„Файненшъл таймс“: Как джихадистите се промъкват и през България в Сирия

Джо Паркинсън
в. Файненшъл таймс

По южната граница на Европейския съюз малък, но нарастващ брой желаещи да станат джихадисти си пробиват път по суша и вода към фронтовете в Сирия, избягвайки засилените мерки за сигурност на летищата и промушвайки се през „дупките“ в мрежата на европейското разузнаване.

Някои бойци следват лъкатушещи автобусни маршрути през няколко страни на път за по-слабо охраняваната граница между България и Турция. Други използват посещения при роднини или на курорт като маскировка за крайната цел на пътуването си.

Така съпругата на терориста от Париж Амеди Кулибали се промъкна в Сирия миналия месец дни преди съпругът й да убие четирима души в супермаркет за кашерни храни. Жената, Хаят Бумедиен, шофира от Франция до Испания, след това отлетя за Турция, преди да се присъедини към „Ислямска държава“ в Сирия. По-късно тя призова други да я последват в интервю за екстремистката групировка, известна още като ИДИС или ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Сирия или Ислямска държава в Ирак и Леванта).

Западни дипломати и служители на разузнаването казват, че повечето европейци, които желаят да станат джихадисти, все още се опитват да отлетят директно за Турция, която граничи със Западна Сирия.

Но нарастващият брой на алтернативните маршрути увеличава предизвикателството за сигурността пред европейските политически лидери: как да бъдат залавяни заподозрените екстремисти, без да се навреди на ангажимента на блока към свободното движение в регион, в който паспортните и митническите проверки на националните граници практически са премахнати.

Разузнавателни агенции на САЩ съобщиха миналата седмица, че въпреки усилията на Запада чуждестранни бойци се стичат към Сирия и Ирак, за да се присъединят към екстремистите. Според оценките там се намират около 20 000 чуждестранни бойци, включително най-малко 3400 европейци. Смята се, че около 100 бойци в Сирия са родом от САЩ.

Серия от срещи на високо равнище на ЕС в Брюксел този месец имаха за цел да обновят стратегията на ЕС за борба с тероризма чрез засилване на информационния обмен. Европейски представители казват, че разузнавателните агенции през последните месеци са увеличили обмена на имена на заподозрени в тероризъм. В четвъртък лидерите на ЕС се споразумяха да разширят използването на базите данни на правоприлагащите органи в региона – включително данните за пътническите полети, за да се блокира преминаването на потенциални бойци.

Европейските страни по традиция проявяваха резерви към подобен обмен на разузнавателни данни на регионално равнище предимно защото се смята, че някои страни имат ниски стандарти в правоприлагането с потенциал за изтичане на информация, която може да попречи на текущи операции и на събирането на разузнавателна информация.

От лятото Интерпол и Европол увеличиха броя на имената в своите забранителни черни списъци за пътуванията, но националните разузнавателни агенции все още предпочитат да работят двустранно, според Александър Еванс, ръководещ усилията на ООН за борба с Ал Каида и „Ислямска държава“.

Някои страни освен това се опасяват, че споделянето на прекалено много лична информация за техни граждани може да наруши закони за личните данни, казаха дипломати от ЕС и ООН.

Докато ЕС се опитва да затегне мерките за сигурност, кандидатите за бойци се насочват към уязвими места за излизане от съюза. Базите данни, обменяни между страните членки на ЕС и съюзниците им, дават по-добри резултати на натоварените гранични пунктове – например на летището в Истанбул – в сравнение с местата, които имат по-слаба технологична инфраструктура, казват европейски представители. Слабите места включват 259-километровата граница между България и Турция и ежедневните фериботи, които се движат между окупирания от Турция Северен Кипър и континентална Турция, казват те.

Стотици европейци са пресекли границата на страната с Турция на път за Сирия, заяви миналия месец Веселин Вучков, българският вътрешен министър.

През седмиците, след като терористичните атентати в Париж и Копенхаген отнеха живота на 18 души, България одобри удължаване на оградата по границата с Турция и разполагане на военни на турската граница. Армията на САЩ започна миналата година да обучава българската гранична полиция.

Турски медии цитираха в четвъртък доклад на турското разузнаване, че някои екстремисти от Ислямска държава планират да влязат в България, за да извършат атентати в страни от ЕС. Представители на турското разузнаване отказаха коментар.

Високопоставени западни представители, включително държавният секретар на САЩ Джон Кери, британският външен министър Филип Хамънд и европейският координатор за борбата с тероризма Жил де Керхов посетиха София миналия месец, за да обсъдят сигурността на границите.

