Гърция е пак пред рецесия

Асошиейтед прес

Едва година след като излезе от жестока рецесия, сравнима по мащаб с Голямата депресия в САЩ, икономиката на Гърция отново се свива.

Несигурността, предизвикана от парламентарните избори през януари и драмата около продължаването на финансовата спасителна помощ за Гърция, тласка националната икономика обратно към рецесията въпреки окуражителните сигнали от туристическия сектор – най-големия източник на пари за страната.

Несигурността, която започна да се възцарява към края на миналата година, когато бяха свикани предсрочни избори, навреди на доверието сред инвеститорите, потребителите и бизнесмените.

Въпреки че има малко икономически данни за първите месеци на тази година, проучванията сочат, че промишленият сектор регистрира спад, тъй като както чуждестранните, така вътрешните клиенти, са по-колебливи, когато правят нови поръчки.

Финансовата система освен това бе разтърсена от очевидното изтегляне на депозити от обезпокоените вложители, което вреди на инвестициите.

Заден ход Когато данните от миналата есен показаха, че гръцката икономика най-накрая е постигнала растеж след рецесия, през която се сви с една четвърт и равнищата на безработицата и бедността нараснаха драстично, тогавашният премиер Андонис Самарас каза: „Гърция се завръща.“ Завръщането обаче бе кратко – на практика три тримесечия.

През последната четвърт на 2014 г. гръцката икономика се е свила с 0,4% – два пъти повече от първоначалните изчисления. Ако през първото тримесечие на 2015 г. растежът отново е отрицателен, Гърция официално ще е изпаднала отново в рецесия – нещо, което повечето анализатори не прогнозираха само няколко месеца по-рано.

„След първото свиване от една година през четвъртото тримесечие на 2014 година, (гръцката) икономика се очаква да изпадне в рецесия“, коментира икономистът от IHS Диего Искаро.

Основната причина за неговата оценка е несигурността, породена от предсрочните избори и предоговарянето на спасителната програма между новото правителство, оглавяваното от лявата партия СИРИЗА, и международните кредитори на Гърция.

На фона на проточването на преговорите, опасенията от евентуално излизане на страната от еврозоната – т. нар. Grexit – значително се засилиха. Това бе най-очевидно в банковия сектор, където имаше признаци за масово теглене на пари от страна на вложителите.

След седмици на интензивни пазарлъци между Гърция и нейните кредитори от 19-членната еврозона, двете страни се споразумяха за четиримесечно удължаване на спасителната програма за страната до юни. В замяна Гърция се ангажира да проведа поредица икономически реформи.

Фил Смит, икономист в компанията за финансова информация Markit, която провежда месечно проучване на настроенията в промишления сектор, заяви, че гръцката икономика продължава да „се мъчи под бремето на несигурността“. Според изследването на Markit от февруари промишленото производство в Гърция е намаляло с най-големи темпове от 16 месеца и ключовият индекс на компанията за бизнес активността отчита рецесия.

„Компаниите съобщиха за колебание на клиентите у дома и в чужбина да правят нови поръчки“, отбеляза Смит.

Несигурността ще се запази Когато сегашната спасителна програма завърши, Гърция по всяка вероятност ще се нуждае от по-нататъшна финансова подкрепа, за да връзва двата края. Няма гаранции, че тя ще получи нова помощ, и бъдещето на страната в еврозоната отново може да стане несигурно.

Василис Коркидис, председател на гръцката Национална търговска конфедерация, заяви, че постигнатата неотдавна сделка с кредиторите е била за икономиката на страната „спасително дишане уста в уста в последния момент и е предотвратило т. нар. внезапна смърт“. В същото време той предупреди, че всяка глътка въздух е временно спасение.

Какъвто и икономически растеж да успее да постигне Гърция през 2015 година, той вероятно ще е значително по-нисък от очаквания само преди няколко седмици – признак за вредите, причинени от разискванията за спасителната програма. Последно в началото на февруари, Европейският съюз прогнозира, че Гърция ще е една от най-бързо растящите икономики в еврозоната през 2015 г. с увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,5%.

Дъглас Ренуик, директор във Fitch Ratings, каза, че периодът на несигурност е навредил на инвеститорското, потребителското и вложителското доверие и е повишил „рисковете за понижаване на растежа и пред започващото икономическо възстановяване на Гърция“.

Премахването на щетите, нанесени от рискованите политически маневри в последно време, „може да отнеме време“, добави той, отбелязвайки опита от 2012 година, когато страната за последно бе близо до „изхода“ от еврозоната. Ренуик каза, че Fitch вероятно ще понижи още прогнозата си за икономическия растеж на Гърция в сравнение със сегашните 1,5%.

Туристическа фронтова линия Въпреки че се задава рецесия, мащабът на свиването на икономиката не е нищо в сравнение с преживяното от страната през годините, след като получи първия си спасителен пакет през 2010 година. Положителен е фактът, че туризмът, на който се пада около една пета от БВП на Гърция, изглежда ще преживее нова силна година.

Оптимизмът се засили от поевтиняването на еврото спрямо други валути. Това прави Гърция по-евтина дестинация за онези, които идват от държави извън еврозоната.

