Мюсюлманите в Австрия се чувстват притиснати до стената от законопроект за исляма

Алкимос Сарторос
ДПА

„Мюсюлманите се чувстват неразбрани и под подозрение“, заяви организацията „Австрийската ислямска общност“ във връзка с планирания закон за исляма и предвидените в него ограничения.

В сряда се очаква законопроектът да бъде прокаран в австрийския парламент, където мнозинство имат социалдемократите и консерваторите.

Въпреки настоящите търкания ислямската общност беше главната движеща сила зад проекта за осъвременяване на остарелия закон, управляващ отношенията между държавата и исляма от 1912 г. насам.

Законопроектът съдържа няколко положения, които ще облекчат живота на близо 600-те хиляди мюсюлмани от 8,6-милионното население на Австрия – втората по численост религиозна група след католиците.

Например мюсюлманските духовници ще добият правото да посещават болнични пациенти, войници и затворници. Освен това училища и други обществени институции ще трябва да предлагат храна съгласно мюсюлманските правила.

От друга страна, законопроектът подчертава, че националните законови норми стоят над мюсюлманския закон – шериата, клауза, която отсъства от австрийските закони, ръководещи другите религии.

Законопроектът прекратява също така изпращането и плащането на възнаграждения на имами от Турция и други страни, забранява финансирането от чужбина и въвежда мюсюлмански теологичен семинар във Виена за обучаване на мюсюлманското духовенство.

Министърът на външните работи и интеграцията Себастиан Курц заяви, че се стреми към развиване на „ислям от австрийски тип“ и смята, че обученото в Австрия духовенство по-лесно ще намира връзка с местната мюсюлманска младеж и по-успешно ще се бори срещу радикализацията.

„Нуждаем се от модели, особено за младите хора, и точно тук е ролята на имамите“, казва за ДПА 28-годишен консерватор.

Мюсюлманите обаче критикуват политиците, че свързват дебатите за осъвременяване на законодателството за исляма с въпроса за екстремизма.

„Разговорите за промените, към които се стремим, бяха помрачени от тероризма на „Ислямска държава“ и атаките в Париж и Копенхаген“, казва Карла Багаджати, говорителка на „Австрийска ислямска общност“.

След атентатите на ислямистки екстремисти в Париж миналия месец висши регионални лидери в социалдемократическата партия призоваха за санкции срещу онези, които не желаят да се интегрират в обществото, имайки косвено предвид мюсюлманите.

Тези идеи бяха приветствани от крайнодясната Австрийска партия на свободата, която се подкрепя от около 25 процента от гласоподавателите, както сочат настоящите допитвания – почти колкото всяка от формациите в управляващата коалиция: социалдемократическата и Австрийската народна партия.

Според вътрешното министерство близо 200 австрийски радикали са заминали за Сирия и Ирак, за да се присъединят към джихадистите от „Ислямска държава“.

Радикализацията няма да се спре с новия закон, а по-скоро със специални програми като съществуващата „гореща линия“ по въпроси на екстремизма , предназначена за разтревожени родители, казва Томас Шмидингер, политолог и експерт по политически ислям.

„Всичко, което законът прави, е да третира мюсюлманите неравнопоставено“, казва преподавателят в университета във Виена, давайки за пример руската православна общност, която продължава да получава руска финансова подкрепа.

Организацията „Австрийска мюсюлманска младеж“ е още по-крайна и твърди, че новият закон за исляма може още повече да отчужди младежите мюсюлмани и да ги тласне към радикални групировки като „Ислямска държава“.

„Той подкрепя аргументите и обвиненията, лансирани от радикални агитатори“, отбелязва младежката организация.

„Австрийска мюсюлманска младеж“ и няколко организации, представляващи мюсюлманите от турски произход, планират да оспорват новия закон за исляма в австрийския Конституционен съд.

БТА