„Ние правим също толкова, колкото и всяка страна от ЕС, за подобряването на сигурността, но със засиленото наблюдение на пристигащите на летището в Истанбул все повече хора идват в България“, заяви високопоставен български представител. Той добави, че решителни хора все още могат да пресекат някои райони от българо-турската граница, особено през нощта, което е една от причините за разширяване на граничната ограда.

През януари българските власти арестуваха Фриц-Жоли Жоашен, признал сам, че е свързан с атентаторите от „Шарли ебдо“. Жоашен, приел исляма и родом от Хаити, пътувал с автобус близо до границата с Турция. Заповедта за ареста му се основаваше на обвинения на съпругата му, че се е опитал да отвлече тригодишния им син.

Жоашен пътувал с трима мъже, които според служители продължили към Сирия. Един от мъжете, Шейку Дяхаби, е прекарал седем години в иракски затвор след арест си през 2004 г. за участие в боеве срещу силите на САЩ.

Шест дни след атентатите в Париж Франция издаде втора заповед за арест, в която се твърдеше, че Жоашен принадлежи към терористична организация, и това накара българските власти да го екстрадират във Франция. Той отрече обвинението.

Полицията в Турция по-късно арестува спътниците на Жоашен и ги върна във Франция. „Българите пропуснаха тези хора, а не е трябвало“, заяви високопоставен представител на турското външно министерство. „Не се случва за пръв път и това е проблем.“ В същото време българските власти обвиняват турските власти, че са небрежни към пътниците, пресичащи границата в посока към България, и излагат ЕС на заплахата от завръщащите се джихадисти.

През юни 27-годишният британец Имран Хауаджа, прекарал шест месеца в Сирия, пресече границата с България и беше посрещнат от брат си. Те шофираха из Европа. Хауаджа беше включен в британски черен списък, след като в Сирия позирал за снимка с отрязана глава.

Хауаджа, който фалшифицира в социалните медии собствената си смърт уж на бойното поле, беше арестуван при опит да се промъкне във Великобритания. Миналия месец той беше осъден на 12 години затвор.

„Какво се случва, след като джихадистите приключат с ИДИЛ?“, пита един кипърски служител на силите за сигурност, визирайки „Ислямска държава“. „Трябва да сме бдителни не само за европейци, които се опитват да отпътуват за Сирия, а и за тези, които се опитват да се върнат.“ В Кипър – далеч по-рядко използван от екстремистите път – властите засилиха проверките на контролните пунктове през разделителната линия на ООН между Република Кипър и отцепническия Север, окупиран от Турция. Инсталирани са нови уреди за проверки, а имената на пътуващите от Европа сега се сравняват с базите данни на силите за сигурност.

Представителите на Никозия се борят за засилване на обмена на информация, но казват, че ще е практически невъзможно да се спре всеки джихадист сред двата милиона туристи годишно.

„Големият проблем са самотните вълци“, заяви Елена Рафти, директор по политиката за сигурност във външното министерство на Кипър, визирайки тези, които приемат екстремистки възгледи сами, без връзка с известни групи.

След като екстремистите преминат в Северен Кипър, работата се усложнява. По-голямата част от международната общност не признава окупирания от Турция Север, което усложнява екстрадирането и обмена на разузнавателна информация, казват дипломати.

Високопоставен кипърски представител на силите за сигурност заяви, че десетина известни западни екстремисти са кацнали в Ларнака и са преминали в Северен Кипър. Европейски разузнавателни агенции подозират, че още повече са използвали този маршрут.

Представителите на Северен Кипър казват, че не трябва да бъдат обвинявани те. „Клането в Париж е нещо, което трябва да накара хората да мислят рационално, а не емоционално“, казва Ерхан Ерчин, заместник-министър в министерството на външните работи на Северен Кипър. „Ние сме готови да сътрудничим с тези, които са готови да сътрудничат с нас. Ако имат черен списък, нека го споделят.“ Миналото лято включен в черен списък скандинавец изчезна, след като изглеждаше, че е резервирал ваканция в Кипър, каза западен дипломат.

След кацането си на летището в Ларнака предполагаемият джихадист отиде в окупираната от Турция северна част на острова и се качи на ферибот за Турция. Веднъж стигнал там, той се качи на автобус и се отправи към сирийската граница, за да се присъедини към „Ислямска държава“. „Това беше наистина лош човек“, каза дипломатът. „Ние го следяхме“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.