Новата ера за ядрената енергия
Възраждането на ядрения сектор е добре дошло, стигат индустрията да не повтаря старите си грешки
През март 1986 година Икономист отбеляза на своята първа страница „очарованието на ядрената енергия”. Времето не беше много подходящо. Следващия месец инцидент в реактора в украинския Чернобил разпръсна над Европа радиация и огорчение от ядрената индустрия на западния свят. Някои страни обаче така и не изгубиха ентусиазма си. Ядрената енергия осигурява три четвърти от електроенергията във Франция. Развиващите се страни продължиха да изграждат бързо атомни електроцентрали. Но на други места по света Чернобил, както и инцидентът в Three Mile Island в Пенсилвания през 1979, причиниха упадъка на индустрията. Обществеността се уплаши. Изискванията по отношение на околната среда бяха затегнати, като увеличиха разходите. За да се избавят от затрудненото положение трупащите загуби ядрени компании бяха похарчени милиарди долари,. Индустрията стана олицетворение на лъжовност, секретност и разточителство с парите на данъкоплатците. Две десетилетия нито правителствата, нито банкерите искаха да се докосват до нея.
Сега ядрената енергия получава своя втори шанс. Възраждането й е най-видимо в Америка, където ядрените компании се приготвят да наводнят Комисията по ядрено регулиране с молби за строеж на нови централи. Промяната започва и в други страни. Финландия строи реактор. Британското правителство подготвя пътя за ново законодателство в тази сфера. В Австралия, която разполага с много уран, но не и с реактори, министър-председателят Джон Хауърд заяви, че ядрената енергия е „неизбежна”.
Ако се управлява правилно, възраждането на ядрената енергетика може да бъде добро нещо. Но индустрията и правителствата, стремящи се да я наложат, като че ли повтарят някои от грешките, които й създадоха лошото име.
Геополитиката, технологията, икономиката и околната среда се променят в услуга на ядрената енергия. Западните правителства са загрижени, че по-голямата част от световния петрол и газ са в ръцете на враждебни или неустойчиви правителства. За това пък повечето от урана – суровият материал за ядрената енергия – се намира на приятелски места като Австралия и Канада.
По-простото устройство на централите намалява цените за поддръжка и ремонт. Аварийните спирания са много по-редки – типичната централа в Америка в момента работи в 90 процента от времето, а през 70-те години процентът беше по-малко от 50. В критични моменти новите характеристики на „пасивната сигурност” могат да изключат реактора без нуждата от човешка намеса. Управляването на отпадъците става по-лесно. Америка планира да въведе нов подход, при който повечето от радиоактивните отпадъци от обикновените ядрени централи се изолират и изгарят в „бързи” реактори.
Строежът на атомните електроцентрали е невероятно скъп, но поддръжката им е много евтина. При ползващите газ централи – а такива са повечето, строени през 80-те и 90-те години на миналия век – е обратното. Тъй като газта осигурява енергията, необходима при увеличено потребление, цената на газта определя цената на електричеството. Така скъпата газ направи съществуващите ядрени централи извънредно печеливши.
Последният бум в ядрения сектор е причинен от промените в климата. Ядрената енергия предлага възможността за по-голямо количество електричество, което е по-чисто от въглищата, по-сигурно от газта и по-постоянно от вятъра. А ако автомобилите преминат от петрол на електричество, нуждата от енергия, генерирана от източници, които не съдържат въглерод, ще продължи да се увеличава. Така имиджът на сектора от черен става зелен.
Промяната в морала на ядрената енергия раздели враговете й. Някои защитници на околната среда запазват антипатията си към нея, но зелените гурута като Джеймс Ловлок, Стюарт Бранд и Патрик Мур промениха мненията си и я приемат. Общественото мнение, объркано по въпроса как е най-добре да се спаси планетата, също стига до това становище. Неотдавнашно проучване във Великобритания показва, че 30 процента от населението е срещу ядрената енергия, като преди три години процентът е бил 60. Според обществено допитване в САЩ от март тази година 50 процента поддържат увеличаването на ядрената енергия (срещу 44 процента през 2001 година).
Въпреки това ядреният сектор все още изглежда несигурен. Това се дължи частично и на това, че предимствата му за околната среда не се отчитат по достойнство, тъй като енергията от полезни изкопаеми не плаща за вредите, които нанася на природата. Но причината е и във факта, че ядрената енергия комбинира огромни фиксирани разходи с политически риск. Компаниите се страхуват, че след като инвестират милиарди в АЕЦ, политическата воля ще се промени и ще им донесе банкрут. По тази причина са нервни и инвеститорите.
Как тогава да строим нови централи? Решението в Америка е секторът да се затрупа с пари. Това обаче е грешният отговор.
Ядрените и другите чисти източници на енергия наистина заслужават подкрепа от правителствата – но това трябва да става чрез „въглеродните” данъци, отразяващи ползата от чистата енергия, а не чрез субсидии, които покриват политическия риск. Цената на бизнеса с ядрената енергия е излагането на обществената изнервеност, както е излагането на непостоянните цени в газовата индустрия.
Може би точно тези страхове за ядрената енергия са на път да изчезнат: в края на краищата броят на близо 4000 загинали в резултат от аварията в Чернобил (според данни на ООН) е по-малък, отколкото официалната статистика за починалите в мините на Китай.
Причини за обществено безпокойство има. Ядрените отпадъци се ликвидират трудно. По-големият брой граждански ядрени технологии по света увеличава риска от разпространение на ядреното оръжие. Терористите може да атакуват АЕЦ или да откраднат ядрено гориво. Гласоподавателите ще подкрепят ядрената енергия само ако повярват, че правителствата и ядрената индустрия правят всичко възможно, за да оганичат тези рискове, и че тези рискове са достатъчно малки, за да си заслужава да се заложи на евтината и чиста енергия.
Една от причините обществеността да се настройва срещу ядрената енергия е, че се оказа, че тя трябва да спасява индустрията като неин гарант. Ще бъде грешно, не само за данъкоплатците, но и за сектора, да се сключват нови тайни сделки с правителствата. Ядрената индустрия трябва да убеди хората, че е чиста, евтина и достатъчно сигурна и че може да й се има доверие без закрилата на правителствата. Ако не може да го направи, тя не заслужава втори шанс.