Руската армия се закрепва на египетския рубеж

в. Независимая газета

Путин с президента на Египет Сиси. Снимка: официален сайт

Египет ще увеличава военната си мощ и ще гарантира сигурност в Средиземноморския регион съвместно с Въоръжените сили (ВС) на Русия. В най-скоро време страната ще започне да получава руски въоръжения – общо за над 3 милиарда долара, ще бъде подновена и подготовката на египетски военнослужещи във военни вузове на руските ВС.

Армиите на двете държави предвиждат и общи военни учения. Това са основните резултати от приключващото днес посещение в Москва на генерал-полковник Седки Собхи – министър на отбраната и на военната промишленост, председател на Висшия военен съвет на Арабската република Египет. Вчера той подписа с руския си колега Сергей Шойгу важни документи в сферата на военното и военнотехническото сътрудничество.

Както заяви главата на руското военно ведомство, тези стъпки произтичат от февруарските договорености, постигнати в Кайро от двамата президенти – Владимир Путин и Абдел Фатах ас Сиси. По време на сегашните контакти в Москва страните се споразумяха по-специално „за общи действия в борбата с тероризма, решиха да продължат практиката египетски военни да участват като наблюдатели в маневри, осъществявани в Русия, също и да проведат тази година учение на военноморските сили в акваторията на Средиземно море и антитерористично учение на силите за бързо реагиране“. По думите на Шойгу, набелязани са пътища за по-нататъшно взаимодействие в областта на военнотехническото сътрудничество (ВТС), както бе договорено още преди година от правителствата на федерацията и на Египет със съответен протокол.

Миналия септември впрочем шефът на Федералната служба за ВТС Александър Фомин вече информира, че Русия и АРЕ са парафирали оръжейни договори на стойност 3,5 милиарда долара. Медиите съобщиха тогава, че са договорени доставки на около 24 изтребителя МиГ-29М М2, 12 ударни хеликоптера Ми-35М и партида военнотранспортни вертолети Ми-8 17, а също така на подвижен брегови ракетен комплекс К300П „Бастион“, зенитно-ракетни комплекси „Тор-2МЕ“, противотанкови ракетни комплекси „Корнет“, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Сега арабски медии заявяват, че след посещението на Владимир Путин в Кайро е взето решение Египет да купи от Русия 12 свръхмодерни изтребители-бомбардировачи Су-35.

Междувременно остана неизяснен въпросът ще участва ли Русия във възстановяването на египетски военни обекти по крайбрежието на Средиземно море в района на Сиди Барани. Още не се знае дали официален Кайро е склонил да ги даде под аренда на Москва. Но бие на очи, че по същото време, когато генерал-полковник Седки Собхи бе на посещение в Москва, визита в Кайро направи Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия. Съобщено бе, че двамата с египетския президент са обсъдили проблеми на борбата с тероризма с оглед укрепване на сътрудничеството в усилията срещу тази заплаха.

Както знаем, Москва подкрепи удара на египетската авиация срещу ислямистките позиции в либийския град Дерна, извършен на 16 февруари като възмездие заради над 20-те египтяни, екзекутирани от бойци на „Ислямска държава“ в тази страна. Но знаем също, че акцията бе осъдена от САЩ и други страни като Турция и Катар. Русия естествено вижда съществуващите противоречия; активизирането на военнотехническото сътрудничество с Египет дава на Москва шанс отново да заздрави позициите си в Северна Африка, може би дори да формира на египетска земя собствен плацдарм за борба срещу „Ислямска държава“ и за осъществяване на други геополитически интереси.

Но тези интереси безспорно не обхващат само Египет. Испанският аналитик Назанин Арманян убедено заявява: неотдавнашното посещение на Владимир Путин в Кайро е „сигнал за Вашингтон, че той не само не ще успее да изолира тъй мощна държава като Русия, но и че Путин може да превърне Египет в един от главните си стратегически партньори“.

Д-р Стивън Бланк – старши научен сътрудник и експерт за Русия в Американския съвет за външна политика, на свой ред се тревожи, че въпреки санкциите „стремежът на Русия е не само да получи военни бази в Северна Африка, но и да заздрави влиянието си на Балканите и в околните морета (Адриатическо, Егейско и Средиземно)“. Експертът от САЩ твърди, че „веднага щом бе избрано новото гръцко правителство, Русия демонстрира недвусмислен интерес и готовност икономически да подкрепи Гърция, както и да разшири военнотехническото сътрудничество с тази страна. Затова плъзнаха цял куп непотвърдени засега слухове, че Русия моли Гърция да й предостави военна база“.

Според Стивън Бланк, неотдавна Москва е получила военна база не само в Патос (на остров Кипър), но също и на адриатическия бряг – в Черна гора. „По-рано Русия се сдоби с база в Сърбия, уж за хуманитарни операции. Москва обаче засега не успява да постигне подобни споразумения с другите страни от Средиземноморския регион“, отбелязва американският аналитик.

Безспорно е трудно да споделим оценката му, че получената наскоро възможност руски военни самолети да използват летище в Кипър означава пълноценно притежание на военна база. А и не се знае много за уж руските военни обекти в Черна гора и Сърбия. Тук американецът явно преувеличава и нагласява нещата. Той прави следния извод: „Балканската стратегия на Кремъл с далечен прицел (енергийни сделки, военни бази, оръжейни продажби, дейност на тайните служби) се очертава все по-ясно. Стремежът на Москва е да дестабилизира Балканите, за да предотврати интеграцията на местните държави в евроатлантическата общност“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.