Путин изучава картата, обмисляйки следващия ход срещу Украйна

Ройтерс

Владимир Путин в Брисбейн. Снимка: от тв екрана

В Русия Владимир Путин обича да се представя като спасител на нацията. В Европа и САЩ се стигна дотам, че той е смятан за заплаха за новия световен ред.Какво ще е следващото действие на руския президент в Украйна е ключово за нейното бъдеще, това на Европа и неговото собствено. Не този етап Путин изглежда има предимство въпреки икономическите санкции на Запада, които вредят на руската икономика, а Украйна бързо става почти неуправляема за прозападните си лидери, което подкопава стремежа й да се присъедини към европейските структури.

С Крим, завзет от Русия от почти година и Източна Украйна под контрола на лоялни към него сепаратисти, Путин може да позволи на бунтовниците да завземат още територии с това, което Западът нарича руска военна подкрепа.

Киев се опасява, че предстои нова бунтовническа офанзива срещу украинското крайбрежие на Азовско море, което може да отвори коридор към Крим. Следващите стъпки на Путин ще се определят от онова, което той смята, че е най-добре за него, а не задължително от това, което западните критици смятат за експанзионистка политика или това, което възхитеният от него електорат вижда като защита на националните интереси.

„Всички възможности са на масата“, каза високопоставен западен дипломат в Москва. „Но крайната цел е Путин да запази властта и той ще направи каквото е необходимо, за да я постигне“.

Дипломатът, запознат отблизо с преговорите, които доведоха до мирното споразумение, сключено от лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия в беларуската столица Минск на 12 февруари, вижда съвсем малък шанс за добър за Украйна изход.

Най-добрият възможен резултат, каза той, е връщане към ситуацията преди конфликта от 2013 година. Други варианти са дълга, тежка война, „замразен“ конфликт или конфликт с ниска интензивност в Изтока, който ще направи Украйна невъзможна за управление или ще я разкъса.

Спънките пред споразумението от Минск, след като бунтовниците се отказаха от него, превземайки стратегически град, който според тях не бил обхванат от споразумението за прекратяване на огъня, доведе до нови призиви към президента на САЩ Барак Обама да даде на Киев смъртоносни оръжия, за да защити Украйна.

„Владимир Путин иска Украйна да не бъде част от Европа и успява да го постигне“, заяви сенатор Джон Маккейн от Републиканската партия на САЩ в телевизионно интервю в неделя.

Картата на Путин За Путин, който отрича да е изпращал войски и оръжие в Източна Украйна, картата на Русия и нейната „близка чужбина“ сега е по-приятна, отколкото преди година.

Русия си върна Крим, а стремежът на Украйна да влезе в Европа и може би в НАТО вече изглежда по-несигурен, след като Москва показа колко далеч ще стигне, за да го предотврати.

Рускоезичната Източна Украйна не стана част от Русия, но в момента е повече в сферата на влияние на Москва, отколкото в тази на Киев.

Русия доминира и в Южна Осетия и Абхазия, два отцепнически региона на Грузия. Москва призна тяхната независимост след петдневна война с Тбилиси през 2008 г., която Русия спечели, и оттогава наложи влиянието си над тях.

Москва подписа гранично споразумение с Южна Осетия миналата седмица – стъпка, която според Тбилиси приближава Русия до анексия на територията, и сключи споразумение за „стратегическо партньорство“ с Абхазия през ноември 2014 година.

По-далеч от дома руски сили бяха разположени като „миротворци“ в молдовското Приднестровие, след като се намесиха в подкрепа на сепаратистите преди повече от 20 години.

Това може да са, но може и да не са модели, които Путин да следва, макар че един и същ съветник на Кремъл, Владислав Сурков, играе роля в изработването на политиката както към грузинските региони, така и към Украйна. Дестабилизирането на Украйна, която става невъзможна за управление и за приемане в НАТО, може да е за предпочитане пред завладяването й. Някои западни представители виждат амбиции на Путин и в други части на бившия СССР.

Британският министър на отбраната Майкъл Фалън заяви миналата седмица, че Путин представлява „реална и актуална заплаха“ за Естония, Латвия и Литва. Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия – изпълнителната власт на Европейския съюз, заяви че Русия преначертава със сила картата на Европа.

Говорителката на Държавния департамент на САЩ Джен Саки заяви, че Русия „разклаща основите на международната дипломация и многостранните институции – основите на нашия съвременен глобален ред“.

Хегемония на САЩ Путин издига предизвикателства към онова, което той вижда като хегемония на САЩ и като световен ред, оформен според интересите на Вашингтон, в който според него САЩ създават определени стандарти за другите, но самите те не ги спазват.

Но за Путин и Русия в Украйна е заложено повече, отколкото в която и да е друга бивша съветска република: той казва, че я смята за една нация с Русия и люлка на руската цивилизация.

Доклад, публикуван от Комитета за ЕС на британската Камара на Лордовете, гласи, че ЕС не е схванал това при разрастването на кризата, определяйки го като „катастрофално погрешна преценка“ на настроението в Кремъл.

Сергей Караганов, директор на влиятелния руски център за анализи Съвет за външна и отбранителна политика, също е на мнение, че Западът е разбрал погрешно ситуацията след края на Студената война, като не е успял да вникне в руските притеснения за Украйна и особено за стремежа й към присъединяване в НАТО.

Последствията, казва той, включват обръщане към силен лидер в Русия и разочарование от западната демокрация и ценности.

Но, също като Путин, и той казва, че политическите промени трябва да дойдат от Европа – а не от Русия – за да се намалят шансовете за конфликт. От коментарите му става ясно, че година след свалянето на клонящия към Москва президент на Украйна, довело до сепаратистките въстания в Изтока, пропастта между Москва и Запада никога не била толкова голяма.

„След като спечели Студената война, цяла Европа сега я губи“, написа Караганов във в. „Росийская газета“ миналата седмица. „И тя навлиза в следващата фаза на международни отношения разединена, отново на ръба на конфронтация или дори на голяма война“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.