Без международно посредничество Македония няма да излезе от кризата

Ангажирането на ЕС ще бъде начална точка за възобновяване на диалога в Македония и за постигане на евентуален политически договор, оценяват местни анализатори след посещението на еврокомисаря Йоханес Хан.

Международно посредничество за възобновяване на диалога е единственият механизъм, с чиято помощ Македония ще може да излезе от сериозната политическа криза. С това са съгласни местните анализатори след посещението на 17 февруари на еврокомисаря Йоханес Хан в Скопие. Въпреки големите очаквания, че ще бъде предложен конкретен план, онова, което е било поставено на масата, Хан нарече „вътрешни разговори“, а премиерът Никола Груевски – „обмен на мнения“.

Надявам се, че накрая ще постигнем значителен напредък в европейската перспектива на страната. Понякога е по-добре да се водят вътрешни разговори с цел да се постигне напредък, заяви еврокомисарят Хан след разговорите с премиера Груевски.

Случайно или не, срещата не се състоя в сградата на правителството. След оповестяването на записи, свързани със случая „Преврат“, тази сграда се прочу като място, където събеседниците на премиера се записват. Този път Хан се срещна с премиера Груевски на работен обяд в резиденцията на ЕС в Скопие. Бившият министър на евроинтеграциите Теута Арифи вижда добронамереност в опитите на еврокомисаря за превъзмогване на ситуацията в Македония, имайки предвид чувствителността и сериозността на политическия момент.

В ситуация на недоверие и липса на политически диалог международният мениджмънт е условие, без което не може, и е единственото, което може да даде резултати. Готовност за приемане на международна помощ за процеса обаче трябва да проявят всички страни, имайки предвид, че става дума за държавен интерес във време, когато сериозно е накърнен авторитетът на държавата и този на нейните институции, а и на политическите субекти в по-широкия смисъл на думата.

Намесата на ЕС за възобновяване на политическия диалог в Албания даде солидни резултати, но естеството на политическия конфликт в Македония в този момент е съвсем различно и с добавка от крехки междуетнически и сложни междурелигиозни отношения. Опитът на мек политически мениджмънт, който бе използван на няколко пъти от 2002 г. насам, при нас може да даде начало на възобновяване на диалога, при условие всички да се държат държавнически в тази сериозна политическа ситуация, казва Арифи.

Независимо от това, че съдържанието на разговорите остана тайна, все пак стана известно, че е била лансирана идеята в процеса на посредничество да бъдат включени евродепутати от двете най-големи политически групи в Европейския парламент, но и други институции на ЕС. На срещата с председателя на македонския парламент Трайко Веляноски Хан изтъкнал, че европейските депутати са готови да помогнат на македонските си колеги. Малинка Ристевска-Йорданова от Института за европейска политика в Скопие смята, че в тази насока е и целта на посещението на комисаря – да се направи снимка на ситуацията и преценка на възможностите за включване на ЕС в разрешаването на политическата криза в Македония.

Със сигурност представителите на ЕС ще настояват кризата да получи своята институционална развръзка. Затова като първа стъпка се тества предложението за включване на евродепутати като посредници между парламентарните партии, за да се установи основен диалог в парламента. Това участие на представители на двете най-големи европейски политически групи би трябвало да даде своя принос за надеждността на евентуалните преговори между македонските политически партии. Това, доколкото има резултати, би било само начална точка за евентуален политически договор, в който една от ключовите теми със сигурност ще бъдат условията за произвеждане на нови избори. Същевременно ангажирането на представителите на ЕС ще бъде насочено и към намаляване на натиска към институциите, особено правосъдните, и създаване на климат, в който те ще могат да действат, зачитайки минималните международни стандарти, каза Ристевска.

Във връзка с най-новите събития държавният глава Георге Иванов подчертал на срещата с Хан, че подкрепя предприемането на ефикасни и прозрачни действия от всички отговорни държавни органи за установяване на дейности, които са в противоречие с конституционно-правния ред, и за санкционирането на извършителите на престъпления. Гостът от Брюксел повторил своята и на ЕС позиция, че всички партии трябва да водят политически дебати в парламента, а не извън него.

Анализаторът Сефер Тахири смята, че въпреки тези послания, еврокомисарят напълно осъзнава, че в този момент това е невъзможно. Посланията на еврокомисаря за връщане на опозицията в парламента са част от обичайната дипломатическа реторика на международните представители, макар да съм убеден, че и те знаят, че след оповестяването от страна на опозицията на част от подслушаното, това е невъзможно. В такава напрегната политическа ситуация не може да се очаква, че опозицията изведнъж ще се реши да се върне в парламента. След аферата „Преврат“ опозицията ще търси други политически решения, сред които формиране на техническо правителство, което трябва да създаде условия за справедливи, демократични и свободни избори, заяви Тахири.

Лидерът на опозицията Зоран Заев още веднъж потвърди това настояване на опозицията. На срещата с еврокомисаря Хан той подчерта, че Социалдемократическият съюз СДСМ има законово и морално задължение да сподели с гражданите истината за Македония и ще направи това с единствената цел да се възстанови конституционният ред, свободата и демокрацията в Македония. Що се отнася до често споменаваната аналогия с успешния „албански модел“ за връщане на опозицията в парламента, Тахири смята, че това не може да се приложи в Македония по две причини.

Първо, ситуацията в Македония вече е по-сложна и срещу ключови хора от управлението са отправени обвинения за престъпна дейност. Второ, исканията на опозицията там бяха по-меки – декриминализация на парламента, равноправно време за управляващите и опозицията на пленарните заседания, зачитане на решенията на съда. В Македония опозицията очевидно ще трябва да иска незачитане на решенията на съдилищата, защото публично бе заявено, че те работят под диктата на управляващите. Смятам, че в случая с Македония не трябва да се включи само европейският фактор, но и американският, предлага Тахири.

Еврокомисарят се срещна и с лидера на Демократичния съюз за интеграция ДСИ Али Ахмети и с вицепремиера Фатмир Бесими.
Ахмети, както съобщи ДСИ, поздравил идеята на еврокомисаря за включване на Брюксел в нормализирането на ситуацията в страната. Той приветствал и готовността на Хан да разговаря с посредника на ООН в спора с Гърция Матю Нимиц с цел да се намери начин за решаване на спора за името.

Във фокуса на разговорите с Бесими били свободата на изразяване и на медиите, съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, реформата в държавната администрация, добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и увеличаването на икономическия растеж и заетостта. Почти всичко, което днес тежи на Македония.

БТА