Преувеличава ли се влиянието на „Ислямска държава“ в социалните медии?
Групировката е известна с активността си в Туитър и е привлякла хиляди чуждестранни бойци. Доколко обаче двете са свързани? „Терористични групировки като Ал Каида и „Ислямска държава“ (ИД) целенасочено насочват пропагандата си съм определени среди с надеждата да стигнат до млади мюсюлмани, на които да промият мозъците, особено на такива, които са разочаровани или имат проблеми с идентичността си.
Висококачествените видеоматериали, онлайн списанията, използването на социалните медии, терористичните акаунти в Туитър – всичко това се прицелва в днешните млади хора онлайн, в киберпространството“, заяви президентът Обама миналата седмица при закриването на среща на върха във Вашингтон за борба с войнстващия екстремизъм.
Това изказване отразява нещо, превърнало се в общоприета истина с редовните медийни писания за „ловкия“ пропаганден апарат на ИД, вербуването на западняци, които се радикализират чрез социалните медии и мудността – или направо некадърността – на правителството на САЩ да отвърне на удара в интернет.
Държавният департамент има Център за стратегически антитерористични комуникации с екип, чиято работа е да противодейства на „терористичната пропаганда и лъжлива информация за САЩ чрез широк набор от интерактивни дигитални среди“, които, както се признава в сайта на департамента, „са били отстъпени на екстремистите“. Този отдел, както неотдавна съобщи в. „Ню Йорк таймс“, ще бъде разширен. Онлайн информационната война бе една от темите на срещата на върха миналата седмица.
Ами ако се окаже, че толкова „раздуваната“ мощ на ИД в социалните медии всъщност не е толкова значима, колкото внушават всички тези мерки? „Знаем, че има потенциала да влияе, но точно как и в каква степен не е известно“, писа в имейл Антъни Лемьо, асоцииран преподавател по комуникации в Щатския университет на Джорджия.
Лемьо проучва именно този въпрос, но междувременно е трудно да се намери надеждна оценка колко от бойците на ИД са били радикализирани и вербувани предимно чрез социалните медии. Макс Ейбрамс, преподавател по политология и експерт по въпросите на тероризма в Североизточния университет подозира, че този брой е по-нисък, отколкото си мислят мнозина.
„Има други групировки, като „Боко харам“ в Нигерия, които бързо увеличиха членската си маса в отсъствието на социални медии“, посочи той. „Успехите на бойното поле са по-добър предсказател“ за числеността на една групировка, отколкото дейността й в социалните медии, каза Ейбрамс. Ако, както твърдят някои, ИД вече губи спечеленото на бойното поле, вербуването й може да пострада дори и дейността й в социалните медии да се задържи на досегашните равнища.
Заедно с военните й успехи, ИД вероятно се е възползвала и от притока на чуждестранни бойци в Сирия преди светкавичната война на групировката през лятото на 2014 г. Рекордно висок брой чужденци вече се бяха присъединили към различни сирийски бунтовнически групировки към средата на 2013 г., цяла година преди ИД да завзема иракския град Мосул и да започне да завладява територии от двете страни на сирийско-иракската граница. По онова време Томас Хегхамър, научен работник в Норвежкия институт за изследвания в областта на отбраната, призна, че социалните медии играят роля за „мащабите и скоростта на мобилизацията“. Обаче, продължи той, „това не означава, че социалните медии сами по себе си стимулират вербуването“.
Хегхамър обърна внимание на слабо охраняваните граници и лесното пътуване до Сирия и разви следната теория: „В крайна сметка в Сирия отиват рекордно много чуждестранни бойци, защото могат.“ Оттогава победите на ИД, сред други фактори, помогнаха на организацията да засенчи други бунтовнически групировки по отношение на вербуването.
Западните управници с основание се безпокоят от извършваното от ИД вербуване на джихадисти от Европа и САЩ. Най-много чуждестранни бойци в ИД обаче идват от близкоизточни и африкански страни, особено Тунис и Саудитска Арабия, където интернетът е много по-бавен от този на Запад.
Сред хората, които ползват интернет, според изследване на „Суфан груп“ на чуждестранните бойци в Сирия, потенциалните членове в страните от Залива и Източното Средиземноморие „са взаимосвързани в собствени „общества“, които са формирани по техен избор и са изолирани от всичко извън тях“. Това показва две неща: че социалните медии помагат на ИД да разпространи посланието си сред затворени групи, които вече са податливи към него и че има граници докъде може да стигне това послание извън тези кръгове.
ИД действително има ентусиазирана база привърженици в англоезичния Туитър. Има обаче съществена разлика между ретуитването на видеоклипове с обезглавявания или критикуване на Държавния департамент и истинското воюване на страната на ИД. (Например, един гласовит онлайн пропагандатор за ИД през декември бе разкрит като висш кадър в корпоративна фирма, живеещ в индийския град Бангалор.)
Според цитирани в „Ню Йорк таймс“ официални оценки, 150 души „са заминали, или са се опитали да заминат, в Сирия от САЩ, за да участват в боеве“. Не е ясно колко души в действителност са успели да го направят.
Трудно е обаче да си представим социалните медии като определящия фактор при решението на някой да напусне, да речем, малкото си градче в щата Колорадо и да замине за сирийските бойни полета, дори социалните медии да са го улеснили при планирането на това пътуване. Причинно-следствената връзка спокойно може да е в обратната: хора се ангажират с ИД чрез социалните медии, а не се радикализират чрез социалните медии.
Може би новото в действията на ИД в социалните медии или статутът на тези действия като основен източник на информация за един иначе непрозрачен враг и бойна зона са причината туитовете на групировката да изглеждат извънредно заплашителни.
Неотдавнашната статия, че ИД произвежда голям обем комуникации в социалните медии – 90 000 „туита и други отговори в социални медии на ден“ по оценка на „Ню Йорк таймс“, която може и да е консервативна – всъщност не казва кой знае какво за ролята, която играят тези комуникации при терористичното вербуване.
Както отбеляза Брайън Дженкинс от корпорацията Ранд в изследване от 2011 г. за „домораслите“ екстремисти в САЩ, достигането до потенциални членове онлайн „не означава радикализиране, а радикализирането на означава вербуване за джихадистко насилие.“ Той отбеляза още, че макар и интернет да може „да послужи като източник на вдъхновение (. . .) той може също така да стане заместител на действието, позволявайки на пишман-терористи да си играят на тероризъм, същевременно избягвайки рисковете от реалните действия.“ Подобно на него анализаторът от института Брукингс Джей Ем Бъргър, който изследва използването на социалните медии от екстремисти, заяви през 2011 г.: „Има огромен обем радикална активност онлайн.
Много малка част от тази активност ще се претвори в заплахи в реалния свят.“ В статия в „Атлантик“ Бъргър също така посочи, че дори обемът на тази дейност може да е по-малък, отколкото изглежда, тъй като ИД използва редица техники, включително автоматични туитове и организирани усилия за трендване на някои хаштагове, за да създаде впечатление за по-голяма подкрепа в интернет.
ИД със сигурност е страховита сила. По някои оценки членовете й в реалния свят са най-малко 30 000 души. Разрастването й обаче едва ли се корени във виртуалното бойно поле, а по-вероятно в реалното.
БТА