Ще се превърне ли Румъния в данъчен рай?

Предложенията на правителството за новия Данъчен кодекс съдържат някои желани от бизнеса мерки, но създават дупка от 37 милиарда леи (еврото се разменя за 4,44 леи) в бюджета, която трудно ще бъде запълнена.

„Като всеки закон и този подлежи на усъвършенстване, но въпреки това визията относно данъчната система в Румъния трябва да бъде оценена. Желая тази дискусия да завърши, законът да бъде приет от парламента, така че от 1 януари 2016 година да имаме действащ нов Данъчен кодекс.

Представените мерки са не само изпълними, но са изключително добре дошли за една отслабена икономика през всичките тези години на нерешителност и липса на ясна визия за нейното развитие“, казва Джордже Никулеску, данъчен специалист. Той твърди, че част от данъчните мерки, предвидени в проектозакона на Данъчния кодекс, е трябвало да бъдат въведени още от началото на тази година. Като например намаляването на ДДС на 20 процента.

„Що се отнася до данък доход, намаляването на ставката от 16 процента не смятам, че е решение, смятам, че е нужна дискусия, която да разгледа възможността за въвеждане на прогресивен данък (8 процента, 12 процента и 16 процента), идея, която вече беше припомнена. Икономическият растеж е единственото решение, чрез което Румъния може да се приближи към еврозоната, а за да има реален икономически растеж е необходима нова икономическа визия. Иначе казано, нуждаем се от икономически растеж от поне 2 на сто над растежа в еврозоната за постигане на тази цел за около 10-12 години“, твърди Джордже Никулеску.

В проекта за нов Данъчен кодекс правителството отбелязва, че промените ще имат значително влияние върху бюджета, като се има предвид, че ще се създаде дупка от 37 милиарда леи за четири години, но правителството прогнозира, че половината от тази сума ще се събере чрез положителното им влияние върху икономиката.

Дупката от 37 милиарда леи за периода 2016-2019 година представлява брутни загуби, докато нетните загуби ще са в размер на 19 милиарда леи. Така намаляването на ДДС от 24 на 20 на сто през 2016 година ще има отрицателен брутен ефект от 11,5 милиарда леи. Приходите от акциз ще спаднат с 2,8 милиарда леи заради намаляването на акцизите за горива, бира и алкохолни напитки, но и след премахването на акциза върху бижутата, кафето и кожените изделия.

Мерките за данъчни облекчения ще доведат обаче до събиране на допълнителни 16,67 милиарда леи, по оценка на правителството, за периода 2016-2018 година, както и от 1,53 милиарда леи от акцизи и още един милиард леи след премахване на данък дивидент.

Сред другите прогнози на правителството са икономически растеж от поне 3,9 на сто през всяка от идните три години, както и създаване на 325 000 нови работни места през 2016 година.

При тези условия мерките за данъчни облекчения може да доведат до отрицателна инфлация и увеличаване на бюджетния дефицит, предупреждават специалисти от банка АйЕнДжи. Те твърдят, че бюджетният дефицит ще стигне три процента през 2016 година, увеличавайки се от 1,8 на сто, колкото е прогнозата за тази година.

Финансовият министър Дариус Вълков опита да обясни как ще бъде запълнена тази бюджетна дупка. „Намаляването на данъците и таксите трябва да бъде съпътствано от замразяване на бюджетните разходи през 2016 година на нивото на тази година“, каза той и посочи, че до средата на годината ще бъдат въведени разходни стандарти за централната администрация и че не се изключват и други административни реформи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.