Кубинците осъзнават реалността в навечерието на преговорите със САЩ

Асошиейтед прес

Кубинец пред къщата си в Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Ентусиазмът, с който бе посрещнато преди два месеца съобщението за разведряването между САЩ и Куба, спадна до примирение за много кубинци, които разбират, че са в началото на дълъг процес, който едва ли ще облекчи скоро ежедневните им проблеми.

Мечтите за американски продукти, наводняващи магазините в Хавана, и лесни посещения при членове на семейството във Флорида се разсеяха отчасти заради координираната кампания на кубинските държавни медии и властите да не се хранят големи надежди и да се напомни на хората, че основните елементи от половинвековното търговско ембарго на САЩ се запазват.

Кубински представители се отправят утре към Вашингтон за втори кръг на преговори за възстановяване на дипломатическите отношения, но много жители на острова от работническата класа казват, че вече не очакват незабавни промени в живота си, независимо какво ще излезе от преговорите.

„Големите очаквания, които се появиха в деня, в който бе огласена новината, спаднаха значително и човекът от улицата вече рядко говори за това“, заяви Магали Делгадо, пенсионирана служителка на министерството на външната търговия, която живее с пенсия от 11 долара на месец. „Хората са толкова отчаяни. Те искат незабавни, конкретни резултати.“

Това е в рязък контраст с радостните моменти на 17 декември, когато кубинците празнуваха по улиците, след като президентите Барак Обама и Раул Кастро обявиха, че разменят заловени шпиони, започват действия да отворят отново посолствата в Хавана и във Вашингтон и се опитват да нормализират отдавна замразените отношения.

„Очакванията далеч надминаха това, което беше съобщено“, заяви Хоакин Борхес, социолог и популярен културолог. „Някои хора, особено по улиците, разбраха погрешно някои неща, като че ли всичко ще се реши, и недостигът, който Куба е имала заради ембаргото, и икономическата криза, ще се реши от днес за утре.“ Според Густаво Мачин, заместник-директор за отношенията със САЩ в кубинското външно министерство, комунистическото правителство е сметнало, че трябва да покаже на народа си и на останалия свят, че отварянето към САЩ не означава нещата да се променят още на следващия ден.

„Мисля, че не само кубинците, а и американците, и целия свят имаха нужда да разберат реалността на това, което беше съобщено, и за жалост, очакванията трябваше да бъдат понижени“, каза Мачин. Но песимизмът далеч не е всеобщ.

Очаква се облекчаването на пътуванията от САЩ до Куба от Обама и учетворяването на максималните размери на превежданите суми да окажат драматичен краткосрочен ефект върху привилегированата класа кубинци, свързани с глобалната икономика. Има и хиляди мотивирани, високо образовани млади хора, които се надяват да използват благоприятния момент в отношенията със САЩ като възможност да постигнат по-голям просперитет.

„Аз съм оптимист. Имам очакване за по-добро бъдеще“, казва Хосе Торес, санитар, докато стои на уличен ъгъл и проверява текстови съобщения на своя смартфон. „По-добър интернет, ще пътуваме в чужбина, износ на кубински стоки, внос на стоки от САЩ, достъп до Фейсбук и Гугъл.“ Мрачното настроение е най-силно сред кубинците, които нямат връзки с поддържаната от туристите икономика, нямат членове на семейството в чужбина, които да им пращат пари, нито имат усещането, че могат да преминат към някой от икономическите сектори с облаги от по-тесните връзки със Съединените щати.

Практически всички предложени нови икономически връзки между двете страни включват кубинския частен сектор, който вече осигурява до 40 на сто от общата заетост, според проучване на Института „Брукинс“ от 2013 година.

„Има ново поколение, което е овладяло работата с интернет, което е усвоило компютрите, което има възможности“, каза Алберто Родригес, шофьор на велотакси, докато чисти мръсотията от предавките и веригата на улица в Старата част на Хавана. „Аз съм по-стар и нямам това, което се иска, за да се конкурирам на този пазар.“

Алексис Рамос, портиер в медицинска клиника, каза мрачно: „Очаквам богатите да станат по-богати, а бедните да станат по-бедни.“ Високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, пожелал анонимност, заяви вчера, че представителите на САЩ биха се радвали да отворят отново посолството си в Хавана преди срещата на върха на двете Америки в Панама през април, на която се очаква да участват както Обама, така и Кастро.

Но позициите на страните все още изглеждат далеч по някои ключови въпроси, особено присъствието на Куба в списъка на САЩ с държави, подкрепящи международния тероризъм. Макар че Обама почти каза, че Куба ще бъде извадена от списъка, служителят на Държавния департамент заяви, че Вашингтон смята този процес за отделен от дипломатическите преговори с Куба и всякакво забавяне, свързано със списъка на държавите, подкрепящи тероризма, „ще се дължи на тях самите“.

Представителите на Хавана не са съгласни. Мачин, кубинският заместник-директор за отношенията със САЩ, заяви, че макар изваждането на Куба от списъка да не е официално условие за възстановяването на отношенията, без напредък по този въпрос няма да може да се постигне значителен напредък в отношенията.

„Как можем да обясним на кубинците, на САЩ, на Латинска Америка, на целия свят, че Куба и САЩ възстановяват дипломатическите си отношения, а Куба още е в списъка?“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.