За да излезе от кризата, Украйна трябва да се вдъхнови от ФРГ

За да излезе от кризата Украйна трябва да се вдъхнови от Федерална република Германия от времето на Студената война. Украйна трябва да приеме разделението на страната, за да се отърси от бремето на войната и да заложи на икономическо и на демократичното развитие.

Стратегията на Владимир Путин в Украйна доведе до няколко свършени факта – анексирането на полуостров Крим и стремежът към отцепване на Донбас. Тези два факта са затвърдени в минските договорености, подписани с посредничеството на Франция и Германия и е трудно да не се вземат предвид.

Западните сили обаче напълно основателно изключиха каквато и да е военна интервенция, за да възстановят суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Икономическите санкции, въпреки че бяха по-болезнени, отколкото се признаваше, не могат да накарат руския президент да се огъне. Дипломатическите усилия се сблъскват със злонамереността на руските лидери, които говорят едновременно различни неща.

Въпреки приказките на своя президент Украйна не може да спечели войната със своята армия, която е в плачевно състояние пред проруските сепаратисти, които са добре оборудвани, подсилени и организирани от руски военни професионалисти. Украинците трябва да си дадат сметка, че източните територии и Крим са временно изгубени, че в краткосрочен план няма да има връщане към предишното статукво.

При тези условия идеята за решение по германски на кризата си проправя път сред наблюдателите и в европейските канцеларии. Тази идея беше подсказана негласно от Ангела Меркел в началото на февруари на международната конференция по сигурността в Мюнхен. „Бях на 7 години през 1961 г., когато беше построена Берлинската стена. Никой не знаеше тогава колко време ще продължи Студената война. Но тя в крайна сметка приключи и нямаше да съм тук, пред вас сега, ако ние не бяхме отстоявали идеята за обединението на Германия“, каза тогава Меркел.

Това изказване беше изтълкувано като паралел между настоящата ситуация в Европа и времето на Студената война. Но намерението на германската канцлерка не беше само това. Тя пледираше за търпение. Между редовете, нейното послание беше следното: През 1961 г. Западняците станаха свидетели, без да си мръднат пръста на изграждането на Берлинската стена от източногерманските власти, подкрепяни от Москва. Това беше нарушение на споразуменията, подписани между великите сили, победили Третия райх. Те не искаха обаче тогава да поемат риска за Трета световна война. Но те не се отказаха от принципите си и в крайна сметка стената падна.

Този урок е в сила за цяла Германия. През 1949 г. Германия беше разделена на Федерална република Германия ФРГ на запад и Германска демократична Република ГДР на изток. Цялата западногерманска политика, от тази на Кондрад Аденауер до тази на до Вили Бранд, се състоеше в това да се приеме разделението на страната, да се вкорени ФРГ в политическата, икономическата и военната система на Запада, за да се осигури нейното развитие, като същевременно се защитава принципът на единството на германския народ. Тази стратегия допринесе за нормализирането на отношенията със съветския блок, като същевременно тя подкопаваше основите на комунистическото управление на ГДР.

Приложена в Украйна, тази политика налага на първо време да се признае, че Крим и Донбас са изгубени. Нещо като нова Берлинска стена се издига в източната част на страната под формата на буферна зона между официалната армия и сепаратистите.

Ако властите в Киев искат да продължат срещу Русия една безнадеждна война, то тогава те ще действат в интерес на техните противници. Конфликтът изтощава вече задъхващите се сили на Украйна. През декември икономиката беляза нов спад с 15 процента. Националната валута се срива все повече и повече. Реформите, за които преди година настояваше Майданът, боксуват. Конфликтът утвърждава властта на олигарсите и на елитите на старата система. Националистическите тенденции се изострят, а индивидуалните свободи бележат отстъпление.

За да се излезе от капана, заложен от Владимир Путин, който не понася идеята за една демократична Украйна на прага на Русия, президентът Порошенко и неговите съюзници трябва да се вдъхновят от германския прецедент: да приемат разделението на страната, за да се отърсят от бремето на войната и да заложат на икономическото развитие на териториите, в които все още упражняват своята власт.

Това е много трудно за взимане решение, а още по-трудно ще бъде да бъдат убедени в неговата необходимост украинците. В ГФР също политиката за интегриране на Запад с цената на разделението беше оспорвана на няколко пъти от различни политически сили. Първо от социалдемократите в първите години след войната, после от християндемократите през 70-те години. Но както казваше Бранд: Признаваме статуквото, за да можем да го променим.

Разбира се настоящото положение не може напълно да се сравни с това от 1949 г. Тогава беше началото на Студената война в Европа, придружавано от една гореща война между комунистическия свят и западните страни, преди всичко американците, в Корея. Атлантическият алианс, който току-що се беше зародил, имаше нужда от подкрепата на Западна Германия, която не се поколеба да въоръжи отново по-малко от 10 години след разгрома на Хитлер. От 1947 г. западногерманците се възползваха от плана Маршал, който постави началото на икономическото чудо.

Днес може би мирът в света не е поставен под въпрос, но все пак на риск е изложена стабилността на Европа. За да успее стратегия по германски за Украйна, са необходими също и масивна помощ от ЕС и насърчения, които изключват без съмнение перспектива за европейско членство, но които трябва да предложат едно споразумение, отиващо отвъд вече обещаната асоциация. Или както обобщава един германски коментатор: Западът трябва да се отнася към онази част от Украйна, която не е превзета от проруските сили, като към едновремешната ФРГ.

БТА