Да бъдеш българин във Франция на 1 март. С Бербатов

Димо Райков. Снимка: личен архив

Подобно нещо не бях преживявал в Париж. От години живея тук и не бях усещал до тази сутрин такова сладко чувство, опиянението, че съм… българин. Обикновено съм преживявал негативни моменти, свързани с националността ми.
И ето – днес сутринта, на 1 март, нашият празник на мартеницата, само за минута-две аз изпитах радост, гордост, че съм българин!

Да, днес, на 1-ви март,току-що по най-гледания новинарски канал във Франция за секунди се изсипаха толкова и такива суперлативи, толкова хубави думи за България, в частност за нашия спортист Димитър Бербатов, играч на „Монако”, та със съпругата ми останахме смаяни.

Свикнали почти на негативни новини и емоции спрямо нас, на кадри с разтурени лагери на роми, на крадци по метрото, пак нашенски и румънски патент, на кадри от родината ни, разкриващи вопиюща бедност, ние не вярвахме на очите и ушите си…

Гласът на диктора ми се стори някак си необичайно тържествен, все едно бе мехлем за изстрадалата ми емигрантска душа…
– Бербатов е един много интелигентен, красив, спокоен, много успешен българин…
Е,особено това – „…много успешен българин”, казано от французин…

После се появи Арсен Венгер, треньорът на Арсенал: ”Бербатов е изключителен футболист, това се дължи преди всичко на много добрата техника, която има.”

Блан, треньорът на ПСЖ – Париж подкрепи своя именит колега, не скри също възхищението си: ”Бербатов е централна фигура в Монако, сърцето на Монако, той е много ценен играч.”

Съиграчите му говореха за него с любов: ”Той е малко срамежлив, но много спокоен, винаги запазва самообладание, той е човек, който знае как другите играчи да го следват, той просто увлича останалите…”

Гледам, слушам и си мисля – знаят ли нашенци в България какво значи това в една страна като Франция, където също има доста хора, които много-много не долюбват чужденците, да се говорят такива слова, от хубави по-хубави, за един българин! Минути на избухване, на национална гордост! Особено пък при произнасянето на думите на диктора зад кадър – един много интелигентен, красив, спокоен, много успешен българин…

Е, какво повече, за да усетиш тръпката, че си сънародник на този млад мъж, че малка България, която много французи и не знаят къде се намира и как се казва столицата й, има такива чеда…

И „виновник” за това е футболистът Димитър Бербатов, този красив и скромен млад мъж, който в България е заместен от грубия недодялан байганьовски образ на мутрата-герой на бг-времето.

Да, днес, на 1-ви март, току-що по най-гледания новинарски канал във Франция за секунди изсипаха такива суперлативи, толкова хубави думи за България…

И нещо като гордост, нещо бистро и тръпно ме обзе – е, значи можем, значи поставени в нормални условия, в атмосфера на истинска конкуренция, но когато никой не ти пречи от завист и злоба, когато си сам, сам, и само сам, когато чрез напрягане на всяка твоя клетка до червено си постигнал нещо, о, това вече е върхът.

Когато си в нормална обстановка, в която няма разни теории за конспирации, а просто нормалните хора гледат, чувстват реалността и имат усещания за нейната преценка, и… признават, тогава ти, българинът, доказваш, че можеш да бъдеш като останалите, можеш и да ги побеждаваш! И то не с цената на хитрост и далаверка, на помощ от батко и татко, а просто защото си поставен в среда на хора с възможност за равен старт, с равни шансове.

В среда, където животът не е само оцеляване, не е стискане и все мисъл за „утре, утре…”, което „утре” така и никога не идва, в среда и обстановка на честна надпревара, а не на назначения и предварително известни резултати от състезания и конкурси, в среда, където хората отдавна са проумели, че той, животът ни, е един-единствен, и му се радват…

Днес е денят на мартеницата. В Париж е денят на глътката българска радост, на тръпката национална гордост, подарена на неговия народ от един млад българин – Димитър Бербатов. Да му благодарим! И да тръгнем след него…
Иначе. Да, иначе…

Ще продължаваме да вървим подир оня, който ни води към… никъдето…

От страницата на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.