Предразсъдъци развалят отношенията между Сърбия и България

Дойче веле 

Отношенията между Сърбия и България са по-добри от всякога, твърдят официални представители в Белград и София. Тези отношения обаче можеха да бъдат далеч по-добри, ако имаше по-малко предразсъдъци, оценява за Дойче веле Игор Новакович, изследовател от фондация ISAC изследователски център за международна политика и сигурност със седалище в Белград , автор на проучването „Българите в Сърбия и сръбско-българските отношения в светлината на европейската интеграция на Сърбия.

През последните двайсетина години се развиха доста добри отношения и бяха подписани множество двустранни споразумения между Сърбия и България. Изглежда обаче, че от сръбска страна съществува известна незаинтересованост тези отношения да се задълбочат още повече, а от българска страна има много по-голяма възприемчивост към продуктите на сръбската култура и изобщо към всичко, което Сърбия може да предложи.

Каква е причината за тази, ако може да я наречем така, липса на ентусиазъм на сръбската страната за развитие на отношенията? Според Игор Новакович това е някакъв остатък от подхода, който датира още от времето на Студената война, когато България е била много по-слаба и по-неразвита икономически от Сърбия. Може да се каже, че в отношенията с България още доминират някакви предубеждения и стереотипи от това време. Нека уточним, казва Новакович, тези отношения изобщо не са лоши, ни най-малко, но с оглед на централната позиция на Сърбия на Балканите факт е, че Сърбия няма със съседите си такива отношения, каквито би могла да има.

В момента в отношенията между Сърбия и България няма нерешени спорове, но това, което може да представлява проблем в бъдеще, е въпросът за положението на българското национално малцинство в Сърбия, посочва Новакович. То е концентрирано главно в две общини – Димитровград и Босилеград. Законът за националните малцинства и Законът за съветите на националните малцинства, а и самата конституция на Сърбия гарантират правата на малцинствата. Именно прилагането на тези предписания е онова, от което се оплакват понякога българските официални представители, а няколко пъти бе казано, че това ще бъде условие за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз. Забележките обикновено се отнасят за правото да ползват учебници на майчиния език, обучението на майчин език и употребата на личните документи.

Новакович подчертава, че формалните права на националните малцинства са спазени, и то дори може би в по-голяма степен от европейските стандарти, и в конкретния случай с българското малцинство става дума за по-малки проблеми.

Трябва просто местната администрация в тези две общини да се обучи във връзка с издаването на документи. В случая с учебниците проблемът е по-сложен. Сръбската страна не може да се съгласи тези учебници просто да се внесат от България, защото не са съгласувани с местните програми, съдържанието им е различно, съществува друг подход към отделни исторически въпроси и това би трябвало да се реши, казва Новакович. Той изтъква, че при посещението на тези две общини и на София по време на работата по проучването е останал с впечатлението, че основният проблем на хората там е от икономическо естество. Както и в останалата част от Южна Сърбия, тяхното икономическо положение е незавидно и именно това води до мисленето, че българското национално малцинство в Сърбия е пренебрегнато, смята Новакович.

На въпрос дали България все пак може да използва този въпрос, за да забави или по някакъв начин да блокира пътя на Сърбия към Европейския съюз, анализаторът отговаря, че България е „твърде нерешителна“. Този въпрос понякога се повдига, ако трябва да се отговори на някакъв натиск, идващ от Сърбия, но се повдига не от българското малцинство, а от отделни неправителствени организации, и често се използва и за вътрешна употреба в самата България, казва Новакович. Най-големите привърженици на този подход според него са крайнодесните партии в България, които имат съвсем малък брой депутати. Това е преди всичко Атака, която причини и няколко инцидента на сръбско-българската граница.

„Моето впечатление е, че отношенията с Македония все пак са външнополитически въпрос номер едно. Тези отношения значително се влошиха, откакто сегашният премиер на Македония встъпи в длъжност, и мисля, че това ще бъде приоритет, докато въпросът за българското малцинство в Сърбия все пак ще остане второстепенен и ще бъде използван само в случай на големи вътрешнополитически проблеми“, казва Новакович.

Запитан как са се отразили събитията около проекта „Южен поток“ на отношенията между Сърбия и България, Новакович казва, че България по никакъв начин не е била обвинявана в Сърбия като виновник за спирането на проекта.

„Струва ми се, че и широката общественост, а и политиците разглеждат това в един по-широк контекст на международните отношения, а България бе само един от участниците“, смята анализаторът. Той добавя, че България като членка на ЕС трябва да има определено ниво на компромиси във външната си политика. Новакович отбелязва още, че се е повишило и съзнанието за важността на изграждането на газов интерконектор между Сърбия и България и това е много положително, тъй като заради „Южен поток“ този проект бе останал на заден план.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.