Техеран създава ядрена бомба в подземен бункер

в. Независимая газета

От 2008 г. Техеран обогатява уран в таен подземен обект, заяви опозиционният Национален съвет на иранската съпротива (НСИС). Това застрашава очерталата се сделка между Ислямската република (ИРИ) и шесторката международни посредници, които започват идната седмица нов кръг от преговори. По данни на НСИС в североизточните покрайнини на Техеран – дълбоко под земята, работи комплекс, наречен „Лавизан-3“. Скрит е зад шумоизолиращи врати с антирадиационна защита и мерките премахват риска от изтичания, така че инспекторите на МААЕ няма как да открият секретния обект.

Според американски медии, иранската опозиция подробно е описала „Лавизан-3“, разположен на дълбочина от няколко етажа и оборудван с асансьор; представила е дори снимка. По думите на Алиреза Джафарзадех, зам.-директор на НСИС, обектът е непреодолима пречка по пътя към сделка между Иран и „шесторката“ – щом разполага с комплекс, недостъпен за инспекции, Техеран ще може да разработва и занапред ядрени оръжия, докато международната общност разчита на неговите гаранции.

Изявленията на НСИС прозвучаха във Вашингтон, а предупреждението на иранската опозиция бе адресирано към властите на САЩ. По-рано изобличенията на дисиденти от ИРИ съществено повлияваха позицията на американската администрация. След като НСИС разказа например за ядрения обект, обогатяващ уран, в Натанз и за плутониевия реактор с тежка вода в Арак, най-вече те приковаваха и вниманието на Вашингтон. Любопитно е, че опозицията заговори за „Лавизан-3“ още след първите сериозни признаци за напредък по иранското ядрено досие.

Печатът започна да го споменава след четиридневните преговори в Женева между държавния секретар на САЩ Джон Кери и външния министър на Иран Мохамад Джавад Зариф. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини дори побърза да изтъкне, че страните са на крачка от споразумение. На този фон демаршът на НСИС изглежда като опит да бъде провалена бъдещата договореност, чиито общи контури се очаква да бъдат набелязани към 31 март, а подробностите да се оформят до 30 юни.

Коментарът на Кери от вторник бе сякаш косвен отговор на тези упреци: „Не мога да го кажа по-твърдо от това: политиката ни цели Иран да не се сдобие с ядрено оръжие. Сделката още не е факт и моля да изчакате резултата от преговорите. Спряхме развитието на ядрената програма на Техеран, получихме безпрецедентен достъп до нея и разчитаме скоро да научим дали Иран е готов да изготви приемлив и контролируем план.“ Всъщност държавният секретар отговори на критики от премиера на Израел Бенямин Нетаняху, според когото сделката ще позволи на Техеран да спре на крачка от създаването на ядрено оръжие.

Споменатият вече напредък бе постигнат чрез значителни отстъпки от страна на САЩ. По-рано Вашингтон настояваше за двайсетгодишна сделка; сега вече става дума за десетгодишен период (Техеран искаше 5 до 7, най-много 10 години). През това време иранската ядрена програма строго ще се контролира. В течение на близките пет години, ако Иран изпълнява всички условия, постепенно ще се вдигат икономическите санкции срещу страната. А както личи, напредък има дори по най-острия проблем – броя на центрофугите, които ще запази Иран. На Техеран е разрешено да притежава доста повече центрофуги, отколкото настояваха в началото САЩ, но не и от най-нов модел. Според някои данни става дума за 6500 центрофуги от първо поколение IR-1. В замяна „шесторката“ настоява Техеран да остане едва с 200-300 килограма нискообогатен уран. Останалото количество трябва да бъде извозено в чужбина (вероятно в Русия) или преработено. Целта на сделката е да увеличи поне до една година периодът, необходим на Иран, за да произведе уран, годен и достатъчен за създаване на една атомна бомба (т. нар. период за пробив).

Що се отнася впрочем до конкретни числа, експертните оценки доста се различават. Един от най-видните американски специалисти по ядреното досие на ИРИ – Дейвид Олбрайт, оглавяващ Института за научна и международна сигурност, изчисли, че за едногодишен „период за пробив“ ще е достатъчно Иран да запази 6000 центрофуги от първо поколение и 500 килограма нискообогатен уран. Шефът на Лабораторията за ядрена поитика и сигурност в Масачузетския технологичен институт Скот Кемп обаче твърди, че това съотношение ще осигури едва седеммесечен „период за пробив“.

На срещата между Кери и Зариф бяха обсъдени именно разнообразни варианти на съотношението между броя на центрофугите и количеството нискообогатен уран (естествено и по-сложни технически параметри). Иранците може би са намекнали, че скланят да проучат една от формулите, предлагани от американците, и да работят върху нея. Най-важното е, че страните се разбраха за десетгодишен срок на сделката и едногодишен „период за пробив“, а Иран, за който бе от принципно значение да запази достатъчен брой центрофуги, получи тази възможност срещу съгласие да изпрати в Русия нискообогатения си уран.

Като цяло наблюдателите гледат позитивно на перспективите за сделка. Американското онлайн издание по проблемите на Близкия изток Ал Монитър отбелязва, че срещата Кери-Зариф в женевски хотел неочаквано стана повратен пункт в преговорите за пръв път, откакто бе постигната първоначалната договореност – през ноември 2013 г.

В разговорите участваха за пръв път ръководителят на иранската Организация за атомна енергия Али Акбар Салехи, енергийният министър на САЩ Ърнест Мониз и Хюсеин Ферейдун, брат на иранския президент Хасан Рохани. Фактически това бе среща на едно от най-високите равнища между САЩ и Иран през последните десетилетия. Руският зам.-министър на външните работи и главният преговарящ за иранския ядрен проблем от страна на Москва Сергей Рябков също нарече 23 февруари ключов ден пред Ал Монитър.

Във вторник генералният директор на МААЕ Юкия Амано има двучасова среща във Виена с Абас Арагчи, зам.-външен министър на Иран, и страните дадоха положителна оценка за резултата. Белият дом смята, че сделката ще бъде сключена с вероятност 50 на сто. Прочее, има основания да се надяваме, че крайният срок – 31 март, няма да бъде провален. Администрацията на Барак Обама впрочем трябва да побърза – Конгресът на САЩ е определил собствен краен срок, 24 март. Не бъде ли постигната дотогава принципна политическа договореност, парламентаристите ще наложат нови икономически санкции, което ще сложи кръст на процеса.

Санкционната тояга е мощен инструмент в ръцете на Капитолия, така че при всяко положение сделка няма да има, без Конгресът да я одобри в една или друга форма. Съответно многобройните критики, от които се брани Кери, не са безобидни – предимно защото влияят на законодателите. Влияние наистина има – на 3 март Нетаняху ще говори по иранския проблем пред двете камари на Конгреса.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.