди турският премиер Ахмет Давутоглу да обяви, че започва широкомащабна кампания против насилието срещу жени в цялата страна. Кемал Кълъчдароглу, лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), написа в Туитър: „Не трябва да има тормоз, изнасилвания, насилие спрямо жените! Всички заедно ще кажем „не“ на този манталитет!“ Министърът на семейството и социалната политика Айшенур Ислам и министърът на икономиката Нихат Зейбекчи помислиха за връщане на смъртното наказание, докато кметът на Газиантеп Фатма Шахин предложи кастрация за сексуални престъпления.

4) Какво казва статистиката? Независимо от това как ще бъдат наказани убийците на Аслан, Турция е изправена пред сурова реалност относно мерките и санкциите срещу онези, които нападат и тормозят жени. Броят на жените, убити за една година в Турция, се увеличи 14 пъти между 2002 и 2009 година, от 66 до 953, според официални данни. След кратък период на намаляване на този брой 129 жени бяха убити през първата половина на 2014 г., докато през същия период година по-рано броят им е бил 88, каза депутатката от НРП Айлин Назлъака.

133 жени бяха убити при случаи на домашно насилие през 2014 г. – 33 процента повече спрямо предишната година, според данни, предоставени на парламента от полицията, жандармерията и министерството на правосъдието. Получилата широка популярност система за паник бутон, с въвеждането на която се целеше да бъдат защитени жените от насилие, претърпя неуспех, призна правителството през октомври 2014 г.

5) Има ли някаква надежда на хоризонта? Много турци, които директно споделят мнението си чрез социалните мрежи или говорейки пред телевизии или вестници, казват, че политическият отговор е твърде незначителен и твърде късен. Други предполагат, че това е повече от социален проблем, който правителството няма повече сила да разреши само.

Междувременно реакциите са лавинни. Стотици жени, включително известни личности, разказаха ужасяващи истории за сексуално посегателство и тормоз под хаштага #sendeanlat (разкажи и ти). Хаштагът #Ozgecanicinsiyahgiy (облечете черно за Йозгеджан) бе споделен от хиляди потребители на социалните мрежи на 15 и 16 февруари, като хората постват свои снимки, облечени в черно, за да изтъкнат увеличаването на броя на убийствата, при които жертвите са жени.

Мащабът на кампаниите – и на улиците, и в социалните мрежи, може да е намек, че общественият натиск върху политиците да защитят живота и свободите на жените е вероятно да се увеличи с наближаването на общите избори на 7 юни.

БТА