Прокопис Павлопулос, президент консерватор в страна с ляво управление

Франс прес

Прокопис Павлопулос. Снимка: от тв екрана

Новият гръцки президент, 64-годишният Прокопис Павлопулос, е убеден европеец и консерватор, който се дистанцира от плановете за икономии, наложени на Гърция – профил, отговарящ на идеята за национално единство, която тази основно почетна длъжност е предвидено да олицетворява.

Този приближен на гръцката консервативна династия Караманлис, който е служил както на чичото – президент, така и на племенника – премиер, наследява на поста 85-годишния Каролос Папуляс, приключил два четиригодишни мандата. На този основно почетен пост той поема ролята на обединител в една страна на ръба на фалит от пет години насам и съсипана от сериозна социална криза с 25 процента от активното население и 50 процента от младежите на възраст под 25 години, засегнати от безработица.

Изборът на този дясноцентристки беловлас мъж за президент на Гърция, направен от премиера от радикалната левица Алексис Ципрас, спазва традиция, установена от около двайсет години, представялаща гаранция за национално единство.

През 1995 г. правителството на социалистическата партия ПАСОК на Андреас Папандреу бе предложило за гласуване в парламента бивш министър, излязъл от консервативната партия Нова демокрация – Костас Стефанопулос.

След два мандата на този президент и десет години по-късно Костас Караманлис предложи името на Каролос Папуляс, изялзъл от ПАСОК, подчертава политологът Елас Николакопулос.

В сегашния случай тази номинация показва също грижата на Ципрас за единство пред международните кредитори, включително ЕС, участващи в премерване на силите с новото гръцко правителство, което отказва мерките за икономии, наложени в замяна на двете предишни програми за финансова подкрепа.

Павлопулос заяви във вторник, че след като бъде избран, ще се опита да изведе страната си от тази „кошмарна“ криза. „Нашата цел е да се борим не само за Гърция, но и за Европа, която трябва да се върне към своите принципи и ценности“, добави той.

Макар да е от десницата и да е смятан от някои за васал на фамилията Караманлис, неговата кандидатура бе оценена като приемлива от радикалната левица СИРИЗА, която ръководи страната в коалиция с националистическа дясна партия, тъй като Павлопулос „се дистанцира“ от предишните планове за икономическо възстановяване, наложени на Гърция, добавя политологът.

Като юрист той публикува научен труд за противоречието, което съществува между гръцката конституция и меморандума, сключен с международните кредитори на страната, налагащ серия от мерки за икономии за намаляване на дефицитите, които бяха гласувани набързо и се оценяват като антидемократични.

Във вътрешен план основният упрек, отправян към него е, че е назначавал на воля привърженици и поддръжници на Нова демокрация в администрацията, когато е бил министър на вътрешните работи /2004-2009/, подхранвайки критиките за клиентелизъм на гръцката политическа система – един от проблемите, смятан най-общо за винивен за кризата на страната. На този пост той също бе в центъра на вниманието при случая със смъртта през 2008 г. на 15-годишен гимназист, убит от полицай, който предизвика едномесечни градски протести в Гърция.

Павлопулос е франкофон, завършил право в Париж. Той произхожда от семейство на традиционната левица и няма анигермански чувства от периода на окупацията, каквито можеше да има неговият предшественик Каролос Папуляс, участвал в анитнацистката съпротива.

Но подобно на Папуляс, той поиска публично Германия да върне на Гърция принудителния заем, даден на германската армия по време на окупацията на страната. Този въпрос е източник на напрежение между двете страни.

„Не само че въпросът не е нито с изтекла давност, нито е уреден, както настоява германският министър на финансите Волфганг Шойбле, но гръцките претенции имат законова основа“, заяви той през януари по време на предизборната кампания. Павлопулос е роден на 10 юли 1950 г. в Каламата и има три деца.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.