Асоциацията на гръцките туристически компании очаква 1 милион туристически посещения повече през тази година, или общо 25 милиона, а TUI, една от най-големите туристически компании в света, с широко присъствие в Германия и Великобритания, отчита силно нарастване на резервациите.

Ноел Джоузефидис, директор на лондонската компания Sunvil Holidays, специализирана в почивките в Гърция, призна, че неотдавна е имало няколко отделни случая, при които потенциални туристи са казали, че ще изчакат малко, преди да направят резервация. Като цяло, обаче, заяви той, редовните клиенти не са променили плановете си и сегашната ситуация не е нищо в сравнение с 2012 година, когато туристите са били спрени от вълната улични протести срещу строгите мерки за икономии, особено в Атина, съпътствани от прояви на насилие.

Въпреки че броят на хората, запътили се към гръцките плажове и нощни клубове, изглежда остава стабилен, финансовата несигурност дава отражение върху сектора.

Андреас Андриадис, председател на Асоциацията на гръцките туристически компании, каза, че разходите за нова инфраструктура и модернизиране на хотели са замразени заради несигурността.

„Много е важно, включително и за туризма, Гърция да постигне окончателно споразумение с партньорите си и да стабилизира икономиката си, което ще възобнови инвестициите“, заяви той.

Още по темата: Сигнали от Атина към Брюксел за деблокиране на 7,2 млрд. евро

Д. Андониу
в. Катимерини

Пакет от реформи и остойностени мерки ще представи гръцкият финансов министър Янис Варуфакис на срещата на Еврогрупата на 9 март, като целта на правителството в Атина е да „деблокира“ предоставянето на ликвидност на страната от Европейската централна банка и да осигури поетапно изплащане на транш от 7,2 млрд. евро. Пред „Файненшъл таймс“ Варуфакис заяви, че Гърция може да получи част от транша в размер на 7,2 милиарда евро още през март, ако напредне с реформите, отбелязва „Катимерини“.Министърът увери, че Гърция няма да има проблеми да погаси заем в размер на 1,5 млрд. евро към МВФ. Той изключи също възможността за излизане на Гърция от еврозоната, заявявайки, че най-добрият вариант за страната е преструктуриране на дълга в рамките на еврозоната.

„Излизане от еврозоната би било най-лошото нещо, което може да ни се случи“, заяви финансовият министър.

На заседание на Еврогрупата на 20 февруари бе постигнато принципно споразумение да се удължи втората спасителна програма за Гърция с четири месеца. През този период Атина и Еврогрупата с участието на Европейската централна банка и Международния валутен фонд трябва да съгласуват нов план за финансово подпомагане на страната, тъй като за четири месеца тя няма да може самостоятелно да се върне на капиталовия пазар.

Гръцки правителствени източници уверяват, че управляващата коалиция е намерила необходимите средства за покриване на финансовите нужди на страната за този месец. Все пак обаче финансовият натиск върху Гърция остава и в Атина пристигна сигнал, че трябва скоростно да докаже с конкретни действия и да убеди партньорите за своите намерения, така че да последва „зелена светлина“ за намаляване на този натиск и да се изплати поне част от този транш, възлизащ на 7,2 млрд. еро.

Гръцкото правителство вече изпрати до Брюксел сигнали за консолидация, като отложи някои свои намерения, като например за заменяне на имотния данък, преразглеждане на имотните оценки и за „подстрижка“ на просрочените дългове. Янис Варуфакис ще представи пакет от мерки на своите колеги от Еврогрупата, които ще бъдат съпроводени и с конкретни стойности и цифри. Разбира се, преди време имаше разнобой между Атина и нейните партньори относно преценките на Брюксел за очаквания ефект от тези мерки или реформи.

Според източници от кабинета финансовият министър ще представи на колегите си в Брюксел мерки за борба с хуманитарната криза и бедността в съчетание с действия за административна реформа, законопроект за уреждане на просрочените дългове, реформи в данъчната администрация, създаването на данъчен съвет и на нов орган за по-ефикасен данъчен контрол.

Позицията, която Атина ще отстоява на срещата на Еврогрупата, е, че мерките за просрочените дългове и за засилени проверки във връзка с укриването на данъци и борбата с корупционните практики, могат незабавно да донесат пари в хазната.

Във връзка с това от банките бе поискано да предостяват данни за движение на големи суми пари по банкови сметки или инвестиции в акции.

Освен това същите източници казват още, че се очаква гръцката страна да прецизира приоритетите си относно приватизациите. Самият Варуфакис спомена за пристанище Пирея и за държавните железници ОСЕ, а държавният министър Алекос Фламбурарис поясни, че приватизациите няма да засегнат енергийния сектор и водоизточниците, като по този начин остави открита възможността за всякакви други предположения.

Междувременно правителственият говорител побърза да изрази задоволство от решението на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да стартира финансиране на Гърция за насърчаване на инвестиците.

Все пак обаче „облаците“ над Варуфакис и тревогите, обзели част от партийните функционери на СИРИЗА от неговото поведение, не са отминали. В. „Авги“, печатният орган на СИРИЗА, наблегна в свой коментар на честите интервюта, давани от Варуфакис, със забележката, че „икономиката не значи само наука за управление на собствения дом, а също и пестеливост“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.