На Острова очакват най-непредвидимите избори

Асошиейтед прес

Печатат се плакати и се доизглаждат лозунгите преди британските политици да се впуснат в битката за най-непредвидимите национални избори от десетилетия. Водещ анализатор ги нарече „изборна лотария“. Гласоподавателите обаче не изглежда да се вълнуват особено кой ще спечели.

„Никой не може да управлява страната. Всички ни лъжат“, каза Виктор Лоуч, продавач на риба, който предлага стоката си на павирания централен площад на Атърстън, на 100 мили (160 километра) северозападно от Лондон. „И защо се надвикват като деца?“ Това е често срещан рефрен. Проучванията на общественото мнение показват, че гласоподавателите са еднакво равнодушни към консерваторите на премиера Дейвид Камерън, които се опитват да спечелят втори мандат, и към опозиционната Лейбъристка партия на Ед Милибанд.

Кой тогава ще спечели изборите на 7 май? „Простият отговор е никой“, каза Лейтън Вон Уилямс, декан на катедрата за политически прогнози в бизнес училището в Нотингам. „Много малко вероятно е някоя партия да получи мнозинство.“ „Всъщност е много малко вероятно две партии да могат да сформират мнозинство след изборите.“ Британският политически пейзаж се превърна в смесица от партии, включително шотландски и уелски националисти, зелени и антиевропейци. Всяка от тях може да се окаже в положението да държи баланса на силите в парламента.

Това е радикална промяна след десетилетия, през които британската избирателна система обикновено раждаше консервативни или лейбъристки мнозинства в Камарата на общините. Вече не е така. Подкрепата за двете големи партии спадна рязко.

Джон Къртис, експертът по политически науки в Университета на Стратклайд, който измисли термина „изборна лотария“, казва, че „изборите през 2015 г. приличат много по-малко на проста битка между две ясни алтернативи в сравнение с всички останали избори след войната“. Въпреки че Лейбъристката партия традиционно се намира вляво от политическия център, а Консервативната партия – вдясно, все повече гласоподаватели се затрудняват да открият разликата.

„Идват, свалят ви звезди от небето и изчезват“, каза Маргарет Уормън, пенсионерка в централния британски град Кулшил, вече отегчена два месеца преди деня за гласуване. Уморена както от лейбъристите, така и от консерваторите, тя смята да гласува за Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), която иска да намали имиграцията и Великобритания да напусне Европейския съюз.

Пукнатините в британската политическа система са видни от 2010 година. На изборите, произведени по време на глобалната икономическа криза, консерваторите спечелиха най-много места в Камарата на общините, но недостатъчно, за да управляват сами. Те се коалираха с по-малката партия на либералните демократи.

Оттогава политическият пейзаж се раздроби още повече.

Подкрепяйки консерваторите през петте години на икономии, либералните демократи загубиха голяма част от подкрепата за партията им и се очаква тя да намали сериозно сегашните си 56 места в парламента.

Голям печеливш от загубата на илюзии е Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), водена от непринудения любител на бирата Найджъл Фараж. Партията спечели – а противниците й твърдят, че се подхранва – от нарастващата неприязън към имигрантите и евробюрократите в момент, когато се свиват британските работни места и социални придобивки.

Проучванията дават на ЮКИП трето място преди изборите през май, въпреки че заради британската избирателна система тя вероятно ще получи само шепа места.

В същото време подкрепата за Шотландската национална партия се засили, след като тя стигна близо до победата на референдума за независимост на Шотландия миналата година. Шотландската национална партия може да отнеме много от местата за депутати от Шотландия от лейбъристите и да затрудни Лейбъристката партия в сформиране на правителство.

Въпреки изборната драма политиците се опитват да спечелят умовете и сърцата на гласоподавателите.

Консерваторите на Камерън фокусират кампанията си върху обрата в британската икономика. Безработицата и инфлацията са ниски, което те смятат за доказателство, че намаляването на разходите и бюджетната дисциплина работят.

Лейбъристката партия от своя страна посочва, че милиони британци от средната класа са усетили спада на реалните заплати и описва Торите като партия на милионери богаташи, на които не може да се вярва да ръководят жизненоважната, но претоварена национална здравна система.

С наближаването на развръзката политиците се борят за всеки глас в райони като Северен Уоруикшър, ключов район в Централна Англия, където през 2010 г. консерваторите победиха лейбъристите със само 54 гласа.

Районът е по-различно място в Средна Англия със сгради от епохата на Тюдорите, стари църкви, големи магазини и характерни за предградията задънени улици с модерни тухлени къщи.

Много от спретнатите градове и села изглеждат благоденстващи, но не се чувстват така. Хората тук се тревожат – за здравната система, за работни места, за пари. Някога в района е имало тежка индустрия и въглищни мини. Днес много жители работят като продавачи и в сектора на услугите, работа, която е много по-ниско платена от тази, която е заменила.

Тук, казват кандидатите, изборите ще се решат по старомодния начин – като се говори с избирателите, един по един, на праговете на домовете им.

