Приватизациите разделят словенците

Франс прес

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Словения, заплашена тогава от фалит, прие през 2013 г. мащабна програма за приватизации. След възстановяването на стабилността и растежа, продажбата на държавни предприятия разделя малката алпийска страна от еврозоната.Защо да се продават предприятия, които работят и носят приходи на националната общност, питат едните, докато другите се обявяват за спазване на ангажиментите на държавата към международните институции, начело с ЕС и МВФ. Тези настроения тръгнаха от синдикатите и от редица икономисти. Сега те обхващат управляващата центристка коалиция.

Да се върнем назад. Март 2013 г.: спекулации сочат Словения като следващия кандидат за европейска спасителна програма в момент, когато Брюксел оказва помощ на Кипър, поставен в трудно положение заради банковата си система. Новият премиер Аленка Братушек засилва политиката на икономии и полага усилия да оздрави банките, обременени от несигурни вземания.

През декември правителството успява да събере 3,3 милиарда евро, за да рекапитализира банките и избягва на косъм европейска спасителна програма, най-вече като обещава да приватизира 15 държавни предприятия. Страната си възвръща доверието на чуждестранните инвеститори, лихвените проценти върху облигациите се връщат към поносими нива. Икономиката на бившия образцов ученик на еврозоната се възстановява по-бързо от предвиденото.

Три от 15-те избрани компании, сред които летището в Любляна, днес са продадени. Освен това държавата е в преговори, за да се раздели с националната авиокомпания Адриа еъруейз, с втората по големина банката на страната NKBM и с телефонния оператор Телеком Словения. Останалите изглежда, че ще трябва да чакат.

Цялата програма би могла да донесе един милиард евро, които ще бъдат инжектирани в намаляване на държавния дълг, скочил от 46 процента от БВП през 2011 г. до 82 процента миналата година.

Но след като очакваният растеж през 2015 г. ще бъде 2 процента след 2,5 процента през 2014 г., все повече гласове се надигат срещу един „несправедлив, принудителен и ненужен“ процес, както го описва Йоже Менцингер, първият министър на финансите на страната след обявяване на независимостта й от бивша Югославия през 1991 г. Според него „ние не продаваме само нашите предприятия, а и това, което ни остава като икономически суверенитет“.

От своя страна Деян Жидан, лидер на малката партия Социалдемократи, участваща в управляващата коалиция, не вижда „каква е нуждата да се продават компании, които носят печалба“. „Трябва да се доведат докрай приватизациите и да се направи това бързо, защото причините, които дадоха импулс за плана преди две години, остават валидни“, отговори пред парламента Моймир Мрак, професор по икономика в университета в Любляна.

Спиране на приватизациите „би накърнило доверието в Словения и би я представило като страна, неспособна да спазва своите ангажименти“, изтъква икономистката Хермине Видович, работеща във Виена.

Общественото мнение не знае какво да мисли в една страна, в която като наследство от комунизма близо половината от предприятията все още са държавни. Според социологическо проучване, публикувано през януари от в.“Дело“, 44 процента от словенците са срещу приватизациите, а 36 процента ги подкрепят.

Две конкуриращи се петиции, лансирани през декември, са получили всяка малко над 10 000 подписа – добър резултат в страна с два милиона жители.

Въпреки връщането към растеж, Словения ще трябва все още да взима заеми, за да финансира бюджета си тази година и несъмнено в продължение на още две-три години. В този контекст дебатът върху приватизациите безпокои МВФ, който иска от правителството да спази обещанията си.

„Рисковете, пред които е изправена Словения, остават и те не са хипотетични“, написа миналата седмица Делия Велкулеску, представителка на институцията в Любляна: „Приватизацията на държавните компании и банките е от решаващо значение“. Премиерът Миро Церар й отговори косвено, като изтъкна пред бизнесмени необходимостта да се гарантира“ международното доверие в Словения“ и „жизнеспособността на държавните финанси“, като продължи продажбата на държавни предприятия. Но правителството не е разкрило на този етап бъдещите етапи на плана.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.