Дълбоко недоверие заплашва крехкото прекратяване на огъня в Украйна

От тясната бойница на картечното гнездо, бунтовнически боец хвърли бърз поглед към ничията земя и се заслуша в бумтенето на артилерията и откъслечните откоси на автомати.

От тези окопи войната в Източна Украйна се вижда като почти огледален образ на това, което се вижда на Запад: украинците от другата страна са тези, които започнаха войната; те са тези, които продължават да нарушават прекратяването на огъня; и американците, а не руснаците, са тези, които подклаждат конфликта, като въоръжават посредници.

Но между бунтовническите бойци тук и редовите украински войници на неколкостотин метра по-нататък всъщност има едно общо нещо: почти пълна липса на вяра, че техният противник е готов да изпълни Минското мирно споразумение.

„Украинците няма да спазят Минското споразумение, сигурни сме в това – Порошенко не иска мир“, каза сепаратисткият командир, отговарящ за този участък от фронтовата линия.

Именно дълбокото недоверие заплашва успеха на това, което Ангела Меркел определи като „последен шанс“ за спиране на войната. Сравнителното затихване на насилието тук в последните няколко дни увеличава надеждите, че все пак може да има мир.

Украйна заяви в четвъртък, че ще започне да изтегля тежката артилерия извън обсега на фронта, и каза, че са минали два дни без жертви, което е решаващ признак, че примирието започва да действа.

Сепаратистите обявиха началото на своето изтегляне във вторник. Ако и двете страни се придържат към ангажимента и прекратяването на огъня се спазва, дипломатите може да успеят да работят върху следващия етап от споразумението: организиране на взаимно приемливи местни избори с цел постигане на трайно уреждане.

Но бунтовническите бойци в този участък от фронта вече обвиняват украинците за нарушаване на прекратяването на огъня. „Те стрелят днес с автоматичен гранатомет, но ние не отвръщаме, защото не виждаме смисъл – засега“, заяви командирът. Той може да казва истината. Спорадичната стрелба беше на значително разстояние и не беше възможно да се каже кой е отговорен за нея.

Този лабиринт от окопи и картечни гнезда на неколкостотин метра от крепостта на украинската армия в село Пески в северозападните покрайнини на Донецк беше в центъра на ожесточени боеве само преди повече от месец.

Осеммесечната битка за близкото летище доближи върховата си точка през януари, а украинците отчаяно се противопоставиха на всички усилия да бъдат изтласкани от селото и да се прекъсне единственият маршрут за снабдяване на обсадения гарнизон в сградите на терминала.

„Нашата рота беше вкарана тук и на практика бяхме обкръжени в продължение на два месеца и половина, докато украинците бъдат отблъснати и ние бъдем надлежно обезопасени“, каза бунтовническият командир, известен с кодовото име „Жора“.

Жора, който е дребен бизнесмен от намиращия се сега от украинската страна на линиите град Дружкивка, каза, че се присъединил към изграждащата се армия на сепаратистите в началото на въстанието, след като видял „смъртта на деца“ от ръцете на украинската армия в първата бунтовническа крепост Славянск.

Оттогава подразделението, към което се присъединил той – батальонът „Восток“, нараства в същинска бригада (Жора командва около 130 мъже в девета рота на своя трети батальон) и е част от сепаратистка армия, която според САЩ вече е по-голяма от тези на някои европейски държави и членове на НАТО.

Но мъжете от девета рота смятат, че украинците са тези, които получават чужда помощ, и че Америка, а не Русия, е тази, която въоръжава подставени групи.

„Вижте това“, каза Жора, показвайки носовата част на избухнал артилерийски снаряд, който по думите му улучил близка къща. „По него има букви на латиница. Няма начин той да е от украинския или руския арсенал. Следователно те определено получават оръжия от чужбина“, каза той. „Виждали сме ги с американски оръжия – автомати „М-16″. Откъде мислите, че са ги взели?“, пита той.

„Всички тези приказки, че тук има руснаци, са пълна глупост. Имам пришито на ръкава руско знаме, защото обичам тази страна, ходех на почивка там. Ако тук има руснаци, те са доброволци. Всички ние сме местни и се бием за земята си“, каза той.

Има доказателства за руско участие в Източна Украйна, но също така е вярно, че противно на някои заявления на Киев много от бойците в редиците на сепаратистите са местни и се сражават заради истинското според тях недоволство срещу правителството в Киев.

„Присъединих се през лятото, след като започнаха да обстрелват Донецк“, каза боец, наричан Сергей. „Трябваше да направя нещо“, заяви той. Подобно на мнозина Сергей изрази съмнение, че украинците ще спазват своята част от мирната сделка.

Но дори Киев да спазва споразумението, факт е, че много от обикновените хора в редиците на сепаратистите са недоволни от неговите условия.

Мирният план предвижда Донецка и Луганска област да останат в Украйна съгласно сделка за децентрализация, която би им дала значително самоуправление – компромис, одобрен и договорен от ключовите поддръжници на бунтовниците в Кремъл и подписан от местните им лидери.

След десетмесечна война обаче много бойци на фронтовата линия казват, че това няма да бъде достатъчно. Мантрата тук е „независимост или нищо“.

Лидерът на Донецката народна република Александър Захарченко многократно заявява, че иска пълна независимост, въпреки че засега приема подписаната на 12 февруари сделка.

„На нас ни трябват минимум целите Донецка и Луганска области. И аз ще се бия, докато отговорните за това престъпници бъдат наказани – имам предвид Порошенко и политиците, които унищожават Украйна“, каза Жора. „Колко дълго ще продължи войната? Не знам“, заяви той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.