„Трябва да покажете с какво се отличавате“, каза Крейг Трейси, застрахователен агент, който се кандидатира с подкрепата на Консервативната партия. „Аз със сигурност не съм професионален политик. Ръководя фирма и мотивът ми да вляза в политиката също беше разочарованието от политиците“.

Кандидатът на лейбъристите Майк О’Брайън, бивш министър, който представляваше района в продължение на 18 години до 2010 г., е съгласен, че на някои гласоподаватели „им е писнало и са се насочили към други партии“.

Но той смята, че привлекателността на ЮКИП и на други отскоро придобили влияние партии ще избледнее, когато гласоподавателите се фокусират върху това, което е най-важно за тях.

„Настроението се променя“, каза той. „По време на кампанията за европейските избори се говореше за имиграцията, имиграцията, имиграцията. Сега се говори за здравната система, здравната система и здравната система.“ На национално равнище резултатът изглежда невъзможен за предвиждане. Повечето проучвания на общественото мнение дават лека преднина на Лейбъристката партия, но букмейкърските къщи смятат, че след като нещата се уталожат, е по-вероятно Камерън да стане премиер, а не Милибанд.

„Ако аз бях (Камерън), нямаше да си лягам уверен, че ще стана премиер“, казва Вон Уилямс. „Щях да съм малко по-уверен от Ед Милибанд – но само малко.“

Още по темата: Дейвид Камерън още чака икономическото възстановяване да му донесе „златото“ на изборите

Уилям Шомберг
Ройтерс

Британският премиер Дейвид Камерън едва ли би могъл да си пожелае по-добри икономически данни преди тежките избори през май.

И все пак той и неговата Консервативна партия нервно чакат да видят дали могат да разчитат на положителния обрат в икономиката да им донесе „златото“ от изборите.

Всичко изглежда съвсем розово. Тази година растежът би могъл да е най-силният от близо десетилетие, инфлацията е рекордно ниска, а заплатите нарастват на фона на спад на безработицата. Водещият борсов индексът FTSE 100 достигна рекорден максимум.

Министърът на финансите Джордж Озбърн дори бе обсипан с похвали от ръководителя на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Анхел Гурия който във вторник му каза следното: „Основното ми послание към теб е: дотук браво (…), но довърши работата“.

Макар обаче някои неотдавнашни допитвания да показаха, че консерваторите изпреварват левоцентристката опозиционна Лейбъристка партия, повечето все още сочат, че изборите ще бъдат с твърде близки резултати.

Това може да е защото повечето гласоподаватели все още са по-зле, отколкото по времето на предишните избори през 2010 година, след най-дългия и силен натиск върху доходите поне от средата на 19-и век, както го определи Bank of England.

Миналата година британският икономически растеж бе най-силният сред богатите страни в света. В края на 2014 година обаче заплатите, коригирани спрямо инфлацията, останаха с около 10 % под равнищата си от периода преди избухването на финансовата криза през 2008 година.

„Икономическият растеж ли гледате или лирите в джоба си? Никога преди не е било толкова отчетливо разграничаването между тези два фактора“, коментира Катрин Пийкок, управляващ директор на социологическата компания ComRes.

„Никога преди хората не са усещали толкова силно, че посоката на страната и тяхната собствена посока са много много различни“, допълва тя.

РАЗДЕЛЕНА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Предизвикателството пред Камерън и Озбърн да убедят избирателите, че възстановяването настина работи за тях бе допълнително затруднено от очерталите се два лагера – на победители и губещи от икономическото възстановяване – нещо, на което лейбъристите наблягат в кампанията си.

Проучване на организацията за човешки ресурси CIPD, публикувано този месец, показа, че две пети от работниците са получили значително увеличение на заплатата миналата година, но на също толкова хора възнагражденията са останали без промяна.

Критици на правителствената статистика за заетостта се позоваха на данни, оповестени в сряда и отчитащи увеличение на броя на хората, наети на договори за „нулев брой часове“ (или работата на повикване – бел. прев.), които не дават гаранция за количество работа и заплащане. Разцепването по въпроса за икономиката се откроява в допитванията до общественото мнение.

Проучване на социологическата компания Opinium показа, че 67 % от гласоподавателите, които вероятно ще подкрепят Консервативната партия, определят сегашното състояние на икономиката като добро; само 22 % от потенциалните поддръжници на Лейбъристката партия споделят това мнение.

Също толкова значимо за Камерън е, че едва всеки пети, които вероятно ще гласуват за антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), приема икономиката като добра.

ЮКИП изглежда ще струва на консерваторите някои места на изборите, което ги прави голям фактор за този, който се окаже победител на изключително трудно предвидимия вот. Социолози твърдят, че способността на правителството да спечели още признание за възстановяването навреме за изборите остава голямо предизвикателство.

„Интересното е, че най-новите данни отново започнаха да се подобряват и ако тази тенденция продължи, може да не е твърде късно“, коментира Чарлз Дейвис, директор на анализаторския център за икономическия и бизнес изследвания. „Само че когато се излиза от толкова дълъг период на доходи под натиск, вероятно ще отнеме доста време преди да се увеличат реалните доходи, за да усетят хората, че икономиката наистина е в подем“, допълва в заключение Дейвис.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.