Русофилските танци на гроба на Стамболов се повтарят в България в чест на убийството на Немцов

Иво Инджев

Нищо не изобличава грозната муцуна на руската пропагандна война в България повече от реакцията на реакционерите в защита на живия Путин от мъртвия Немцов. Тя се покрива сто процента със защитата на огромната и очевидно (за целия свят) агресивна Русия от малката Украйна, на чиято територия се води не просто пропагандна, а истинска война с руски оръжия, с руски наемници в изпълнение на кремълската директива да не бъде допуснато украинците да осъществят направения от тях избор, потвърждаван многократно дори от самия проруски президент Виктор Янукович, да се присъединят към ЕС.

Напълно в стила и духа на демонстрациите в защита на Русия и от България, организирани в София с надеждата да се създаде впечатление за масова подкрепа на този абсурд, сега проруската пропаганда тук се опитва да оневини Путин за убийството на Немцов.

За целта тя стъпва на фундаменталното юридическо правило за недоказаната вина, с което парадоксално „закопават“ самия руски диктатор, защото той би трябвало по тази презумпция най-малкото да е също толкова заподозрян, колкото всички останали заподозрени в рамките на многобройните версии за възможните поръчители и изпълнители на показната екзекуция на най-внушителния политически враг на кремълския вожд, под чиито прозорци ритуално беше извършено жертвоприношение на евразийската му диктатура.

Колкото и да разводняват пролятата кръв на един баща на 4 деца, какъвто беше Немцов, с многобройни версии за възможните извършители, няма как да скрият факта, че той беше главният политически опонент в самата Русия. При това Немцов се открояваше като фигурата, която е исторически доказаната алтернатива на Путин по линия на съперничеството кой да наследи президента Елцин.

Сега български путинисти се опитват да внушават, че именно любимецът на Елцин, младият тогава Борисов Немцов, е политически изначален грешник заради онази близост с мразения днес от руснаците бивш президент. Това е „червената нишка“ в поредната прокремълска проповед на Петър Волгин от микрофоните на държавното ни радио.

Но твърдението му е опровергано от любимия му Путин със самия факт, че именно той спечелва доверието на всесилното в края на 90-те години Семейство на Елцин и е посочен от него за охранител на семейния му приоритет, състоящ се в обещанието да не посяга на наследството му и на добруването на Семейството.

Кучешката преданост на кагебиста Путин накара Елцин да си промени мнението в последния момент и да направи от напълно неизвестния за публиката Владимир Путин президент по наследство, вместо свободолюбивия Борис Немцов.

На мястото на Волгин бих се срамувал да изричам подобни лъжи, очернящи паметта на антипода на диктатори Путин в деня на погребението на многодетния Немцов. От такива лъжи образът Путин, чиято дъщеря отдавна е избрала проспериращата Западна Европа, заселвайки се в Холандия, не прави образът му по-светъл.

А въпроси от рода на „Кой има полза от убийството на Немцов?“, внушавани от микрофоните на БНР, обръщат с хастара нагоре фактологията, при която от една страна на кантара е живият и здрав Путин, от от другата се множат труповете на противниците му. По тази перверзна логика излиза, че прогонените и убитите врагове на Путин са доказателствен материал за невинността на Путин, просто защото му причиняват неудобството да бъде подозиран.

Гаднярите разпространяват и гаднички версии за личния живот на непогребания още Борис Немцов. Сякаш, като става за личен живот и пример в политиката, техният кумир Путин не направи за смях Руската православна църква като истински руски самодържец, обявявайки развода си навръх яростната кампания на църквата срещу разводите, предвождана лично от Кирил, верния на Кремъл шеф православието, превърнато в придатък на с(ъ)ветската власт и нейната евразийска пропаганда срещу Европа и западната демокрация.

Фактът, че българският премиер Борисов раболепно целуваше ръка на Кирил в София, беше ярка демонстрация на подчинение и присъединяване към политиката на Москва по отношение на България. И днес, вече трети ден след убийството на Немцов, словоохотливият иначе Борисов се пази да не каже нещо, с което да обиди самодървеца от Кремъл. Заблуждаващата маневра с изявлението на българското Министерство на външните работи върши работа само да прикрие фактът, че Борисов не желае да се обажда точно както България мълча дълго и грозно през август 2008 г., когато Русия бомбардираше православната ни посестрима Грузия.

А Немцов наистина беше антиподът на Путин.

Блогърът Навални, който също е ярък опонент на Путин и събра голяма популярност в Москва, се оказа обикновен националист, като се опозори с присъединяването към шовинистичната вълна, подкрепяйки хитлеристката по форма и аналогия анексия на Крим.

Големи фигури в лагера на противниците на Путин, като Гари Каспаров, след дългогодишни сблъсъци с Путин, напуснаха Русия. Каспаров дори беше по-радикален от Немцов в съпротивата си, както сам споменава сега, припомняйки, че е настоявал за по-остри сблъсъци с Путин, от Немцов. Но все пак Каспаров избра емиграцията.

Соченият за политическа заплаха (смятан от самия Путин за свой съперник в началото на века) Михаил Ходорковски, „личният затворник на Путин“, бе освободен след повече от десетилетие от затвора с условието да живее в чужбина. Близкият до Ходорковски противник на Путин, медийният магнат Березовски, чиито медии Путин просто нареди да бъдат окупирани и анексирани по кримски сценарий, беше намерен обесен в Лондон.

Друг бивш грешник (бивш в смисъл, че все пак е работил дълги години като подчинен на Путин във Федералната служба за сигурност), който съгреши с разкриване на неодобни тайни, също бе превърнат в труп в Лондон.

С трупове на критици е осеян пътят на Путин по пътя към днешния висок рейтинг и сред тях се откроява също Анна Политковская, застреляна по същия плашещ потенциалните волнодумци начин, както убиха и Немцов.

Над всички тези факти „грее“ презумпцията за невинността на Путин, който владее целия инструментариум на възражданата по съветски образец машина за очерняне на „врага“ и избелване образа на вожда. Те, опоненти му, един по един умираха от насилствена смърт, а други бяха прогонени в чужбина. Остана Немцов. И го убиха.

Убиха го в гръб с 4 точни попадения от движеща се кола в подножието на Кремъл. Помните ли акцентирането върху точната стрелба на терористите в Париж срещу полицейска кола при атентата срещу „Шарли абдо“? Тази подробност водеше до неизменния извод, че няма как стрелците да са „случайни“ хора.

Изстрелите срещу Немцов са поздрав, козируване, рапортуване, салют под прозорците на шефа от същите онези специално обучени сили, за чиято прослава с нарочен президентски указ Путин нареди миналата седмица да бъде провъзгласен ден за честване подвизите им- ден на „спецчастите“.

Путин винаги ще отрича съпричастността си, както отричаше за спецчастите си, изпратени в Киев, след което беше принуден да признае, че е лъгал- там просто нямаше как да крие повече, а и беше дошло време да се похвали пред руските шовинисти с успеха на окупацията, наредена от него.

Болните мозъци, които взимат днес страната на убийците срещу тяхната жертва, един ден ще бъдат накарани да се срамуват точно както замлъкнаха лъжците, пропагандирали повече от половин век лъжата, че масовото убийство на пленените от Червената армия полски офицери при подялбата на Полша между Хитлер и Сталин не било дело на съветските спецчасти.

Преди това да се случи обаче, се налага болните мозъци да бъда опровергавани в писмен вид – за протокола на историята и за да не лъжат пак един ден, че нещо не сме ги разбрали. Понеже България не им е бащиния, няма да ги оставим да вилнеят над „бащино им огнище“.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.