Модерните конфликти и ръждивите оръжия на старите държави

Сабино Касезе

Президентката на Литва Даля Грибаускайте на военни учения. Снимка: официален сайт

Двадесет години на войни на границата и в сърцето на Европа. Конфликти на север, които противопоставят държави както е в случай с украинската криза , конфликти на юг, които се зараждат от липсата или от крехкостта на държавността. Решения които показват, че европейското сътрудничество е непълно. Конфликти, за чието решение се търси още по-голямо сътрудничество, било то международно или под друга форма. От една страна войни, а от друга страна терористични актове.

Към старите конфликти се добавят нови конфликти, които променят традиционната парадигма, а именно тази на една нация, която се вдига на оръжие срещу друга нация или на една коалиция от страни, която се вдига на оръжие срещу друга коалиция от страни. Променят се сцените на конфликтите, техните протагонисти, методите и самото им естество.

Ситуацията в Либия и в окупираните от Ислямска държава територии в Ирак и Сирия е ситуация на провалени или крехки държавности, където се противопоставят недържавни групи, опитващи се да превземат дадена територия или атакуват други територии.

Протагонистите в конфликтите не са вече единствено държавите. На сцената излизат и ООН, която вече участва в Африка и Близкия Изток в 16 мироподдържащи операции с 130 000 души и бюджет от близо 8 милиарда евро на година; Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, вече е замесена в много страни от Централна Европа с близо 3000 души и 150 милиона евро на година; ЕС, който е като слаб играч, тъй като има малки компетенции в сферата на отбраната; и накрая ИД, която в действителност е една недържавна форма на обществена власт, развила се на територията на други държави Сирия и Ирак , но която има международно измерение.

В крайна сметка се променя естеството на конфликта и е трудно да се направи разграничение между бунтовници и врагове, между военни и полицейски операции. Това много добре го знаят вече американците още от времето, когато президентът Джордж Буш-младши започна войната срещу терора, дефинирана като война, но не срещу една вражеска държава-нация, а срещу една терористична организация с връзки по целия свят.

В повечето случай повечето от войните, които се водят днес, не са като едновремешните войни. Ето защо е напълно естествено страните да са несигурни по въпроса как да се справят с тези конфликти. Всичко това изважда наяве и слабите страни на едно глобално пространство, в което обаче няма глобален ред.

Преди всичко възниква въпросът дали в неуправляемите територии трябва винаги да се призовава ООН да възстанови държавното единството и дали е приемлива тази форма на изграждане на държавата отгоре? На второ място идва изводът, че не е възможно един икономически и политически гигант като ЕС да си остава джудже във военен план, смазано под тежестта на провала на Европейската отбранителна общност 1950-1954 и поради тази причина, когато се заговори за оръжия, то тогава решенията да се оставят на страните членки.

На трето място възниква въпросът как да се съчетае отричането на войната нека си припомним например, че член 11 на италианската конституция постановява, че Италия отхвърля войната като средство да накърняване свободата на други народи и като средство за разрешаване на международни спорове с необходимостта да се извършват военни операции с цел гарантиране на сигурността, при които границите между полиция и война и между международен спор и вътрешен конфликт са много размити. И накрая как да се осуетят терористични или военни операции, извършени от организации с глобално измерение, когато в държавите редът все още е устроени според национални принципи.

Отговорът на всички тези въпроси назрява в последните години в международната общност. Или ООН, или регионални съюзи, както предложи в книгата си „Стария ред“ Кисинджър, трябва да бъдат върховни гаранти на слабите държавни образувания, които да контролират и да подкрепят, така че техните вътрешни сили да не се изчерпат и да се стигне до терор и безредици, които да обхванат и други територии.

Време е ЕС да стане обществена сила във военен план, както е в икономически и политически. В дневния ред на международната общност трябва да е записана компетенцията за извършване на международни полицейски операции – една функция, която от една страна ще бъде военна, от друга ще бъде насочена към поддържането на сигурността и на реда. И накрая нужно е по-голямо единство извън пределите на националните граници, защото ако проблемите са глобални, то и решенията могат да бъдат единствено глобални.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.