Синът на последния ваксаджия на Сараево продължава отмиращия занаят

Франс прес

Паметна плоча на мястото, където е работил Чика Мишо. Снимка: от тв екрана

От покойния му баща са му останали само две шапки, един чифт очила, четки с конски косъм и най-вече славата, която Чика Мишо (чичо Мишо), последният ваксаджия на Сараево, грижливо бе градил в продължение на повече от 60 години.Но 64-годишният Рамиз Пашич, бивш служител в службата по чистотата, а днес пенсионер, държи много на едно обещание, което е дал на баща си няколко месеца преди смъртта му преди една година.

„Би било жалко това място да остане празно. Трябва да се продължи традицията. Можеш ли да поемеш един ангажимент?“, ми каза тогава моят баща, разказва развълнуван Рамиз.

Старият Мишо, с истинско име Хюсеин Хасани, починал на 83-годишна възраст, е бил по време на този разговор още в добро здраве и Рамиз не е взел твърде насериозно неговото „завещание“.

„Всеки ден той отиваше пеша на работа. Той все още можеше да удря много силно с четките си по малкото метално сандъче, поставено пред краката му, за да даде сигнал на минувачите, че „магазинът“ е отворен“, си спомня този мъж с уморено лице.

„И скоростта, с която правеше последно движение с четката върху лъснатите обувки. Никога няма да постигна това. Ръцете му не се виждаха“, споделя той, горд от виртуозността на своя баща.

Чичо Мишо, ром от Косово, дошъл в Сараево на 15 години, малко след Втората световна война, се превърна приживе в звезда на босненската столица. Един шегаджия, „способен да разсмее най-тъжните“, уверява неговият син.

Успехът на една „кариера“, градена зад неговото ваксаджийско сандъче, е дошъл десетилетия по-късно. Мишо спечели симпатията на жителите на Сараево специално по време на междуетническата война 1992-95 , която раздели трите основни общности в Босна мюсюлмани, сърби, хървати и причини около 100 000 жертви. Без страх от ежедневните бомбардировки, той идваше да заеме мястото си сред отломките на улица Тито, булевард в града, там, където Рамиз идва на свой ред след смъртта му.

„Тук беше работното място на чичо Мишо, последния ваксаджия на улиците на Сараево“, гласи епитафията, гравирана върху жълтеникава каменна плоча.

Край витрината на един ресторант „Макдоналдс“ Рамиз подражава на своя баща, „като съзнава обаче, че летвата е било поставена много високо от стареца“.

„Хайде, господа! Почистване, намазване с боя, лъскане!“, вика той, като търка четките една в друга. Той вдига ръка, за да поздрави едно дете, после сваля черната си шапка, за да засвидетелства уважението си на един минаващ господин.

„Когато взимам тези четки, които моят баща е използвал в продължение на години, имам чувството, че докосвам ръцете му. Това е цялото ми богатство“, казва Рамиз.

Вдовец от седем месеца, той живее в малък апартамент в центъра на града заедно със сина си. Зимата не е мека и на най-посещаваната улица на Сараево, където слънцето никога не прониква, е студено. Рамиз е обут в ски панталон от периода на зимните олимпийски игри в Сараево от 1984 г.

Повечето хора минават без да го забелязват. Понякога трябва да чака часове, за да има клиент. Но те идват. След като веднъж постави крак върху сандъчето, разговорът започва, винаги с една и съща тема – чичо Мишо. Всеки има да разкаже някоя забавна история.

„Той беше повече от обикновен ваксаджия. Да имаш чисти обувки е задължително, но аз идвах тук най-вече, за да разменя няколко думи с чичо Мишо, една истинска легенда“, казва Русмир Тардагич, петдесетгодишен бизнесмен. „Когато погледнеш чичо Рамиз, ще кажеш, че е баща му“, добавя той. Повечето от клиентите са хора, които познаваха Мишо. „Те оставят понякога монета дори без да се спират“, казва Рамиз.

Към малката му пенсия от едва 150 евро се добавя повече или по-малко половината от тази сума, спечелена на улицата. Една голяма част му служи, за да връща кредит, взет, за да плати погребението на съпругата си.

„Обещание, дадено пред бащата, е свещено. Ще идвам тук, докато здравето ми го позволява. Влагам душата си в този занаят. Знаете, има много по-лошо в живота от това да умреш на този стол“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.