Готов ли е румънският президент Йоханис да загърби съюза със САЩ заради Германия?
в. Ромъния либера
Начинът, по който беше номиниран Едуард Хелвиг – привърженик на оста Букурещ-Берлин-Вашингтон, за ръководител на разузнавателната служба и подкрепата на президента за „европеизация“ на службата за вътрешно разузнаване показват сериозна преориентация на външната политика на Румъния от разширено партньорство със Съединените щати към привилегировани отношения с Германия. Това би било политическата грешка на века.
Понеже президентът Йоханис се погрижи да не поема сериозни политически ангажименти нито в предизборната кампания, нито след това когато стана държавен глава, не можем да посочим приоритетите му, а само да сглобяваме късчета от негови изявления и ключови думи „изпуснати“ погрешка или целенасочено, за да отправят послание към тези, които могат да ги разберат.
Едно такова послание без съмнение е намерението, обявено от президента, за „европеизация“ и „модернизация“ на службата за вътрешно разузнаване при назначаването на Едуард Хелвиг за неин ръководител. На пръв поглед това изглежда разумно намерение – кой не би искал европейска и модерна разузнавателна служба?. Но смисълът е друг. Реформата на разузнавателните служби в Румъния се осъществи на първо място заедно с американските партньори, които съдействаха за това още от присъединяването към НАТО.
Голяма част от процедурите, съгласно които работят тези служби, са създадени по американски модел.
Когато говори за „европеизация“ на службите, президентът Йоханис дава сигнал, че това, което предстои, е те предстои да бъдат „деамериканизирани“ в рамките на един процес на ревизиране на външната политика на Румъния. За това говори както назначаването на Едуард Хелвиг, така и фактът, че американците дори не са били информирани, още по-малко консултирани за това назначение. Защо назначаването на Хелвиг е най-малкото лишен от такт отговор, даден на американците, освен смътното политическо минало на този човек? Защото той беше активно замесен заедно с останалите лидери от Социал-либералния съюз /СЛС/ в опита за преврат срещу правовата държава през лятото на 2012 година.
Виктор Понта ясно разбра какъв е залогът и държеше да припомни това, когато се обяви за „съавтор на държавен преврат“.
Ироничният тон по адрес на „пропагандата“ крие обаче признание за една връзка: а именно, че Понта, Хелвиг, Крин Антонеску, а сега се потвърждава и Йоханис, са част от едно и също „крило“ на СЛС. Но каква връзка имат тук американците? Лятото на 2012 година провокира сериозна тревога във Вашингтон и Брюксел, където доста бързо се разбра, че демокрацията и правовата държава в Румъния стоят върху крехки основи и че целият демократичен напредък може да бъде изтрит за една нощ от заинтересована група с подкрепата на послушно парламентарно мнозинство.
След стъпките назад, които направиха управляващите, разпадането на СЛС и загубата от страна на Понта на президентските избори изглеждаше, че опасността е преминала поне на ниво публични изявления. Американците обаче са прагматични хора и въпросът им беше простичък: „Какво смятате да направите, за да не се повтори лятото на 2012 година?“. Отекващият отговор на администрацията на господин Йоханис е „Нищо“. Назначаването на Хелвиг начело на разузнавателната служба, както и запазването на Дан Михалаке като президентски съветник са ясен сигнал, че Йоханис има намерение да разчита на тези хора в консолидиране на президентската власт, независимо от възраженията на американците. Трудно за разбиране е защо Йоханис смята, че Михалаке е добър за шеф на президентската канцелария, когато Понта го смята за неподходящ за главен секретар на правителството, защото бе заявил, че „не го интересува стратегическото партньорство със САЩ“.
Изглежда, че Йоханис смята, че може да компенсира охлаждане на отношенията със Съединените щати с по-близки връзки с Германия, впечатление, което се затвърждава от факта, че както Хелвиг, така и Михалаке са, заедно с президента, ентусиазирани германофили. Пледоарията на Хелвиг за оста Букурещ-Берлин-Вашингтон, публикувана на блога му през януари е аргумент в тази посока. За такава възможна ос говорихме самите ние още през месец ноември, когато заявихме, че тя може да е печеливша за Румъния, но ако е лошо управлявана може да доведе и до катастрофа.
Пътят към катастрофата е ако двете опции се противопоставят, а точно това е, което изглежда че прави екипът на Йоханис. Развиването на по-тесни връзки с Германия би имало големи предимства, защото ще затвори голяма дупка във външната политика на Румъния: Централна Европа. Поради различни причини Румъния избра да прескочи цял регион и да се съсредоточи в отношенията със Съединените щати и Великобритания /оста Букурещ – Лондон – Вашингтон/. Сближаването с Германия би запълнило тази празнина и би дало на Букурещ по-солидна позиция в региона. Но това сближаване с Берлин не трябва да става за сметка на трансатлантическите връзки, защото това ще означава, че по собствено желание напускаме първата лига на международната политика и отиваме във втора. За разлика от Съединените щати и Великобритания, Германия никога не е имала глобална политическа визия и никога не е играла ролята на лидер на западния свят.
Това се вижда сега, когато играе непохватно и колебливо ролята на европейски лидер. Още повече, че Германия пое една регионална роля, но и нея не играе убедително и най-добър пример за това са отношенията с Русия.
Вече повече от година, откакто Германия пое ролята на лидер в преговорите за кризата в Украйна, нещата вървят от лошо към по-лошо. Последното от споразуменията, договаряни от Ангела Меркел – това в Минск, беше нарушено по брутален начин от Русия, която продължава да снабдява сепаратистите с тежко въоръжение.
Нито едно от предложенията на Германия към Москва не беше прието от Владимир Путин, който последователно следва целите си в Украйна и унижи екипа Меркел-Оланд. Меркел си мислеше, че чрез силните си лични контакти с Путин и „въоръжена“ с обещания за разширяване на пространството за свободна търговия и други икономически предимства ще склони Путин да се откаже от бруталната си политика. Тя се провали и сега нещата са по-зле отвсякога, а съдбата на Украйна е по-неясна отвсякога. При това сериозно влошаване на ситуацията американците взеха инициативата и държавният секретар Джон Кери отиде в Лондон, за да обсъди с колегата си Филип Хамънд адекватен отговор на, по думите на Кери, „изключително подлото поведение“ на Русия.
Развоят на събитията около Украйна би трябвало да послужат за урок и отрезвяващ знак за Клаус Йоханис и сътрудниците му: Преди да обвържете външната политика на Румъния с немската, се уверете, че Германия има външна политика и че тя е в интерес на Румъния. Ако възникне някакво съмнение, то я оставете така, както е сега – по оста Лондон – Вашингтон!
БТА